Разпореждане № 133 от 07.05.2025, Окръжен съд - Търговище

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 133 гр. Търговище, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Частно гражданско дело № 20253500100156 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Петдесет и седма от ГПК „Признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и актове при действието на правото на Европейския съюз“. Образувано е по молба, с вх. № 176/21.03.2025 г., озаглавена като „установителен иск“, подадена от М. И. Х., чрез адвокат В. М. от с. Славяново, до РС – Попово, с искане за допускане изпълнение на решение 30 F 140/23 СО на Районен съд в гр. Люнебург, Германия. Решението се отнася за родителските права на децата на молителката.

След като РС – Попово е установил, че производството е по реда на чл.

621-623 от ГПК, е изпратил делото по подсъдност на ОС – Търговище.

Към молбата има представени следните документи:

Съдебно решение на Районен съд в гр. Люнебург, Германия, с апостил – в оригинал и превод на български;

Декларация по чл. 117, т. 3 и т. 4 от КМЧП;

Удостоверения за раждане на децата на молителката. Молбата беше оставена без движение за внасяне на държавна такса от 50 лв.

Същата е внесена в срок и е подадена молба до съда с доказателства.

С оглед на това молбата е редовна.

По същество е неоснователна.

1

Според регламентацията в българското процесуално право, което възпроизвежда нормите на европейското, за признаване изпълнението на чуждестранни решения се представя както препис от документа, който подлежи на изпълнение, така и удостоверение, когато това се изисква от акт на ЕС – чл. 623, ал. 2 от ГПК. След като решението е постановено в страна от ЕС и се иска признаването му за изпълнение в друга страна – член на ЕС, то следва да намерят приложение нормите на глава 57, раздел II от ГПК, чл. 621623.

В областта на семейните отношения, прекратяването на брака и родителската отговорност в момента има два регламента на европейското право и на Европейския съюз: 2201/ 2003/ ЕО и 1111/ 2019/ ЕО.

Според чл. 100, т. 1 от Р 1111/ 2019, този регламент се прилага за производства и актове, образувани и постановени след 01.08. 2022 г. Според т.

2 на същия член Регламент (ЕО) № 2201/2003 продължава да се прилага към решения, постановени при образувани съдебни производства, към автентични актове, изготвени официално или вписани, и към споразумения, придобили изпълнителна сила в държавата членка, в която са били сключени преди 1 август 2022 г.

В случая не може да се направи категоричен извод кога точно е образувано делото, но най-вероятно това е станало през 2023 г., ако се предположи, че в номера на решението се съдържа и номер на делото и година.

Следователно тук следва да намери приложение новият Р 1111/2019.

Това е така, защото производството в Германия е образувано след 01.08. 2022 г. За това говори номерът на решението, в което се съдържа Удостоверение по смисъла на чл. 621, ал. 1 от ГПК в случая се изисква както по Р 1111/2019 г. така и по Р 2201/2003 г. След като обаче се прилага в случая новият регламент, то сертификатът следва да отговаря на съответните изисквания по него. В случая се прилага правилото на чл. 47 от Р 1111/2019 г.:

1. Съдът, който е постановил решение, както е посочено в член 42, параграф 1, по искане на някоя от страните издава удостоверение за: а) решение за предоставяне на право на лични отношения, като се използва формулярът в приложение V;

2 б) решение по същество относно правото на упражняване на родителски права, с което се разпорежда връщането на детето и е постановено съгласно член 29, параграф 6 , като се използва формулярът в приложение VI.

2. Удостоверението се попълва и издава на езика на решението.

Удостоверението може да бъде издадено и на друг официален език на институциите на Европейския съюз, като това е поискано от някоя от страните. Това не поражда задължение за съда, издаващ удостоверението, да предостави превод или транслитерация на преводимото съдържание на полетата със свободен текст.

3. Съдът издава удостоверението, само ако са изпълнени следните условия:

1. на всички засегнати страни е била предоставена възможността да бъдат изслушани; б) на детето е била предоставена възможност да изрази своето мнение в съответствие с член 21; в) в случай че решението е постановено при неявяване на страна, ако: i) на лицето, което не се е явило, е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си; или ii) се установи, че лицето, което не се е явило, е приело решението без възражения.

4. Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, удостоверението за решение, посочено в член 42, параграф 1, буква б ), се издава единствено ако съдът е взел предвид при постановяването на решението мотивите и фактите в подкрепа на издаденото в друга държава членка предходно решение в съответствие с член 13, първа алинея, буква б ) или член 13, втора алинея от Хагската конвенция от 1980 г.

5. Удостоверението има действие само в границите на изпълнителната сила на решението.

6. Издаването на удостоверението не подлежи на обжалване, различно от посоченото в член 48.

Следва да се посочи, че решението има за предмет възстановяване на родителските права на молителката М. Х., които са били напълно и временно 3 ограничени, поради заплаха за благосъстоянието на децата. Т.е. касае се до преразглеждане на въпроса относно ограниченията. Този род искове и дела влизат в обхвата на регламента, според посоченото в чл. 1 от същия. Т.е. този регламент е приложим по конкретния казус.

След като регламентът е приложим и според действащите норми, посочени по-горе за признаването и изпълнението му на територията на друга държава – член на ЕС, се изисква да бъде представено удостоверение с посоченото съдържание. Такова е необходимо и ако се прилага и старият регламент 2201/ 2003.

С молбата не е представено нужното удостоверение.

Настоящият съд счита, че не е необходимо да бъдат давани указания за представяне на надлежни доказателства. В този род производства съдът се произнася на базата на представените от страната доказателства и не е длъжен да дава указания като тези в исковото производство. Щом не са представени, това влияе на преценката на съда по основателността на молбата.

Разпореждането на съда още повече не се ползва със сила на присъдено нещо и не прегражда възможността за подаване на последващи молби.

С оглед на това молбата следва да се остави без уважение. Разноските остават за сметка на страната.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. Х., ПОДАДЕНА чрез адвокат В. М. от с. Славяново, по искане за признаване и допускане изпълнение на решение 30 F 140/23 SО на Районен съд в гр. Люнебург, Германия, като неоснователна.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването на молителя, пред АС – София, с частна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 4