Решение № 570 от 09.12.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Търговище, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20213530101156 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявени главни искове с пр. осн. чл.

26,ал.,предл. първо от ЗЗД и в условията на евентуалност-искове с пр. осн. чл.

26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.

Ищцата Л. АЛ. М. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив, твърди в исковата молба, че на 13.09.2019г. сключила Договор за кредит „Бяла карта” с „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК202806978, гр.София, съгласно който ответникът й предоставил револвиращ кредит в размер на 200лв. Излага, че съгл. чл.20 от договора, ищцата следвало да предостави на кредитора допълнително обезпечение в срок от три дни, като в противен случай дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.Сочи, че съгл.чл. 21,ал.4 от договора, при забава в плащане на текущо задължение или на сумата по чл.12,ал.1 от договора, дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50лв. за всеки ден до заплащане на текущото задължение или сумата по чл. 12,ал.1 от договора; а в случай, че длъжникът не предостави 1 допълнително обезпечение-поръчител, но заплати 15% от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10%, дължима при всяка забавена вноска.И още-в чл.21,ал.5 от договора е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, длъжникът дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120лв., включваща разходи по извънсъдебно събиране на вземането.С оглед на изложеното, ищцата приема, че посочените уговорки в договора по чл.20, чл. 21,ал.4 и ал.5 противоречат на правилата на морала и добрите нрави, както и на разпоредбите на потребителското законодателство, поради което същата приема, че за нея е налице правен интерес от прогласяване на нищожността на същите от договора за кредит поради противоречието му със закона, а именно-на чл.11,ал.1,т.10 и чл. 19,ал.4 от ЗПК и чл. 21,ал.1 от ЗПК, респ. на чл. чл. 10а от ЗПК и чл. 21,ал.1 от ЗПК, а в условията на евентуалност- на чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД; претендира разноски. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния й представител за разглеждане на спора в отсъствието на ищцата, като исковете се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици.Излагат се подробни съображения относно недействителността на посочените уговорки в договора за кредит, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител юрисконсулт И. Н., в който предявените искове се оспорват като неоснователни.Посочва се, че кредитният лимит е увеличен трикратно, като е достигнал до размер от 800лв., считано от 10.02.2021г., а задължението за предоставяне на обезпечение и заплащането на неустойка при неизпълнение на това задължение би било неприложимо, ако длъжникът изпълнява в срок задълженията си по договора, а и ищцата предварително се е съгласила с условията на договора и тя преценява кога и дали ще се ползва от предоставения й по картата кредитен лимит.Сочи се, че не е налице прекомерност на уговорената неустойка, нито противоречие с правилата на добросъвестността, като липсват и конкретни доводи от страна на ищцата в тази връзка.Излагат се подробни съображения за естеството на добрите нрави, като се акцентира и върху обстоятелството ,че ищцата се позовава на нищожност на посочените клаузи години след сключването на договора, като 2 ответникът счита, че по този начин на първо място, за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, а освен това очевидно със същия се цели злоупотреба с право с цел да се избегне изпълнение на задължението за плащане по договора и неоснователно обогатяване. Твърди се още, че неустойката има обезпечителна функция, като цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение, а същевременно има и обезщетителна функция да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на договорното задължение, което в случая е свързано със затруднения в събирането, респ. несъбираемост на дълга; твърди се и наличие на санкционна функция на неустойката, доколкото чрез нея се санкционира неизпълнението на поети с договора задължения.Сочи се още, че неустойката не е законодателно предвидена като част от ГПР, като се счита, че във формулата по определянето му не са включени плащания при неизпълнение на поети задължения.Излагат се подробни съображения относно характера на дейността на ответника във връзка с предоставяното от него достъпно кредитиране и рисковете , свързани с това. Излагат се възражения и относно твърдението на ищцата за противоречие на уговорената неустойка с разпоредбите на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, като се поддържа становището ,че в посочената разпоредба на ЗПК не се съдържа изискване в договора да е посочен математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР, нито изчерпателното изброяване на всички разходи, включени в ГПР, като се излагат подробни съображения.По отношение на уговореното в чл. 21,ал.4 и ал.5 от договора, възраженията са за това, че начисляването на посочените разходи са обусловени единствено от поведението на потребителя и в случай, че той не изпълнява задълженията си по договора, позовава се на разпоредбата на чл. 19,ал.3,т.1 от ЗПК, излага подробни съображения.В обобщение, ответникът счита, че атакуваните уговорки от сключения договор не страдат от сочените от ищцовата страна пороци, поради което иска отхвърлянето на исковете, претендира разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се явява.Постъпила е писмена молба с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника, възраженията се поддържат изцяло, поискан е и срок за депозиране на писмени бележки.Съдът е определил едноседмичен срок , но до изтичането му писмени бележки от ответника не са депозирани.

След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите 3 и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за кредит „Бяла карта” от 13.09.2019г., като видно от представеното копие на същия, договорът е подписан от ищцата-като кредитополучател и от служител на ответното дружество, поради което следва да се приеме, че спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Видно от съдържанието на посочения договор, страните са уговорили предоставянето на револвиращ кредит в максимален лимит от 200лв., като с подписа си, ищцата е декларирала получаването на самата карта, както и на съотв. ПИН код към нея-чл. 2,ал.2 и ал.3 от договора.В чл.3 е уговорено, че текущите задължения на кредитополучателя към всяко последно число на месеца се формират от усвоената непогасена главница-т.1 и т.2, начислената договорна лихва-т.3, както и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, ако такива са начислени-т.4.Договорът е сключен при фиксиран ГЛП от 43,2%-чл.4,т.2 от договора, с обща сума дължима от кредитополучателя по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК формирана от усвоена и непогасена главница, договорна лихва върху нея и такси, дължими от кредитополучателя за ползване на картата, съобр. тарифата на дружествотоиздател на същата-чл. 4,т.3, а ГПР е в размер на 45,9%. В чл. 15,ал.1 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгл. условията на договора, същият се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: лице над 21г. с мин. осигурителен доход от 1500лв.;да работи минимум от 6 месеца по безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус”период на просрочие от 0 до 30 дни”; служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс” ООД.В чл. 20,ал.1 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не представи допълнителното обезпечение по чл. 15 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 10%от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец.Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението .Съгл. чл. 21,ал.4 от договора, при забава на плащане на 4 текущото задължение или на сумата по чл. 12,ал.1 от договора, кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50лв. за всеки ден, до заплащането на съотв. текущо задължение или на сумата по чл. 12.В случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл. 15, но заплати 15% от кредитния лимит, същият не дължи разходи за действията по събиране на задължението, но дължи неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10%.Съгл. чл. 21,ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебното събиране на задължението на кредитополучателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Относно възраженията на ответника за това, че ищцата се позовава на нищожност на посочените клаузи години след сключването на договора, като ответникът счита, че по този начин на първо място, за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска, а освен това очевидно със същия се цели злоупотреба с право с цел да се избегне изпълнение на задължението за плащане по договора и неоснователно обогатяване, съдът приема следното:

Субективно право на ищцата е да избере дали и кога да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на пресъдено нещо по този спор.На следващо място, съдът също е задължен служебно да следи за нищожността и без съответно искане от страната(в този см. т.1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк . д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I г.о. на ВКС).Казано с други думи, упражняването на субективни права от ищцата в случая няма характер на злоупотреба с право или целящо неоснователно обогатяване, а и установявайки нищожността на една договорна клауза или на договор, съдът не се намества в отношенията между страните и не променя волята им, а установява съществуващото положение със сила на пресъдено нещо - че волята на страните е изначално опорочена и не поражда и не е пораждала правни последици, поради което възраженията на ответника в тази връзка са изцяло неоснователни, а предявените искове са процесуално 5 допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По предявения иск за нищожност на чл.20, чл.21,ал.4 и чл. 21,ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта” от 13.09.2019г, сключен между ищцата Л.М. и „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК202806978, гр.София, с пр. осн. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД : Не е спорно между страните по делото, че помежду им е сключен посочения договор за кредит, като ищцата е получила съотв. платежния инструмент и ПИН код за използването му, като с оглед личното подписване на договора от ищцата и представител на дружеството-кредитор съдът приема, че договорът попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.Относно уговорената в чл. 20,ал.1 от договора неустойка за непредоставено обезпечение, съдът приема следното: Изхождайки от типичните функции на неустойката-обезпечителна, обезщетителна и наказателна, съобр. разясненията в ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът приема, че посочената неустойка по чл. 20,ал.1 не разкрива подобни функции, като възраженията на ответника в тази връзка съдът приема за неоснователни, поради следното: Неустойката е уговорена в размер на 10 % от непогасената главница за неизпълнение на специално поето задължение за предоставяне на поръчителство при всеки отделен случай на забава на плащане на текущо задължение.Съдът приема, че това вземане съответства на компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация и поради това вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Този риск обаче е в основата на финансовата услуга и компенсирането му с отделна неустойка ( а не с прекратяване на вече неизгодния за един добросъвестен кредитор договор) не е адекватно на интереса на кредитора. Обстоятелството, че тази неустойка се събира текущо, като се кумулира с възнаграждението за ползване на кредита сочи, че целта за която е уговорена не е типична, а представлява именно скрито оскъпяване до размер, надхвърлящ законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 ЗПК, обуславящо нищожността й, съгл. чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр.чл. 21,ал.1 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 16 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b741ce06-aa6e-4279-8782-ac4e998c4226