Решение № 12 от 14.01.2020, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….. гр. Провадия, 14.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов при секретаря м.м., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1474 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, срещу Ф.Б.А.,

ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника дължимостта на сумите описани в Заповед № 370/14.05.2018г. по ч.гр.д.561/2018 на ПРС.

В исковата молба, се твърди, че на 14.06.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит между „Банка ДСК“ЕАД - ОТ ЕДНА СТРАНА, и Ф.Б.А., ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по силата на който Кредиторът е отпуснал на длъжника/длъжниците кредит в размер на 968,53 лв. със срок на издължаване - 18 месеца.

След усвояване на кредита, кредитополучателят/кредитополучателите не е/са извършвал/и редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 1182.41 лв., от които: главница 953.42 лв. договорна лихва 204.47 лв.

На 29.09.2017г.. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Банка ДСК“ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* по силата на който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 14.06.2017г., е било изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК: ********* .

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е бил уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление. Съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение пораждала правния ни интерес от предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК.

Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.

Активно легитимиран кредитор е бил именно настоящият заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което задълженията на длъжника по Договор за стоков кредит от 14.06.2017г. са изискуеми изцяло.

За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е било образувано Ч.ГР.Д. 561/2018г. по описа на PC ПРОВАДИЯ по което е била издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която длъжникът не е възразил.

Към настоящия момент погасяване на задължението по Договор за стоков кредит от 14.06.2017г. не е било осъществено.

Не било известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит, да е отпаднало.

1.

Горното пораждало правния интерес на представляваното от въззивника дружество да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за стоков кредит № 271002 от 14 юни

2017 г. г.: 953.42 лева главница; 204.47 лева договорна лихва за периода от 14 юли 2017 г. до 09 февруари 2018 г.;

0 лева такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.52 лева за периода от 01 август 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението - 21 април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

2.

Предвид изложеното по - горе, ищецът моли съда, да ги призове на съд с ответника и след като се убеди в основателността на молбата им, да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу Ф.Б.А. по Договор за стоков кредит № 271002 от 14 юни 2017 г. г.: 953.42 лева главница; 204.47 лева договорна лихва за периода от 14 юли 2017 г. до 09 февруари 2018 г.;

0 лева такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.52 лева за периода от 01 август 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до датата на подаване на заявлението - 21 април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева).

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В същия от назначения особен представител, оспорва изцяло предявените срещу ответницата искове като недопустими и неоснователни. Счита, че исковата молба е нередовна и недопустима, по следните съображения:

На първо място сочи, че като основание за подаване на Заявление по чл.410 от ГПК и настоящата искова молба се сочи Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от 29.09.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от 09.02.2018г. по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Според ищецът, Заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на Ф.Б.А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Под формата на „особено искане“ ищецът е поискал уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. Към екземпляра на исковата молба, предназначен за ответника е приложено уведомление за цесия, което не отговаряло на изискванията за валидност на документ и на чл.99 от ЗЗД. Същото е било адресирано до Ф.Б.А., без други данни за индивидуализиране на адресата, без данни за автора и без подпис на лицето, което го е изготвило. Доколкото ищецът заявявал като основание на вземането си именно Договор за цесия, то за да има действие спрямо ответника. Длъжникът по цесията трябвало да бъде уведомен за нея. Съобщението се явявало едностранно изявление за прехвърлянето. То било неформално и със свободно установено съдържание, но то трябвало да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личало от чл.99. ал.З и ал.4 от ЗЗД. Предишният кредитор е бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Цесията пораждала действие за длъжника от момента на уведомяването му, т.е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор остава цедента, независимо, че вече е извършена цесията и длъжникът не само може, но е длъжен да изпълни на стария кредитор (до момента на уведомяването).

Към настоящия момент, както и към датата на предявяване на исковата молба, включително и към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, извършената цесия, нямала действие по отношение на длъжника, поради неизпълнение на задължението за уведомяването му. Ищецът не можел да се легитимира като надлежна страна и предявения от него иск е бил процесуално недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация.

Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на вземането се смятал предявен от датата на подаване на заявлението. Съгласно т.4г от TP No 4 от

18.06.2014г. по Тълкувателно дело No 4/2013 на ОСГТК на ВКС бе прието „Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.“

Съгласно т.10б от ТР №4 от

18.06.2014г. по ТД № 4/2013 на ОСГТК, ВКС при настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължавал между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ал.З ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът нямал качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е била създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той се явявал праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намирал приложение нормата на чл.226 ГПК.

Съгласно т.10а от същото тълкувателно решение поцесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършвал самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

С оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагане на закона с цитираното тълкувателно решение, ведно и с признанието направено от ищецът, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия / предвид особеното искане обективирано в исковата молба /, както и липсата на уведомяване и към настоящия момент, следвало да се приеме, че ищцът не е бил легитимен да подаде заявление по чл.410 от ГПК, както и не е надлежна страна по иск с правно основание чл.422 от ГПК, поради което претенцията се явява недопустима и следва да бъде прекратено делото, което е и моето искане към Районен съд - Провадия.

Оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не дължал претендираните суми, тъй като нямал договор с ищеца, по силата на които да има задължения към него. Счита представения договор за стоков кредит, Погасителен план и ГПР и ОУ към него за недействителни, като съставени в противоречие със 311К и ЗЗП, и по-конкретно с чл.10, ал.1, чл.11и др. от Закона за потребителските кредити, поради което не са породили твърдените от ищеца правни последици и при неспазване на изискванията на чл.5 от ЗПК, както и че не са подписани от ответницата. Оспорва твърденията, че е извършена редовно цесия, според чл.99 и сл. от ЗЗД за посоченото задължение, защото не е извършена законосъобразно и не са спазени изискванията на закона. Ответникът не е бил уведомен за прехвърляне на вземането, като оспорва, че това може да стане с връчване на книжа по делото.

Оспорва всички представени доказателства по следните аргументи;

Доколкото ищецът черпи права, от приложените към исковата молба Договор за стоков кредит № 271002 от 14.06.2017г. и Погасителен план, Общи условия, тя като назначен особен представител оспорва тези документи, като счита, че не са подписани от ответника, не са сведени до неговото знание, както и че съдържат неравнопоставени клаузи, водещи до нищожност. Дори и в съдебното производство да се установи, че ответникът е имал възможност да се запознае с договорните клаузи преди сключването на договора, то той не е имал възможност да влияе на съдържанието им. От друга страна, оспорените документи не отговаряли на императивните изисквания на чл.10 от ЗПК относно шрифта, големината и формата на договора. Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит / ЗПК /когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Считам, че и с просто око е видно, че не само договора, но и елементите към него не са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Видно било, че договорът за стоков кредит е изготвен върху бланка, върху която допълнително с ръкописен текст на ръка са нанесени данни, което изключва спазване на правилото за еднаквост на шрифт, размер и вид. Очевидна е и разликата по отношение на Общите условия и на Погасителния план, които следва да са неразделна част от договора. Съгласно чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК изискаване за съдържание на договора е неговия Погасителен план. Видно от приложения Договор за стоков кредит е, че в чл.12 е посочено като неразделна част от договора само Общите условия, но не и Погасителен план. Не е спазено и изискването на чл. 5 от ЗПК, за предоставяне на информацията по ал. 1,2,3,9 и 13 на потребителя безвъзмездно, по ясен или разбираем начин, като всички елементи на информацията се предоставят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Законодателят е формулирал изискване за еднаквост по размер, вид и формат шрифт , както за преддоговорна информация, така и за окончателния договор и неговите елементи.