Решение № 514 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500643 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от *********, „********", представлявано от Н. Б. Й., *********, представлявано от Н. Б. Й., както и от Н. Б. Й., ЕГН **********, с адрес гр. **********, всички чрез адв. М. Б., с адрес гр. ********, като представител на ***М. Б. срещу Постановление за разноските по изпълнението и срещу насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество, обективирани в Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с изх. № 2265/04.02.2026г. до „*******, ПДИ № 2347/04.02.2026г. до *********, ПДИ с изх. № 2386/04.02.2026г. до Н. Б. Й., ПДИ с изх. № 2741/10.02.2026г. до ******* ЕООД.

Направено е искане да бъдат отменени действията на ЧСИ *****, рег.

№ ****, по изп.д.№ 121/2025г., с които е извършено изпълнение чрез насочване на изпълнение чрез запор върху всички вземания, включително по откритите във всички клонове сметки в лева и валута, на ползваните банкови сейфове и касети и на движими вещи предоставени за доверително 1 управление, до размера на дължимата сума в описаните банки в ПДИ до размера на задължението по делото; насочване на изпълнение чрез запор върху всички парични вземания, по всички видове платежни сметки (за електронни пари, за извършване на платежни операции и др.), които са открити при описаните други дружества в ПДИ, както и по всякакви други форми на електронни плащания или плащания в брой, до размера на дължимата сума; насочване на изпълнение чрез з а п о р върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания породени, както и тези, които ще се породят от търговските /наемните или всякакъв друг вид/ взаимоотношения с *** „******** и НЗОК, както и в частта за постановления за разноски по изп.д.№121/2026г., обективирани в получените ПДИ за сумата в размер на 78 743,25 евро /с ДДС/, както и включването на тази сума в цялост в сумата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, която е пропорционална такса върху събраната сума, към дата 10.02.2026г.

От „*********, представлявано от управителя И. Х. А., чрез адв. Т. Г., АК - П., е депозирано възражение, че жалбата е неоснователна.

От ЧСИ ********, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е частично допустима и в тази част е неоснователна, а в останалата част е недопустима.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима в частта относно насочването на изпълнение чрез запори, подадена е от надлежни страни в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Изпълнителното производство е образувано по Молба от „****** против МЦ ******, „*******, „*****, както и отделно против Н. Б. Й. като физическо лице. На всички длъжници са връчени гореописаните Покани за доброволно изпълнение.

Относно ******** съдът констатира, че няма подадена жалба от този длъжник, поради което и изложените доводи в обстоятелствената част за това дружество са напълно неотносими към доводите от жалбата на другите четирима жалбоподатели.

С жалбата на *********, както и отделно от Н. Б. Й., като физическо лице, са направени възражения по отношение несеквестиуемостта на 2 имуществото, че постъпленията по банковата сметка на ******* и другия длъжник по делото ******** за трудови и други възнаграждения за труд на работниците и служителите в тези дружества са несеквестируеми. Записано е, че ******* има удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ № УД-162213100019-05 и има сключен Договор № 162794/16.10.2023г. с НЗОК. Цитирани са разпоредбите на чл.54, ал.2 и ал.3 от КРБ. Посочено е, че вземанията на ******** като заведение, осъществяващо лечебна дейност и произтичащи от договорни взаимоотношения с НЗОК, са несеквестируеми, тъй като бюджетът на НЗОК е част от държавния бюджет. Със средства от бюджета на НЗОК се финансира дейността на отделните клиники или отделения в лечебните заведения.

Позовава се на чл.393, ал.1 от ГПК, затова, че обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения както и върху вземания на лечебни заведения от НЗОК не се допуска, както и според ал.2Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Поддържа се, че с оглед на спецификата и характеристиката на дейността на дружеството, а именно осъществяване на болнична дейност, допускането на наложените запори на вземания по сметки и вземания от НЗОК, следва да бъде преценено не само по законосъобразност, но и по целесъобразност. В този смисъл, случаят, по-скоро следвало да се подведе под хипотезата и приложимостта на разпоредбата на чл.393, ал.2 във вр. чл. 520, ал.1 от ГПК.

Поддържа, че е приложима, защото ответникът е лечебно заведение - болница, съгласно чл.9, ал.1 от ЗЛЗ и с оглед чл.96 и чл.97 от ЗЛЗ се явява бюджетно субсидирано заведение. Съгласно чл.96 от ЗЛЗ единият от възможните източници на финансиране на лечебно заведение е държавният бюджет. С чл.97, т.4 от ЗЛЗ е предвидено, че приходите на лечебното заведение се формират и от целеви субсидии от държавния бюджет, когато това е предвидено със Закона за държавния бюджет. Съобразно разпоредбата на чл.520, ал.1 от ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет. Поддържа също, че в случая ЧСИ не бил събрал данни от какъв източник са средствата по банкови сметки на ответните дружества - дали са бюджетни или от други източници. Затова, някои 3 съдилища вече са приели, че е недопустимо е да се допусне обезпечение запор върху вземанията по банкови сметки на ответната болница. Поконкретно ******* е лечебно заведение по ЗЛЗ и с оглед чл.96 и чл.97 от ЗЛЗ се явява бюджетно субсидирани заведения. В тази връзка мотивите на съда по горецитираните дела били приложими изцяло към настоящото дело, по което са запорирани суми на лечебно заведение, като изрично в призовките е посочено и вземания от НЗОК. Насочването на вземания от банкови сметки и всички вземания от НЗОК е недопустимо, доколкото тези вземания са несеквестируеми предвид статута на длъжниците на лечебни заведения и като вземания постъпващи от държавния бюджет. Макар и разпоредбата на чл. 393 от ГПК да касае обезпечение, същата следвало да се приложи по аналогия, доколкото става въпрос за незабавно изпълнение по вземане, което не е установено с влязло в сила съдебно решение и производството, по което е висящо към настоящия момент. Доколкото вземанията от НЗОК се явяват субсидия от републикански бюджет, съгл. чл.520, ал.1 от ГПК, то вземанията и наличността по сметките на дружеството- длъжник следва да бъдат изключени сумите - вземания към НЗОК. Налагането на запор би лишило лечебното заведение от достъп до тези средства, което би затруднило осъществяване дейността му, а това е в разрез със задължението по чл.6, ал.1 от ЗЛЗ - дейността да се провежда при спазване стандарта за медицинските дейности и в изпълнение задължението да осъществява грижа за запазване и лечение на болни граждани. В лечебното заведение всекидневно се лекуват пациенти, като запорът на всички вземания на дружеството може да доведе до състояние, застрашаващо живота и здравето на тези пациенти. Запорирането на всички вземания по сметки блокира дейността на дружеството, което заплашва живота на лекуващите се пациенти.

Насоченото принудително изпълнение чрез запор на вземания по банкови сметки и вземания от НЗОК прекрачва границите на допустимото и е в противоречие с нормите на Конституцията на РБ.

По отношение на трудови възнаграждения се излагат доводи, че незаконосъобразно са запорирани вземанията, постъпващи по банковите сметки на ******, които са за трудовите възнаграждения на работниците и служителите в това дружеството. Позовава се на чл.446 от ГПК, че трудовото възнаграждение или друго каквото и да е възнаграждение за труд, чиито размери са под минималната работна заплата, са несеквестируеми, както и на 4 чл.136 от ЗЗД, че ползуват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения.

С молба от 10.02.2026г. депозирана до ****** по изп. дело № 121/2026г. на основание чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД и основание чл.446 от ГПК е поискано да се разреши изплащане на трудови възнаграждения в размер на 100 859 евро за работниците и служителите в ********. Поискано е също така да се разреши изплащане на консумативни за болнични заведения под специален режим, като за ****** е в размер на 62 632,11 евро. ЧСИ не се бил произнесъл по молбата и е изтеглил всички наличности по сметки на дружествата, като е оставил работещите в дружеството без работни заплати.

По отношение на ПДИ за доброволно изпълнение, в частта за разноските, са направени възражения, че ЧСИ е начислил сумата в размер на 78 743,35 евро /с ДДС/, без да са индивидуализирани по точки и размери.

Поддържа, че това пречи на точната проверка за това как са изчислени таксите и дали са правилно изчислени. На следващо място, възразява, че в тази сума неправомерно е включена т.26, която е пропорционална такса върху събраната сума. Доколкото към момента на получаване на ПДИ никакви суми не са събрани по делото, то тези такси са недължими. Налице било неправомерно начисляване, преди да има плащания и събиране на задължението. Нямало данни и за авансово плащане на начислените суми за такси и разноски от страна на взискателя. Позовава се на съдебна практика в тази насока Решение № 505/18.04.2019 г. по възз. гр. д. № 615 /2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, VIII гр.с.

От взискателя „******** е взето становище, че възраженията на жалбоподателите са неоснователни. Цитираната норма на чл. 393, ал.1 от ГПК не намира приложение в случая, тъй като разпоредбата, уреждаща недопустимост на обезпечението, систематично е поместена в Част Четвърта „Обезпечително производство“ на ГПК /чл. 389 — 403 от ГПК/, и регламентира допускането на обезпечения на бъдещ или предявен иск. Като взискател провеждал изпълнително производство срещу длъжниците за изпълнение на парично вземане въз основа на годно изпълнително основание съгласно чл. 404, т.1 от ГПК, а именно - заповед за изпълнение, по която е допуснато с разпореждане на съда незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.д. № 121/2026 г. по 5 описа на *******. Поради липса на изрична или препращала разпоредба и с оглед императивния характер на процесуалните норми, уредената в чл.393, ал.1 от ГПК недопустимост на обезпечението на иск срещу определени изчерпателно изброени правни субекти, не намира приложение в изпълнителния процес. Отделно, забраната за налагане на запор на банкови сметки се отнася единствено спрямо лечебни заведения по чл. 5, ал.1 от ЗЛЗ, а в случая ******* не попадат в обхвата на лечебните заведения, изброени в чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, тъй като не са създадени от държавата: център за спешна медицинска помощ, център за трансфузионна хематология, лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебно заведение към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Позовава се на чл.35, ал.1 от ЗЛЗ, затова, че лечебните заведения по чл.5, ал.1 се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, докато чл. 37, ал.1 от ЗЛЗ допуска създаването на лечебни заведения от юридически и физически лица като търговски дружества - какъвто е процесният случай относно длъжника *******. Акцентира, че другите длъжници не твърдят по делото, а и нямат качеството на лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ.