Решение № 81 от 15.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Велико Търново , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000357 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново „ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати на С. Х. И. сумата 140 000 лева – обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.06.2018 година – закрито счупване на дясна раменна кост в областта на лакътната става, закрито счупване на костите на тазовия пръстен и трайна деформация на същия, ведно със законната лихва от 27.10.2018 година до окончателното изплащане на обезщетението.

С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част – до пълния претендиран размер от 200 000 лева (частичен от 400 000 лева), и за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за периода 7.07.2018 година – 26.10.2018 година като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлена претенцията на С. Х. И. срещу „ЗД „Бул инс” АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата 130 лева – обезщетение за 1 търпени от последната имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.06.2018 година – направени разходи за заплащане на такса придружител в болничното заведение, ведно със законната лихва от 7.07.2018 година до окончателното ѝ изплащане, като неоснователна и недоказана.

С посоченото решение „ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати на С. Х. И. сумата 4 330 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по делото.

Със същото решение С. Х. И. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс” АД сумата 1 182 лева – направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, депозит за свидетел, адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

С посоченото решение „ЗД „Бул инс” АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 250 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице, 5 600 лева – дължима държавна такса, от чието заплащане ищцата е освободена.

С Определение от 3.09.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 324 по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново, като на страница десета от същото, диспозитив трети, ред трети и четвърти от него се чете: „адвокат П.К. – САК, с адрес: *********“, вместо: „С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: град Дебелец, **********“.

С посоченото определение е изменено Решение № 324/18.06.2020 година по т. д.

№ 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта за присъденото в полза на адвокат П.К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата – осъдено е „ЗД „Бул инс” АД да заплати на адвокат П.К. възнаграждение, платимо по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 4 645.20 лева с включен данък върху добавената стойност за процесуално представителство на ищцата.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П.К. – пълномощник на С. Х. И., против Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които са отхвърлени претенциите за заплащане на: обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 140 000 лева до 200 000 лева (частичен иск от 400 000 лева); обезщетение за имуществени вреди – 130 лева, законна лихва върху обезщетенията за времето от 7.07.2018 година до 26.10.2018 година. Във въззивната жалба се излага, че изводът на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 432 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс” АД е правилен.

Погрешно е прието наличието на принос на обективен факт в причинно-следствената връзка, определен на 30%. Присъдената сума е занижена – не съответства на съдебната 2 практика при компенсиране на вреди от този тип, не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество.

Представителят на застрахователя не е правил възражение, че заболяването на С.

Х. И. е оказало влияние върху тежестта на травмата, върху оздравителния процес на пострадалата – забавило е същия или е направило невъзможно пълното възстановяване. С отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправилно поставен колан или непоставен обезопасителен колан от страна на С. Х. И.. Съдът не може да се произнесе по възражение, което не е своевременно заявено, още повече да приема толкова висок процент на съпричиняване от страна на пострадалата, която е била единствено пешеходец и по никакъв начин не е допринесла за настъпване на инцидента. Съобразно съдебната практика възражението трябва да е конкретно и да съдържа фактически положения. Независимо от изложеното не е доказано по безспорен и категоричен начин, че уврежданията на ищцата нямаше да настъпят при условие, че тя не страдаше от това заболяване, респ. възможността да се възстанови напълно. Заключението на състава на Окръжен съд Велико Търново, че деянието не е единствената причина за вредоносния резултат и е налице обективен факт, който наред с деянието на делинквента е допринесъл за естеството и степента на настъпилите вреди, е неправилно. Безспорно е установено, че уврежданията са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие и при липса на такова е нямало да се реализират. Експертът д-р Н. Г. е посочил, че към настоящия момент пострадалата не е възстановена – налични са сравнително тежки остатъчни явления, изразяващи се в деформация на тазов прешлен, контрактура на двата долни крайника, водещи до пълна невъзможност за движение в същите, неспособност да се придвижва с две помощни средства на този етап, дори и с чужда помощ. Никъде в заключението не е упоменато, че тези остатъчни явления са следствие от болестта на С. Х. И., както и тя да е причината пострадалата да не може да се възстанови напълно. Няма увреждания на здравето на ищцата, които да са с по-голяма давност. При условие, че не беше настъпил инцидента, С. Х. И. нямаше да има процесните телесни увреждания, нямаше да е на легло. От показанията на свидетелите е видно, че преди пътнотранспортното произшествие ищцата се е движила самостоятелно, не е била на легло; в последните около тридесет години не е имала никакви счупвания – последното счупване е през 1992 година на дясното бедро и именно там е настоящото такова, случило се по време на рехабилитация, предприета в резултат от получените при пътнотранспортното произшествие увреждания. Наличието на принос на увредения предпоставя извършените от него действия да нарушават предписаните правила, действията или бездействията да са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – последният да е тяхно следствие.

Същевременно при съпричиняване в много малък обем, същото не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението.

Неправилно е отхвърлена претенцията за заплащане на имуществени вреди поради липса на доказателства за реално изплащане на разходите. Към исковата молба е 3 приложена Фактура № 3000030632/9.07.2018 година на стойност 130 лева за придружител на възрастен – по тринадесет лева за десетдневен престой, издадена на името на съпруга на ищцата от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, където е била хоспитализирана във връзка с получените при пътнотранспортното произшествие увреждания. Изслушаното вещо лице е дало заключение, че всички направени разходи от пострадалата са свързани с проведеното лечение и са били необходими. Не може да се издаде фактура при неосъществено плащане.

Съдът не е изложил мотиви в подкрепа на извода за липса на доказателства за реалното изплащане на посочената сума.

Погрешно е присъдена лихва за забава от 27.10.2018 година до окончателното изплащане на сумите, отхвърлена е претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава върху обезщетенията за периода 7.07.2018 година – 26.10.2018 година. Правилно е прието, че искането на застрахователя за представяне от пострадалата на изготвени в наказателното производство експертизи, протоколи, акта за неговото приключване, не представлява такова при условията на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Процесуалният представител на С. Х. И. не споделя становището на първостепенния съд за настъпване на забавата на застрахователя съгласно чл. 497, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Изложени са подробни съображения за дължимост на лихва за забава от датата на пътнотранспортното произшествие или от 7.07.2018 година, евентуално най-късно от 26.07.2018 година – датата на предявяване на претенцията от пострадалата.

Направено е искане да се отмени Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части и да са постанови друго такова, с което в полза на С. Х. И. да се присъдят още 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от процесното пътнотранспортно произшествие; 130 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 7.07.2018 година, евентуално от 26.07.2018 година до окончателното изплащане на обезщетенията; в полза на адвокат П.К. да се определи адвокатско възнаграждение за представителство пред Апелативен съд Велико Търново на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата с включен данък върху добавената стойност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат М.Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул инс” АД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

С Писмена молба с вх. № 250/18.01.2021 година пълномощникът на „ЗД „Бул инс” АД е оспорил въззивната жалба, подадена от адвокат П.К. – процесуален представител на С. Х. И..

4

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М.Г. – пълномощник на „ЗД „Бул инс” АД, против Решение № 324/18.06.2020 година по т. д. № 140/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които са уважени исковете и са присъдени разноски. Във въззивната жалба се излага, че не са установени при условията на главно и пълно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число причинените на С. Х. И. увреждания да са именно вследствие на инцидента.

Касае се за относително леко пътно пътнотранспортното произшествие. С. Х. И. и преди инцидента е била с 94% инвалидност, страдала е от множество съпътстващи заболявания, в това число от болестта на стъклените кости „остеогенезис имперфекта“ (костите са крайно крехки и чупливи, зарастват трудно). Ищцата преди пътнотранспортното произшествие е ходела с помощни средства поради наличие на по-къс долен крайник; вследствие на множеството съпътстващи заболявания, в това число болестта на стъклените кости, преди инцидента тя не е водела нормален, независим и самостоятелен живот (без чужда помощ).

Фрактурата на дясното бедро е причинена от действията (некомпетентността) на рехабилитатора, осъществил раздвижването, а не по вина на водача на моторното превозно средство. При условие, че костите могат да се счупят при рехабилитация, то е възможно тазът и ръката да са се счупили от падане от собствен ръст или при нейното поставяне в моторното превозно средство. Не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на „ЗД „Бул инс” АД.

Не се доказва С. Х. И. да е била с поставен предпазен колан. При правилно поставен обезопасителен колан тя е нямало да изпадне между седалките. Дори да се приеме, че коланът е недостатъчно ефективен поради ниския ръст на С. Х. И., съществуват обезопасителни системи (за деца около 133 сантиметра – повдигната седалка), каквито тя е можела да използва и да намали риска за себе си.