Определение № 853 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. София, 17.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500679 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на Й. Й. К., чрез адв.Л. Ф. от САК насочена против Определение № 25227/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 221/2025 г. по описа на СГС, ГО, с което молбата й за изменение на постановеното по делото определение по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на производството разноски от всяка една от страните.

Като се поддържа, че реално извършените от жалбоподателката-ищец разноски по делото били установени и доказани чрез платежно нареждане в хода на прекратеното производство по делото, а формалното несъответствие в данните на договора не заличавало факта за извършен разход, нито лишавало ищцата от правото на възстановяване на направените разходи, се иска отмяна на обжалваното определение и по същество уважаване на искането за присъждане разноски на ищцата, сторени от нея преди прекратяване на производството за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

В отговора по частната жалба насрещната страна поддържа нейната неоснователност.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – ищец по делото, при наличието на правен интерес за същата от атакуване на акта на първоинстанционния съд, чийто адресат е, а по арг. от чл.248, ал.3 ГПК обжалваното определение подлежи на последващ съдебен контрол.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Не е спорно и се установява от данните по първоинстанционното дело, че исковото производство по гр.д. № 221/2025 г. по описа на СГС е било прекратено с влязло в сила 1 определение, поради недопустимост на предявения иск от жалбоподателката-ищец за установяване на бащинство.

Установява се още, че преди постановяване на прекратителното определение в хода на производството с изрична молба с вх.№ 79501/30.06.2025 г. ищцата по делото е поискала присъждането на сторените от нея разноски до прекратяването, т.к. ответникът с поведението си е станал причина за образуване на делото. Молбата е била придружена със списък на разноските /л.61 от първоинстанционното дело/, от които 80 лв. за платена ДТ и 1 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение на адв.Ф..

Към молбата е представен и договор за правна защита и съдействие № 170/07.02.2025 г., според съдържанието на който Й. К. е упълномощила адв.Ф. да й оказва правна защита и съдействие по делото, чрез изготвяне на искова молба и процесуално представителство срещу договорено възнаграждение от 1 200 лв., плащането на което е определено да се извърши по банков път. Доказателства за последното не са представени.

Насрещната страна е възразила да дължи разноски по делото с аргумент, че не е била причина за завеждането му.

Съобразявайки гореизложеното с прекратителното си определение под № 17865/25.09.2025 г. първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на делото и ищцата има право на разноски, но за доказани е приела единствено тези, претендирани за платена ДТ по производството, с оглед наличните доказателства за заплащането на държавната такса.

Приел е извършването на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение да не е доказано, поради отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че е платимо по банков път, но доказателства за последното липсват.

След постановяване на определението с молба вх.№ 110391/25.09.2025 г. ищцатажалбоподател е представила нов списък на разноски с приложен към него договор за правна защита и съдействие под № 163/07.01.2023 г., сключен между Й. К. и адв.Л. Ф., отново на стойност 1 200 лв., за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба пред СГС и процесуално представителство.

С подадената жалба срещу определението вх.№ 114221/03.10.2025 г. същата е представила и платежно нареждане за превод по сметка в Банка ДСК от 07.01.2025 г., според което Й. К. е превела по сметка на Л. Ф. с основание „правни услуги“ сумата от 1 200 лв.

След уточнението, че т.нар. жалба е всъщност молба за изменение на прекратителното определение в частта му относно разноските и представяне на отговор по нея от насрещната страна, първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение, като е оставил молбата без уважение.

Решаващият състав споделя изцяло крайните изводи на първоинстанционния съд в насока, че доказателствата по делото не установяват факта на реално извършени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение от жалбоподателката , като приема, че мотивите му следва да се допълнят и в следния смисъл:

Според нормата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение на един адвокат, се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска. Трайната съдебна практика е възприела разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, като релевантно за това коя от страните ще поеме разноските е обстоятелството дали ответникът е сдал повод за завеждане на делото.

В случая този факт е безсъмнено установен - ответникът е инициирал процедурата по припознаване на детето едва след получаване на препис от исковата молба.

За това и нему следва да се възложат сторените от ищцата разноски по делото до прекратяването му.

Ето защо и в случая такива разноски безспорно се дължат в полза на жалбоподателката - ищец по прекратеното производство.

Следователно уважаването на молбата на ищцата-жалбоподател изисква доказване на извършените разноски, така както е установено от задължителните постановки на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

2

В случая ангажираните от Й. К. доказателства пред първоинстанционния съд не доказват извършване от нейна страна на разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

Ангажираните в подкрепа на нейните твърдения в обратната насока доказателства установяват единствено, че е сключила договор за правна защита и съдействие с адв.Л. Ф. под № 170/07.02.2025 г., представен по делото със списъка на разноски от 30.06.2025 г., в който е отразено договорено възнаграждение в размер на 1 200 лв., с начин на плащане - по банков път, без да е посочен срок за това.

Макар по договора да не е посочено за кое точно дело се учредява процесуалното представителство и се дължи възнаграждение за него, представянето му по делото пред СГС преди прекратяването презюмира, че се отнася до процесното такова.

Към доказателствата от 30.06.2025 г. обаче безсъмнено липсва такова, установяващо заплащане на договореното възнаграждение от страна на К. в полза на адв.Ф., поради което и обоснован и правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че извършването на такъв разход от ищцата по делото преди прекратяването му и в срока по чл.80 ГПК не е доказан.

Правилен е и изводът, че такъв разход не се доказва и от приложените след преди прекратяването доказателства, предвид че жалбата-молба от 03.10.2025 г., доколкото приложеното копие от нареждане за превод по сметка от жалбоподателката в полза на Л. Ф. установява да е от дата 07.01.2025 г., която предхожда вече представения по-рано по делото договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 г.

Този факт, преценен наред с посоченото основание за извършване на плащането в това нареждане - „правни услуги“, без да е конкретизирано в какво се изразяват изключва какъвто и да е извод то да се отнася за осъществена правна защита и съдействие по конкретното дело пред СГС.

Вън от изложеното състоятелен е доводът на първоинстанционния съд, че обсъденото доказателства /нареждане за превод по ел.път/ не установява факта на самото плащане, т.к. по характера си е безкасово и се извършва чрез заверяване на банковата сметка на платеца и получателя на превода, по арг. от чл.305 ТЗ. Доказателства за последното - заверяване на банковата сметка на получателя по делото, не са представени както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция.

В обобщение - ангажираните такива предпоставят извод за недоказаност на твърденията за реално сторени от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. в полза на адв.Ф., за оказаната от нея правна защита и съдействие по развилото се пред СГС гр.д. № 221/2025 г.

Останалите наведени доводи в частната жалба относно лишаването на майката от присъждане на разноски означава и лишаване на двете й малолетни деца, за които се грижи сама, и върху които вредата от неприсъдени разноски рефлектира, са ирелевантни за предмета на производството.

Затова и молбата за присъждането им в полза на страната се явява неоснователна, като недоказана.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 25227/10.12.2025 г., постановено по гр.д. № 221/2025 г. по описа на СГС, ГО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4