Решение № 13716 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13716 гр. С., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110155345 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 412789/17.12.2025г. на СРС, подадена от „Т.С.“ ЕАД във връзка със Заповед № 419/14.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 632/2025г. на РС-Оряхово.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Т.Т. е предявил срещу ответника П. В. М. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „Т.С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., бул.

„**************“ № 54, вх. А, ап. 8, както следва:

262,99 евро /514,37 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

42,84 евро /83,78 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-05.08.2025г.;

21,35 евро /41,75 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.06.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

5,75 евро /11,24 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022г.-05.08.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези 1 общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. В. М. е подал Молба, вх. № 68979/05.03.2026г. на СРС, към която представя доказателства за заплатени в полза на ищеца 335,00 евро / 655,20 лева, като моли делото да бъде прекратено. Със Становище, вх. № 84854/17.03.2026г. на СРС, ищецът чрез юрк. Р.П. е потвърдил извършеното плащане, но с приспадането на сумите по делото, включително разноските по него, според ищеца остават неплатени суми. С Молба, вх. № 101744/31.03.2026г. на СРС, ответникът възразява да са дължими претендираните от ищеца разноски, като оспорва същите като прекомерни и недоказани.

Третото лице – помагач „Д.“ ООД е подало Молба, вх. № 181946/08.06.2026г. на СРС, към която представя доказателства във връзка с разпределението и отчитането на топлинната енергия. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.

К., която поддържа претенциите на ищеца при отчитане на извършеното плащане.

Ответникът не се явява и не изпраща представител, изразявайки становище в писмен вид.

Третото лице – помагач не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С извършеното в хода на процеса плащане ответникът фактически е признал дължимостта на процесните суми. Спорът по делото се концентрира относно това дали с тях се покриват всички задължения на ответника към ищеца и относно разноските по делото.

Платена е сумата от 335,00 евро или 655,20 лева. От тази сума първо следва да се погасят лихвите за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до плащането – 14.08.2025г. до 03.03.2026г., които, изчислени с помощта на 2 съответен софтуерен продукт и на основание чл. 162 ГПК, възлизат на 16,78 евро за главницата за топлинна енергия и 1,36 евро за главницата за дялово разпределение. Остават 316,86 евро. От тях следва да се приспаднат лихвите върху главниците – 42,84 евро и 5,75 евро. Остават 268,27 евро, които следва да се приспаднат към главниците. Съдът намира, че следва да се погаси първо главницата за топлинна енергия, тъй като тя е по-старо задължение и като по-голямо по размер е и по-обременително. Остават 5,28 евро, които следва да се приспаднат към главницата за дялово разпределение, от което остават дължими 16,07 евро. Останалите искове, доколкото интересът на кредитора е удовлетворен изцяло, което обстоятелство следва да се вземе предвид при решаване на делото съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Разноските по делото не се разпределят от платените в хода на процеса суми, тъй като те се определят окончателно с крайния акт по делото, като следва да се приспадат разноски само при наличие на надплатени в хода на процеса суми по исковете, каквито в случая няма.

По разноските:

Макар и исковете да биват отхвърляни, тъй като това става поради извършено през времетраенето на процеса плащане, то ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски, като съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

В полза на ищеца следва да се присъдят равностойните на 71,25 лева 36,43 евро за разноски в заповедното производство, в която сума е включено юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в първоинстанционното исково производство доказани в размер от 194,27 евро, в която сума е включено юрисконсултско възнаграждение от 103,00 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. В. М., ЕГН **********, от град С., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., бул. „**************“ № 54, вх. А, ап. 8, сумата от 16,07 евро за главница за дялово разпределение за периода м.06.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от 04.03.2026г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., срещу П. В. М., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „Т.С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., бул. „**************“ № 54, вх. А, ап. 8, както следва:

262,99 евро /514,37 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.08.2025г.) до 03.03.2026г., възлизаща на 16,78 евро;

42,84 евро /83,78 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-05.08.2025г.; горницата над 16,07 евро до пълния предявен размер от 21,35 евро /41,75 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.06.2022г.-м.04.2024г., ведно 3 със законната лихва върху главницата от 21,35 евро за периода от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.08.2025г.) до 03.03.2026г., възлизаща на 1,36 евро;

5,75 евро /11,24 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022г.-05.08.2025г.

ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, от град С., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 36,43 евро, представляваща разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 632/2025г. на РСОряхово/, и сумата от 194,27 евро за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 55345/2025г. на СРС).

Решението е постановено при участието на "Д." ООД в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответника банковата сметка, посочена от ищеца в исковата молба, за превеждане на присъдените суми след влизане в сила на решението: IBAN *********************, BIC *********, "Общинска банка" АД.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, ДА СЕ СЪОБЩИ на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4