Решение № 260 от 09.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000039 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№5315/13.11.2023г. по описа на Окръжен съд - *****, подадена от Б. Н. Д., ЕГН **********, *****, срещу решение № 56/25.10.2023г., постановено по т.д.№55/2022 г. по описа на Окръжен съд - *****, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения срещу ППК „Начало“/в ликвидация/, ЕИК 837064453, със седалище и адрес на управление с.Добри Войниково, община Хитрино, обл.*****, иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено по отношение на ответника, че вписаното в Търговски регистър по партидата му с рег.№20220317144229 обстоятелство за заличаване на кооперацията, е несъществуващо.

Въззивната жалба е бланкетна. Въззивникът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяна на решението на окръжен съд и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ППК Начало /заличена/, действаща чрез адв.С. М. от ШАК, назначена като особен представител на кооперацията с определение №178/18.10.2022г., постановено по т.дело №55/2023г. по описа на Окръжен съд – *****, на основание чл.29, ал.2 ГПК, в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че обстоятелствата подлежащи на вписване са изрично посочени в закона и Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като обстоятелството, че е налице неудовлетворен кредитор не е сред подлежащите на вписване обстоятелства. Твърди, че в случая не е налице нито липсващо обстоятелство, нито нищожност на вписано такова.

Въззиваемата кооперация /заличена/, чрез особения си представител, претендира определяне на възнаграждение за въззивна инстанция.

1

За да се произнесе по жалбата въззивният състав констатира, че производството е образувано по искова молба на Б. Н. Д. срещу Производствено -потребителна кооперация „Начало“ /в ликвидация/, представлявана от ликвидатора Т. Г.Т., с искане за приемане за установено, че по партидата на кооперацията в Търговски регистър, АВп, е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно заличаване на кооперацията поради приключило производство по ликвидация, въпреки непрецизно посоченото в петитума на исковата молба, че е налице неудовлетворен кредитор с предявено по съдебен ред вземане, ведно с искане за заличаване на вписването с рег.№20220317144229. /с което ответната ППК Начало е заличена от ТР при Агенция по вписванията/.

В исковата молба ищецът излага, че посредством заличаването са нарушени правата му на кредитор на кооперацията – твърди, че в негова полза съществува предявено по съдебен ред вземане по трудово правоотношение с процесната кооперация, по ЧГД №2644 по описа за 2021г. на РС-*****, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу кооперацията, а впоследствие образувано ГД №84/2022г. на РС-***** за установяване на предявеното вземане съгласно чл.422 ГПК.

Излага, че несъществуващото обстоятелство в случая представлява неприключване на ликвидацията съгласно предвидения от законодателя ред, а именно, при наличие на неудовлетворени кредитори в срока на ликвидационното производство и при висящност на съдебен процес по установяване на вземането на ищеца в качеството му на кредитор, ответникът е бил заличен.

За обосноваване на иска си ищецът посочва, че с решение на Общото събрание на кооперацията от май 2018г. е прекратена дейността й и открито производство по ликвидация. Не оспорва, че в хода на ликвидационното производство са били предявени различни вземания спрямо кооперацията, вкл. и от страна на ищеца, които са били удовлетворени. Твърди че е бил председател на кооперацията в продължение на дълги годити – от 2007г. до 2018г. като трудовият му договор бил прекратен в края на м.09.2018г.

Било взето решение неизплатените му трудови възнаграждения да бъдат изплатени в рамките на три месеца от прекратяване на трудовия договор, т.е. до края на 2018г. Твърди, че не последвало плащане. По почин на ищеца през юни 2019г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от Инспекцията по труда в *****, която излязла със задължително предписанияза изплащане на трудови възнаграждения.

В исковата молба се твърди, че на 29.09.21г. ищецът депозирал заявление пред РС***** за издаване на заповед за изпълнение на тези вземания по реда на чл.410 ГПК.

Предмет на заявлението било брутното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 6 999.48 лева, от които 1856.98 лева дължимо за м.юни 2018г.; 1851.30 лева за м.07.2018г.;

1851.30 лева – за м.08.2018г. и 1430.90 лева – за месец септември 2018г. /до 22.09.18г., когато бил прекратен трудовия договор с ищеца/. Предмет на претенцията е и сумата от 2490.71 лева, представляваща дължимите върху тези главници обезщетения за забавено изпълнение в размер на законната лихва, за периода от 22.12.18г. до подаване на заявлението на 29.09.21г. като в заповедта били присъдени и законните лихви след този момент до окончателното изплащане. Именно за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №2644/2021г. на РС-*****, а след това образувано ГД №84/22г. на същия съд.

Излагат се твърдения за извършени от кмета на с.Добри Войниково недобросъвестни действия по връчване призовката на кооперацията по образуваното производство по чл.422 ГПК както и по разгласяване решението на Ликвидационния съвет на кооперацията от 12.02.22г. за заличаването й. Твърди се, че в периода, в който е следвало да бъде връчено съобщението по гр.дело №84/22г. кметът на с.Добри Войниково е водил събрание на същата кооперация, а е върнал призовката за исковото производство като невръчена на 25.02.22г.

Връчването е извършено чак през май 2022г., към който момент кооперацията е била вече заличена. В противовес на предявеното и висящо вземане на ищеца спрямо ответната 2 кооперация, в пояснителния доклад към заключителен баланс ликвидаторът посочил, че са били уведомени всички известни кредитори на кооперацията, което обстоятелство се оспорва като неотговарящо на действителността. Твърди се, че именно това обстоятелство – предпоставка за законосъобразното заличаване на кооперацията – е несъществуващо.

Ищецът твърди, че е сред известните кредитори на кооперацията, но не е бил уведомен за заличаването й. Освен това, ищецът се позовава на неизпълнение от ликвидатора на разпоредбата на чл.46 от ЗК за откриване на производство по несъстоятелност в случай, че имуществото на кооперацията е недостатъчно за да бъдат удовлетворени всички кредитори.

Твърди се, че освен ищеца кооперацията има и други кредитори като дължи суми по договори за ренти, заплати на персонал, вкл. на ищеца, а освен това не е извършено разпределение на остатъчни средства между кооператорите съобразно вноските им. Твърди се наличие на неудовлетворени кредитори, вкл. по висящи съдебни производства, което е достатъчно основание срещу заличаването на кооперацията. С тези твърдения и доводи ищецът поддържа иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа, че кооперацията не следва да бъде заличавана при наличие на неудовлетворени кредитори и липса на имущество, а следва да се премине към производство по несъстоятелност. С представената пред регистъра неистинска декларация за липса на недовлетворени кредитори е допуснато незаконосъобразно вписване на заличаването на съответната кооперация. В контекста на горното се излага, че несъществуващото обстоятелство в случая е липсата на приключила по надлежния ред ликвидация.

С постъпил отговор кооперацията, чрез назначен особен представител адв.Св.М., оспорва иска. Изразява становище, че доколкото искът е насочен към оспорване извършено в ТР вписване, същият е допустим. Твърди обаче, че изложените в исковата молба факти и доводи не сочат на предявен иск по чл.29 ЗТР, а до основание за оспорване решението на ОС на кооперацията за заличаването й – арг. от чл.58 ЗК. Твърди се още, че доколкото към този момент ищецът е бил член- кооператор, той е могъл да оспори решението като поиска и спиране на регистърното производство. По повод обвиненията срещу кмета на с.Добри Войниково се излага, че същият е член-кооператор, поради което и участвал, съответно председателствал Общото събрание на законно основание. Твърди се, че в случая ищецът не твърди липсващо обстоятелство по смисъла на ТР №/2002г. Ищецът не е предявил вземането си в срока на ликвидационното производство, а от друга страна не е установена нищожност на вписано обстоятелство. Искът не предполага проверка законосъобразността на самото вписано обстоятелство, поради което съдът не може да ревизира решението на Общото събрание за заличаване на кооперацията. Поради недоказаност на иска, същият се явява неоснователен.

С допълнителен отговор особеният представител поддържа, че не подлежи на вписване наличието или не на неудовлетворени кредитори на заличаван търговец.

Същевременно, поради преклудирането му, недопустим би бил иск с правно основание чл.58 ЗК както и упражняване от съда на косвен контрол за законосъобразност на решението на ОС за заличаване на процесната кооперация.

Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, въззивният състав достига да следните фактически и правни изводи:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Настоящият съдебен състав при проверка за редовност на постъпилата жалба констатира, че същата е подадена от надлежна страна в производството, срещу подлежащ на 3 обжалване акт, в преклузивния срок. Жалбата е редовно администрирана.

Страните не правят доказателствени искания и съобразно предмета на производството не са налице основания за даване указания на същите да ангажират допълнителни доказателства пред въззивния съд. Не са налице основанията на т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на доказателствени средства във връзка с приложение на императивна материалноправна норма или поради обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че основният довод за вписване на несъществуващо обстоятелство в регистъра е неспазване изискването в разпоредбата на чл.46 от ЗК, при хипотеза на останали неудовлетворени кредитори и недостатъчност на имуществото на кооперацията, ликвидаторът да поиска откриване на производство по несъстоятелност, а не да пристъпва към заличаване на търговеца. Съдът приел, че тези твърдения се отнасят до законсъобразността на решението на ОС на кооперацията за заличаването й, но срокът за отмяната му бил изтекъл съгласно чл.58 ЗК и производството било недопустимо. Допълнително съдът изложил, че ищецът не твърди която и да е от предвидените хипотези за вписване на несъществуващо обстоятелство.

Настоящият състав намира следното:

Съобразно въведените с исковата молба и допълнителната искова молба твърдения безспорно съдът е сезиран с иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото е налице заличаване на процесната кооперация с вписване рег.№20220317144229, предявеният иск е допустим. За ищеца в качеството му на бивш кооператор /доколкото сам твърди, че членството му е прекратено/, който се легитимира като кредитор на същата за дължими възнаграждения по трудов договор за 2018г., въз основа на издадена в негова полза заповед за парично задължение по чл.410 ГПК, съответно ищец в исково производство по чл.422 ГПК, е налице презумптивен интерес от иска. Няма спор, че ищецът основава иска си именно на твърдения, че се явява неудовлетворен кредитор на заличената кооперация.