Решение № 210 от 26.10.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. С, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500231 по описа за 2021 година

Производството е по чл.по чл.257-чл.283 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№60485/23.03.2021г. от К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч., община С , ЕЛ. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., ***, област С.З., и Р. Р. БР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Р., ул. В.Л., бл.11, ет.4, ап.12, против решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г.по описа на Сския районен съд,което намират ,че е незаконосъобразно Твърдят ,че са продали чужд имот на В.Б. и нейният баща С.Б., затова възразяват срещу съдебното решение. Твърдят ,че продадения имот е бил тяхна собственост.Твърдят ,че за него са се снабдили с нотариален акт и винаги са ползвали имота,поради това считат ,че съдебното решение е неправилно.След като разбрали за какво се води делото, първия от тях - К.М. се явил в съдебно заседание лично и дал обяснения. Считат ,че с тези обяснения се изяснило кой и как е ползвал техния имот до момента, в който го продали. Считат ,че ако е необходимо и молят съда да посети на място имота, да извърши оглед и веднага ще прецени как се ползва имота. Твърдят ,че между двата имота има камен дувар, който е построен още от техния дядо К.Ж..Твърдят ,че когато арх.

П.П. одобрил плана на с.Ч. и дал част от техния имот на братовчедите им (които сега водят дело срещу тях ) жалбоподателите не бяхме съгласни, като твърдят ,че нито получили пари за тази част, нито я дали да се ползва 1 от някой друг.По настоящата въззивна жалба правят искане , въззивното гражданско дело да се води в тяхно отсъствие. Няма да сочат нови доказателства.Молят въззивния съд да отмени решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д. №465/2019 г. на Сския районен съд, в частта ,с която е уважен иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР, както и в частта, с която са осъдени да заплатят съдебните разноски.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№

60642/05.05.2021г. от М. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.”С.” №12 и В. Б. СТ. , с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул.”Л.” №33, чрез адв.Д.К.,който намира ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано постановено. Твърди ,че с решение № 60027/01.03.2021 г. по гр.дело №465/2019 г. по описа на Районен съд С са уважени предявените от доверителите му искове като е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на ответниците К. Р. М., ЕГН **********, от с. Ч., общ. С; ЕЛ. Р. Р., ЕГН **********, от с. О., общ. Б.Д., обл. С.З., ул.„Т.Н.“ № 26; Р. Р. БР., ЕГН **********, от гр. Р., ***, ет. 4, ап. 12 и В. СТ.

Б., ЕГН **********, от гр. С, ***, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. С със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, М. К.

М., ЕГН **********, от гр. П., *** е собственик на 1/8 ид.част, а В.

Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., *** е собственик на 1/24 ид.част от част с площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., която част с площ от 110 кв.м. е повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението по съдебно-техническата експертиза /л. 143 от делото/, и е налице кадастрална грешка, тъй като същата част от 110 кв.м. не е заснета като част от имот с идентификатор ***, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на В.

Б. СТ. в частта за разликата над установената 1/24 ид.част до претендираната 1/12 ид.част.Осъдена е В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, *** на основание чл. 108 ЗС да предаде на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„С.“ № 12 владението върху 1/8 ид.част от част с площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ. С, одобрени със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението по съдебно-техническата експертиза /л. 143 от делото/.Осъдена е В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, *** на основание чл. 108 ЗС да предаде на В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., *** владението върху 1/24 ид.част от част с площ от 110 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ.С, одобрени със Заповед № РД-18-52/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, повдигната в сив цвят на комбинирана скица № 2 към заключението по съдебно-техническата експертиза /л. 143 от делото/.Осъдени са К. Р. М., ЕГН **********, от с. Ч., общ. С; ЕЛ. Р. Р., ЕГН **********, от с. О., общ. Б.Д., обл. С.З., ***; Р. Р. БР., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „В.Л.“ № 11, ет. 4, ап. 12 и В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр.С, *** да заплатят на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., *** и В. Б. СТ., ЕГН 2

**********, от гр. П., *** сумата от 532,50 лв. за деловодните разноски, направени по исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Осъдена е В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, *** да заплати на М. К. М., ЕГН **********, от гр. П., *** и В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„Л.“ № 33 сумата от 532,50 лв. за деловодните разноски, направени по исковете по чл. 108 ЗС.Осъдена е В. Б. СТ., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„Л.“ № 33 да заплати на В. СТ. Б., ЕГН **********, от гр. С, *** сумата от 197 лв. за деловодните разноски, направени по иска по чл.108 ЗС, пропорционално на отхвърлената част от иска.Счита, че обжалваното решението е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира ,че иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР е основателен и доказан. Изложените възражения счита , ч е са неоснователни и не се подкрепят както от събраните по делото доказателства, така и от техните изявления направени с отговора на исковата молба и обясненията пред съда.Твърди ,че по делото категорично е установено, че съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 75, том 17, дело №72/ 03.03.1972 г. на PC С и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 3, том 24, дело №4/26.01.1976 г. на PC С, наследодателите на ищците К. И. Ж. и Р. И.а Ж.а са били собственици при равни права на дворно място цялото с площ 725 кв.м., което съставлява парцел IX /девети/, планоснимачен номер 259 /двеста петдесет и девет/ в кв.17 /седемнадесет/ по регулационния план на с.Ч., община С. Моли съда да обърне внимание ,че видно от тези нотариални актове по силата на дворищната регулация към имот пл.№259, кв.17 са предадени 127 кв.м. от поземлен имот пл.№256 , кв.17 и 110 кв.м. от поземлен имот пл.№257, кв.17. След заплащане на дължимите суми по протокол за оценка от 12.02.1975 г. и снабдяване с нотариален акт, предадените към парцел IX - 259, кв.17 части от имоти пл.

№256 и пл.№257 твърди ,че са реално завзети и имота е ограден, което и видно от протокол за въвод във владение по изп.д. №246/1994г.(л.156-157) и удостоверение изх.№83/29.10.2019 г. на СИС при PC С (л.191). Твърди ,че придобиването на спорната част от имот пл.№257 (нот.акт № 3, том 24, дело №4/26.01.1976 г. на PC С) е при действието на регулационния план на с.Ч. от 1965 г. От приетото заключение по назначената СТЕ и приложените към него скици (л. 138-146) счита ,че е установено, че за имот пл.№259, записан в разписия лист на И. Ж., е отреден парцел IX - 259, кв.17. Със Заповед №140/29.09.1972 г. планът е изменен и към парцел IX - 259 се придадени части от имоти пл.№256 И ПЛ.№257. Вещото лице е констатирало, че регулационните сметки са уредени като дължимите суми по протокол за оценка от 12.02.1975 г. са платени с вносни бележки №№1269 и 1270 от 29.03.1975 г. на ДСК-С. На лист 193-195 от делото са приложени и намиращите се по преписката в община С доказателства - протокол за оценка от 12.02.1975 г., обяснителна записка и цветна скица. Счита ,че е установено от вещото лице по приетото заключение и приложената комбинирана скица №2, спорната част от имот пл.№257 (отбелязана с подробни точки с техните координати), попада в парцел IX - 259, кв.17 по плана на с.Ч. от 1965 г., ЧИ 3 със Заповед №140/29.09.1972 г. на ОНД-С, т. е. доверителите му се легитимират като собственици на процесния имот на релевираното придобивно основание.Твърди ,че с отговора на исковата молба ответниците К. Р. М., ЕЛ. Р. Р. и Р. Р. БР. признават иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. На въпроси , поставени по реда на чл.176 от ГПК в с.з на 28.11.2019 г. К.М. обясн я в а , че през 1994-1996 г. е направен въвод, като съдия изпълнител е сложил колчета, които са към техния имот, който е отишъл към Ж.. Подписал документ, но не го е чел.... “Става въпрос за квадратите, които арх.П.П. ги беше предал на тях .Трябваше да дадем около 100 кв.м.. “ Приетите като доказателства по делото протокол за въвод във владение по изп.д. №246/1994г.(л. 156-157) и удостоверение изх.№83/29.10.2019 г. на СИС при PC С (л.191), намира ,че установяват, че К. Милковски лично е участвал при предаване на владението на придаваемите части и осъществения въвод във владение му е противопоставим.Счита ,че районният съд правилно е приел, че към момента на въвода - 08.04.1994 г. планът следва да се счита за приложен, а собствениците на имот пл.№259 към същия момент - Г., Р. и К.

Ж. и наследниците на починалата през 1992 г. Е.К. - С. /С./ и И. С.ви са станали собственици на придаваемата част от имот пл.№ 257 с площ от 110 кв.м. Поради това моли въззивния съд да потвърди обжалваното р ешение № 60027/01.03.2021 г. по гр.дело №465/2019 г. по описа на Районен съд С ,като законосъобразно и обосновано постановено Претендира разноски за настоящата инстанция.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№60477/19.03.2021г. от В. СТ. Б.

,с ЕГН **********,с постоянен адрес: гр.С, *** ,чрез адв.С. Н. против решение №60027/01.03.2021 г. по гр.д.№465/2019 г. по описа на Сския районен съд.Счита, че решението е постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Намира ,че районния съд е формирал неправилни изводи, както по отношение на приложимите правни норми, така и при обсъждане на фактите по делото.С отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на предявените искове, което възражение независимо дали е основателно следва да бъде обсъдено в съдебния акт.С отговора на исковата молба е въведено твърдение, че доверителката и Б. е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, в хипотезата на чл.79, ал.2

ЗС, като добросъвестен владелец - купувач, считано от 2012 до настоящия момент.Счита ,че в настоящия процес тази презумпцията не е оборена и по делото липсват каквито и да било доказателства за знание у доверителката и,че праводателите не са собственици на процесния имот Счита ,че т ози релевантен въпрос дори не е споменат в съдебното решение.Праводателите на жалбоподателката - К.М., Е.Р. и Р. Б. твърди ,че са се легитимирали пред нея с нотариален акт за собственост за дарение №15, том 2, дело №203/2007 г.

Моли съда да обърне внимание ,че е налице и предходен нот. акт №112, том 1, дело №107/2007 г., за признаване право на собственост на наследниците на К.Ж. върху имот пл.257, с площ от 310 кв.м., план на с.Ч.. Посочените лица са били вписани като единствени собственици на имот *** в КККР на с.Ч., одобрена през 2010 г.. Твърди ,че в разписния лист по предходния план 4 на с.Ч., като собственици на същия имот пл. 257 (част от които е процесната квадратура) е записан отново на наследодателят на К.Ж., както е приел и съда, въз основа на СТЕ.Счита ,че не е спорно, че ищците представят нотариален акт от 1976 г., за уреждане на регулационни сметки за 110 кв.м. от имот пл.257. Твърди ,че същата година е извършено и дарение на общо 1 /2 идеална част на Е.К. (наследодател на ищцата В.С.) и Георги И. Ж. (чийто наследници не са страна по делото). От тази 1976 г., са и последните данни за собствеността на наследодателите на ищците по делото. Последващия нот. акт за продажба от 2006 г., въпреки че е представен към исковата молба, не касае ищците по делото. Счита ,че от 1976 г. до образуване на настоящото дело през 2019 г., нито ищците, нито техен наследодател са предприели действие да приведат в съответствие имотните грации с регулационните граници. Твърди ,че в продължение на повече от 40 години, никой от тях не е предприел действие за изменение на предходния кадастрален план на с.Ч. и отразяване на собствеността за която се претендира Счита ,че не е обжалвана и одобрената през 2010 г. кадастрална карта , не са предприети действия за нейното последващо изменение. Ищците не са предприели и действия за отразяване и вписване на собствеността върху спорната площ, както в разписния лист на с.Ч., така и в кадастралния регистър. Посоченото счита ,че доказва липсата на възможност доверителката и да узнае, че закупения от нея имот би могъл да бъде спорен. От друга страна счита ,че посоченото е доказателство за пълната незаинтересованост на ищците и техните праводатели да уредят „собствеността си“ за която претендират, за да може тази собственост да е видна за трети добросъвестни лица.Намира за погрешен извода на съда, че след като ищците веднъж са придобили собствеността, то правото не могло да се изгуби поради неосъществяването му. Посоченото принципно е вярно, но не и когато е налице придобиване/закупуване на този имот от трето добросъвестно лице, в защита на чийто интерес законодателят е предвидил кратката петгодишна давност. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че основното възражение на доверителката и не е обсъдено, съдът дори е формирал обратния извод - за изтекла в полза на ищците кратка добросъвестна давност и 10 годишната такава. Счита ,че за да обоснове този извод, съдът е предпочел да не обсъжда един изключително съществен по делото факт, а именно установената от вещото лице и свидетелите съществуваща, материализирана граница, представляваща каменен зид.