Решение № 914 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110205313 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №23-4332-034199/ 26.09.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. П. Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Д. П. Б., който го обжалва в срок. В жалбата, подадена чрез адвокат Б., се сочи, че приетите от АНО факти не отговарят на обективната действителност.

Твърди се още, че нарушението не е недоказано, отделно от това се сочи, че при съставяне на АУАН не е отразено името на свидетеля по акта. Наведени са доводи за наличие на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Иска се отмяната на НП, както и се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява от адв. Б., която поддържа жалбата и иска отмяната на издаденото НП.Излага доводи свързани и с прекратено от страна на СРП наказателно производство, претендират сторени разноски по делото.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща процесуален представител в съдебното заседание в лицето на юрк. М.. Последната пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, сочи, че нарушението е доказано от събран доказателствен материал.Прави искане присъждане на разноски.

В репликите по реда на чл.295 НПК, адв.Б. заявява, че никъде в жалбата не се твърди, че жалбоподател има право да шофира и че не е с отнета книжка.

1

Юрк. М., намира, че жалбоподател тенденциозно е нарушил правилата, като моли да се потвърди обжалваното НП.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.12.2023г., около 21: 20часа, жалбоподателят Д. П. Б. е управлявал лек автомобил ",,***''", с рег. № ,,***'' в гр. София, кв.Филиповци, по ул.Безименна, с посока на движение от бл.11, към ул.3-ти март. Автомобила е спрян за проверка от органите на полицията със светлинен и звуков сигнал. При извършена проверка на лицето от служители на 09 РУСДВР-св.М. и св.И., срещу бл.9 същият не представил СУМПС, като след извършена справка с ОДЧ-09 РУ-СДВР е жалбоподателя е лишен от правоуправление. По време на извършване на проверката около автомобила на жалбоподател се събрала голяма група от хора живущи в кв.Филиповци, което благоприятствало жалбоподателя да напусне автомобила който останал на място. Извикан е екип на ПП –СДВР, изготвена Докладна записка от св.С. И., относно установените от него факти,в която е посочено, че лицето е с отнето СУМС от месец юли на 2023г.

По така изготвена Докладна записка, на следващият ден свидетелят Ж. П. съставил на жалбоподателя Д. П. Б. АУАН, с който ангажирал отговорността на последния по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на лицето при отказ, като последния е удостоверен в присъствието и подпис на свидетел относно този факт. От страна на жалбоподател са постъпили възражения относно съставен АУАН в които е посочил, че акта му е връчен на дата различна от дата на твърдяно нарушение, както и че не е управлявал МПС на дата 28.12.2023г.

Материалите на изпратени на СРП с оглед данни за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК. С Постановление на СРП от дата 27.08.2024г. воденото наказателно производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК.

На базата на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление с №23-4332-034199/ 26.09.2024 от началник група при СДВР.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитани в съдебното заседание свидетели П., И. и св.М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът намира, че показанията на полицейския служител следва да се кредитират, тъй като те са логични и последователни, между тях и писмените доказателства няма съществени противоречия, логични са и са последователни. Св. М. и св. И./полицейски служители/ са преки очевидци на посоченото в НП нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподател, те са лицата които са спрели за проверка управлявания от жалбоподател лек автомобил. Св.М. описва, че по време на проверка жалбоподател не е представил СУМПС, събрала се голяма група от хора, като водача се смесил с тях и избягал. След предявяване на АУАН св.М. сочи, че подписът за свидетел е негов, а лицето отказало да подпише акта. Показанията на св.И. идват да подкрепят тези на св.М., но и допълват същите, като този свидетел заявява, че 2 познава жалбоподател и от предишни извършвани му проверка, описва и отличителни белези на лицето управлявало автомобила- брадичка и специфична татуировка на врата.

Заявява, че в последствие при пристигане на екип на 09 РУ-СДВР разпознал водача по данни от таблет, като са били получени и данни, че жалбоподател е лишен от право да управлява МПС към момента на извършване на проверка.

От показанията на св.П. се установява, че не е очевидец на нарушението, а на следващият ден по Докладна записка е съставил на жалбоподател АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, както са допуснати съществени нарушения на материалния закон.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС в посочените в АУАН ден и час и посока на движение.

От друга страна, съдът намира за безспорно установено, че спрямо жалбоподател е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304000199/20.07.2023г. издадена от ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на жалбоподателят е временно отнето СУМПС, но не повече от 18 месеца, като видно от справка - л.39 от прекратено ДП се сочи, че същата не била връчена на жалбоподателя Б. и не е влязла в сила и към дата на извършване на справката-19.06.2024г.

Не на последно място съдът приема, че е налице и допуснато процесуално нарушение при квалифициране на нарушението по чл. 150а, ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като посочената квалификация е бланкетна и се явява непълна. Наказващ орган не е дал коректно описание на нарушението, посочвайки както актът, с който е отнето СУМПС, така и срокът на лишаването от това право. Безспорно установено е, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000199/20.07.2023г. издадена от ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на жалбоподателят е временно отнето СУМПС, но не повече от 18 месеца, не му е била връчена и същата не е влязла в сила. Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно постановление, като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квалификация от страна на наказващия орган при издаване на НП. Административно наказващият орган обаче не само, че не е отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 150а, ал.1,т.1 от ЗДвП, без да се посочвайки както актът, с който е отнето СУМПС, така и срокът на лишаването от това право. Като по този начин наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи 3 точната правна норма, която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част.

Т.е. остава недоказано твърдението, че жалбоподателя на посочената в обжалваното НП дата и час е управлявал МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението и индивидуализацията на наложеното на жалбоподател наказание за това нарушение.

С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съдът приема, че се явява основателна.

Своевременно по делото от страна на въззиваемата страна е било направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева.

Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, което е приключило след проведени пет съдебно заседание, с участието на процесуален представител на жалбоподателя, съдът намира, че не следва да бъде редуцирано, като същевременно размера на същото попада в параметрите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-034199/ 26.09.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д. П. Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Д. П. Б. ЕГН ********** сумата от 153,39 евро, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Софияград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4