Решение № 2146 от 10.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2146 гр. Пловдив, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело № 20215330107409 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от ЗПК и насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1, вр.с чл.240 от ЗЗД.

Ищецът Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, бул. „Н.... В............. е предявил иск против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ...........със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, с който е поискала от съда да прогласи за нищожни клаузите от Договор за кредит от ........ предвиждащи заплащане на такса за допълнителна услуга, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира разноски.

Ответникът „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ............със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., бул.

„Н..... В......., като е поискал от съда, да я осъди за му заплати сумата от 399,00 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда, до изплащане на задължението и договорна лихва в размер на 30,00 лева за периода от 30.03.2020 г. до 20.07.2020 г.

Ищецът по първоначалния иск Н. Н. К., твърди, че между страните, бил сключен договор за кредит от ....., по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 399,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,50% и годишен процент на разходите – 49,60%. Съгласно 1 договора, ищцата дължала заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 195,00 лв., която следвало да престира заедно с месечната си погасителна вноска. Счита, уговорката за дължимост на такса за допълнителна услуга за нищожна, като неравноправна. Клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на ответника, без реално същият да е извършил конкретна услуга, като таксата представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускане и усвояване на кредита, като с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,50% не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената такса за допълнителна услуга представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високият лихвен процент нараства и стойността на ГПР, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 ЗПК.

Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,50%, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за такса за допълнителна услуга, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение. Излага, че били нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че чрез уговореното в договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ла. 4 ЗПК при определяне на ГПР. Клаузата, предвиждаща такса за допълнителна услуга противоречи на добрите търговски практики, като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, като такава разпоредба е в пряко противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Поради невключването на таксата в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от такса за допълнителна услуга. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща на неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за 2 потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и в ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Ответникът по първоначалният иск „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ............... твърди, че на ....... ищцата сключила договор за заем № ............... с „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ................ съгласно който получила наведнъж и в брой сумата от 399,00 лв., при условията на договора и Общите условия към него. Горепосоченият договор представлявал и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, сума в размер на 429,12 лв., представляваща главница по Договора за заем в размер на 399,00 лв. и договорена възнаградителна лихва за периода 30.03.2020 г. – 27.07.2020 г. в размер на 30,12 лв. Сумата следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в размер на по 23,84 лв.

Твърди, че на ...............ищцата сключила договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сума в размер на 164,88 лв., която следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в размер на по 9,16 лв. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните било уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума, включително в дължимите отделни вноски, което има цел само и единствено да улесни ищеца при погасяване на своето задължение по двата договора.

Съгласно погасителния план по договора за заем ищцата, започнала изпълнение на своето задължение, като направил плащания на седмични вноски, а именно: на 11.06.2020 г. – 25 лв; на 29.06.2020 г. – 20 лв.; на 30.06.2020 г. – 70 лв.; на 28.07.2020 г. – 50 лв.; или в общ размер на сумата от 165 лв., като няма други постъпили за погасяване на задължението суми. Съгласно същия погасителен план падежната дата за внасяне на последната седмична вноска е 27.07.2020 г. С оглед на общия размер на задължението – 594 лв. и с оглед на извършените до този момент плащания, остатъкът от задължението на ищеца е в размер на 429 лв.

Излага, че твърденията на ищеца, че договорната лихва надхвърля повече от три пъти законната били неверни и недоказани, като лихвеният процент бил фиксиран, непроменлив и годишен. Твърдението, че погасителният план не съдържал разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва отново е невярно, неоснователно и напълно бланкетно, като в погасителния план към договора за заем от 23.03.2020 г. и договора за имуществено проучване и кредитен рейтинг 3 от 23.03.2020 г., подробно била посочена разбивка на съответната седмична вноска по договорите. Ищецът се запознал и получил погасителен план срещу подпис.

Неоснователно било възражението на ищеца, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в същия липсва посочване на ГПР и общо дължима сума. В договора бил посочен размер на ГПР – 49,60% и обща дължима сума от 594 лв. В общата дължима сума, била включена чистата стойност на заема, възнаградителната лихва и задължението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно чл. 4, ал. 6 от договора. В настоящия случай, не се претендирали други разходи по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва в размер на 30,12 лв., като твърденията на ищеца, че ГПР не е посочен и не е верен са неоснователни и недоказани.

Счита, че договор за заем от ............ не е недействителен, като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Искането на ищеца за прогласяване нищожността на клаузата от договора, определяща размера на възнаградителната лихва, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, било неоснователно. Договорната лихва, представлява печалба за заемодателя, същата има възнаградителен характер, поради което се дължи в уговорения размер, като същата не била прекомерна, съответно клаузата не била нищожна.

По отношение действителността на договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, излага, че същият представлявал отделно облигационно правоотношение между страните, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема, да му предостеви услуги по изготвяне на кредитен рейтинг на изпълнителя, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя. Договорът се сключвал с цел ищцата да се снабди с удостоверение за кредитен рейтинг, което да намери общо приложение и да послужи където е необходимо. Този договор нямал нищо общо с договора за заем, сключен между страните. Твърди, че ответницата нямала качеството „потребител“ по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Заявява, че сключването на този вид договор не е предпоставка за сключването на договор за заем от......... Също така съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване между страните било уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за потребителски кредит, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за потребителски кредит сума, включително в дължимите отделни вноски, което има за цел само и единствено да улесни ищеца при погасяване на своето задължение по двата договора. Счита, че не е нарушена нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът по насрещният иск твърди, че между страните бил сключен договор за заем от ................, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 399,00 лв., при условията на договора и Общите условия към него. Горепосоченият договор представлявал и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по 4 договора за заем ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сума в размер на 429,12 лв., представляваща главница по Договора за заем в размер на 399 лв. и договорена възнаградителна лихва за периода 30.03.2020 г. – 27.07.2020 г. в размер на 30,12 лв. Сумата следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в размер на по 23,84 лв.