Решение № 338 от 01.09.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 248/2026
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 01.09.2026
- Състав
- Михаела Георгиева Клечерова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2 и сл. · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 8, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предложение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Гоце Делчев, 01.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100248 по описа за 2026 година
Делото е образувано по предявена искова молба от „********* ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, район „*********“, бул. „**********“ № ******* (сграда **), ет. **, Бизнес център „********“, представлявано от изпълнителния директор И.К., чрез юрисконсулт Д. П. срещу М. Н. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.*********, ул.******, № *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на ********* между „*********“ ЕАД като кредитодател и М. Н. М. с ЕГН **********, като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № **********, като главницата по кредита възлиза на 2505,34 евро и е изцяло усвоена от кредитополучателя. Сочи се, че насрещната страна се е задължила да върне сумата по кредита на 24 броя месечни вноски в срок до ******* г., а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 4036,79 евро, сбор от 2505,34 евро главница и 1531.45 евро договорна възнаградителна лихва. Твърди се също така, че кредитополучателят е преустановил плащанията си по договора, като не е погасил в срок шест погасителни вноски по него, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. Твърди се, че в изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от „*****“ ЕАД посредством изпращане на email на посочения в Договора за кредит от М. Н. М. негов електронен адрес за кореспонденция, на ******* г. Твърди се, че към датата на изготвяне на исковата молба са дължими следните суми: 2 505,34 евро главница, 982,67 евро възнаградителна лихва за периода от ******** г. до ******** г., 72,69 евро наказателна лихва за периода от ******* г. до ******** г. Излагат се твърдения, че описаното вземане произтича от валидно сключен между страните действителен договор за кредит, но с цел цялостна защита на правата на ищцовото дружество в рамките на едно производство, се предявява евентуален осъдителен иск на извъндоговорно основание - за връщане на чистата стойност на осн. чл. 23 ЗПК. Сочи се, че ако в рамките на производството бъде установена недействителност на договора за 1 кредит, което изрично оспорват да е така, на основание чл. 23 ЗПК за ответната страна ще възникне задължение да върне на „***********“ ЕАД чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния договор задължения, като договорни възнаградителни лихви, наказателни лихви и др. - в конкретния случай чистата стойност на кредита възлиза на 2505,34 евро. Иска се от съда да бъде осъден ответника М. Н. М. да заплати на ищеца „********* ЕАД сумите, както следва: сумата 2 505,34 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на ******** г., сумата 982,67 евро - възнаградителна лихва за периода от ********* г. до ********* г., сумата 72,69 евро - наказателна лихва за периода от ********* г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. При условията на евентуалност, ако съда отхвърли предявения главен иск, се иска от съда да осъди ответницата М. Н. М. да заплати на ищеца „********* ЕАД сумата от 2505,34 евро главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № ********, сключен на ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
Представя доказателства. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка, по която задълженията могат да бъдат платени: IBAN:
*************************, при Банка "**********" ЕАД.
В срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът признава, че между него и ищцовото дружество е сключен процесния договор за потребителски кредит №******* от **********г. при общ размер на предоставения Кредит:
EUR 2505,33 евро /4900 лева /, Срок на Кредита: 24 месеца, Брой на Погасителните вноски:
24 вноски с размер съгласно погасителния план, Лихвен процент по Кредита: 49,66% и Годишен процент на разходите по Кредита: 63.21%, както и че общия размер на всички плащания възлиза на 4036,78 евро (7895,26 лева). Оспорва се да е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва се ответника да е бил уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка излага, че дължими би следвало да са само вноските с настъпил падеж. Оспорва дължимостта на сумите по процесния договор за потребителски кредит, както и обявяването на предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на ответника за същото. Излага становище за неоснователност на предявените искове, тъй като ДПК е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК - не е посочено кои точно разходи формират ГПР, липса ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, налице е нарушение на чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, тъй като не е посочен лихвен процент на ден. Излагат се подробни съображения в тази насока. Сочи се съдебна практика. Оспорва дължимостта и размера на претендираните лихви с исковата молба, поради нищожност на клаузата на т.7 от Приложение 1 към процесният договор за потребителски кредит, поради противоречието й с добрите нрави ( чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД), като излага подробни съображения за това. Излага, че поради недействителеност на сключения ДПК се дължи само чиста стойност на главницата, след приспадане на заплатени за погасяване на задължението суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в случай, бъдат уважени изцяло или частично исковете, то на основание чл.
241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението, да бъде разсрочено изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план към договора за кредит. Правят се доказателствени искания. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.
Депозира становище от ********** г., с което изразява становище по хода на делото и по същество на предявените искове. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско 2 възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Излага съображения в тази насока.
В съдебно заседания ответникът не се явява. От процесуалния му представител адв. А.
Д. е постъпило становище от ********* г., с което моли съда да отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски, вкл. да му бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № *********** от ***********г. при общ размер на предоставения кредит 2505,33 евро /4900 лева/, усвоен от ответницата, със срок на кредита от 24 месеца, брой на погасителните вноски - 24 вноски с размер съгласно погасителния план, лихвен процент по кредита: 49,66% и Годишен процент на разходите по кредита: 63.21%, както и че общия размер на всички плащания възлиза на 4036,78 евро (7895,26 лева). В приложение № 1 към договора е обективиран погасителния план, в който са отразени падежите на вноските, вида и размера на вземанията, включени във всяка отделна вноска. Приложени са Общите условия, които съгласно договора са неразделна част от него и СЕФ. Горното се установява по безспорен начин и от приетите по делото писмени доказателства (л. 5 до л. 24 от делото).
По делото е допусната и назначена и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза ССЕ, вещото лице по която заключва, че посоченият в договора за потребителски кредит № ***************** г. ГПР е в размер на 63.21% и същият е изчислен при вариант, в който е включена единствено договорната лихва в размер на 2 995.26 лв. /1 531.45 евро/.
Вещото лице сочи, че за изчисляване на посочения в договора ГПР не са включвани други разходи като: обезпечения, поръчителства, гаранции, наказателна лихва, такси и др., като по конкретния договор за потребителски кредит няма уговорени други възнаграждения, неустойки, застрахователни премии и др. Възнаграждение по договор за поръчителство не е включен като разход при формирането на годишния процент на разходите по кредита.
Вещото лице сочи, че към датата на сключване на договора, размерът на законната лихва е 12,59 %, от където следва, че уговорения в договора за паричен кредит ГПР, в размер на 63.21 %, надхвърля пет пъти размера на законовата лихва към датата на сключване на договора, който максимален размер е 62.95% и по този начин не са спазени изискванията на ЗПК /чл. 19, ал. 4 от ЗПК/. Посочено е и че ответницата М. М. не е извършила плащания по договор за потребителски кредит № ************ от ************г., поради което и липсва отразяване на погасяване на суми по договора.
В случая ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на *********** г., като претендира изцяло главницата по сключения ДПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:
С исковата молба са предявени главен осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПК и във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница и лихва по месечни погасителни вноски с настъпил падеж, и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на главницата - чистата стойност по кредита.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит с правно основание чл. чл. 26 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК.
По главния иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи - наличието на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за потребителски 3 кредит, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумата, предмет на иска в претендирания размер, както и че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена на длъжника. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото не се спори и от представеният по делото потребителски кредит № ********** от ************г., установява възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него "************" ЕАД и заемателя М. Н. М., със заемна сума от 4900 лева. С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва - фиксиран лихвен процент от 49,66 %, като видно от погасителния план към договора всяка една вноска, включваща главница и договорна лихва. Не спори между страните, че ответникът е усвоил заемната сума, поради което за него е възникнало задължение да погаси получения кредит. В конкретният случай приложение намират нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в съответствие с които съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител. С попълване на заявлението и изпращането му на кредитодателя, след получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно изявление, че приема условията на договора.
Разпечатката съдържа 33 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b7424351-0063-4af3-befc-dd959c541b13