Решение № 439 от 30.06.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№………./30.06.2017 г. гр.

Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Капка

Микова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1882 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на

ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските спорове(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. чл. 286 ал. 3 вр. 1 и ал.2 вр. чл. 1 т. 7 ТЗ).

Приет е за разглеждане субективно съединен иск, предявен от Г.С.С., ЕГН ********** и И.Х.С., ЕГН ********** ***, срещу „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, гр.С., ул.

Московска 19, за отричане на съществуване на ипотечно право по договорна ипотека, сключена с нот. акт № 90, том 2, peг. № 3907, дело № 258 от 2009г., на нотариус № 382, вписан в СВ при АВ - Варна с вх. рег. № 24495/01.12.2009, акт № 200, том IХ, дело 45002, с която ищците като съпрузи са учредили ипотека в полза на ответника за обезпечаване на задължение на трето лице („МИЛИНВЕСТ“ООД) върху два недвижими имота, а именно:

• ЖИЛИЩЕ, с идентификатор

№ ***, находящ се в гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А, първи надпартерен етаж, ап. 1, със застроена площ 110,20 кв.м., ведно с принадлежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 с полезна площ 34,50 кв. м. и съответни ид.ч. от общи части и право на строеж;

• ГАРАЖ, с идентификатор №

***, находящ се в гр.Варна, ул. Подвис, 27 вх. А етаж 0, с площ 20,58 кв.м., ведно с принадлежащи съответни ид.ч. от общи части и право на строеж; и акцесорно искане за ЗАЛИЧАВАНЕ на ипотеката поради несъществуване на обезпечения дълг, на осн. чл. 179 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЗД.

Ищците, чрез общ пълномощник адв. Г. (ВАК) твърдят, че са учредили обезпечение по договор от 14.05.2008 г., за предоставена кредитна линия в размер на 200 000 евро, с общ срок за ползване от 7 години, обезпечен с ипотеки върху имоти, собственост и на други на трети лица (Златка и Курти Куртеви) и на длъжника „МИЛИНВЕСТ“ООД. Сочат, че с поредица от анекси бил продължен срока на договора до 14.05.2010 г., размерът на кредитната линия бил намален, част от обезпеченията били освободени, съответно били поети нови – поръчителство на трето лице (Г. К.) и ипотека, върху имотите на ищците. След учредяването на процесната ипотека, на 24.02.2010 г. между кредитора Банка ДСК ЕАД и кредитополучателя Милинвест ЕООД бил подписан Анекс №3, с който е договорено следващо частично освобождаване на обезпечение, дадено от кредитополучателя при изпълнение на посочените в анекса условия за погасяване на кредита до определен намаляващ лимит, а със следващия анекс №4/19.05.2010 г. размерът на кредита е бил намален до 170 000евро, но вече като стандартен кредит, подлежащ на връщане по погасителен план на 60 месечни вноски, с нова лихва. Последното споразумение между страните е сключено с анекс №5 от 02.03.2011 г., като кредиторът е приел да освободи една от ипотеките след намаляване на задължението до 126 000 евро, приет е нов по-кратък погасителен план и промяна в срока за погасяване - 25.02.2015 г., като е договорено и ново поръчителство. Като считат, че още с анекс 3, а в последствие и с анекс 5 са намалени обезпечения, учредени от кредитополучателя преди поемането на ипотечната гаранция, с което е променена една от характеристиките на обезпеченото от тях вземане, а с анекс № 4 са променени елементите, индивидуализиращи обезпеченото вземане, претендират погасяване на първоначално обезпеченото задължение поради новирането му от кредитна линия с изтекъл срок в нов стандартен кредит с друга главница други лихви и други обезпечения.

По същество пълномощникът на ищците, в подробни писмени бележки коментира доказателствата за обосноваване на доводи за доказано обективно и субективно новиране на обезпечения дълг до задължение, различно от приетото за обезпечаване и като се позовава на липсата на съгласие на учредителите на ипотеката за тези промени, пледира за уважаване на установителната им претенция.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител ю.к. Ч. оспорва иска, като сочи, че при договаряне на анексите е липсвало каквото и да е намерение за погасяване на обезпечения кредит. Сочи, че измененията са израз на постигната обща воля в преговорен процес, насочен към преструктуриране на наличния и просрочен дълг за облекчение на временни финансови затруднения на длъжника. Оспорва наличието на такава съществена разлика между първоначалното и новоуговореното задължение, която да променя предмета или основанието му до степен на различен дълг. Позовава се на инициативата за промяна от страна на кредитополучателя, проучването на възможностите му да преодолее временните си затруднения и предложението от кредитора за запазване на актуализираното покритие с обезпеченията при разсрочване на остатък от кредита в съответствие с очаквани приходи от обичайната дейност, но в срок не по-дълъг от вписания в ипотеките 7 годишен максимален срок.

По същество в подробни писмени бележки, пълномощникът на ответната страна след анализ на съдържанието на първоначално обезпеченото задължение и промяната му след преструктурирането на рисков кредит „под наблюдение“ за облекчаване на обслужването му, обосновава доводи за съхраняване на съществените елементи, включително и крайния срок за връщането на дълга. Като се позовава и на останалата недоказана ясно заявена воля да новиране, моли исканията да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни претенции. Сочи съдебна практика в подкрепа на тезата си.

Страните претендират насрещно за определяне на разноски по делото, като само ищците са представили неоспорен списък по чл. 80 ГПК (л. 159). Претенцията на ответника се изчерпва с юрисконсултско възнаграждение.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №2177/24.06.2016г.

(л.123). Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 27.04.2017г., като е бил утвърден обявения на страните проект( л.125), съдържащ мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения в обхвата на предмета на спора. Понастоящем не са налице нови обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно между страните е съдържанието на уговорките по възникването на обезпеченото вземане. Между кредитор „БАНКА ДСК“ ЕАД и кредитополучател „Милинвест" ЕООД ЕИК: ********* е бил сключен договор за кредит от 14.05.2008 г.( л.13), предоставен като кредитна линия за оборотни средства в размер на 200 000 евро, със срок на револвиращо ползване 12 месеца, при плаваща лихва, формирана от 3 –месечен EURIBOR и 3 пункта надбавка. В този договор е фиксирано и първото целево усвояване (за рефинансиране до размер на 102 259 евро) и усвояване на остатъка срещу доказани разходи за СМР по строителни обекти на дружеството.

Предвидена е възможност за свободно погасяване на главницата по преценка на длъжника в рамките на годишния срок за ползване и допълнителна уговорка (по чл.З) за подновяване на този срок с анекси, като общия срок не може да бъде по-дълъг от 7 години от датата на сключване на първоначалния договор за кредит(или до 14.05.2015г).

Същевременно при пропускане на предоговарянето за нов едногодишен срок, длъжникът е следвало да върне общо усвоената главница на 6 равни месечни вноски, начислени от изтичането на срока за усвояване или в рамките на последните шест месеца от крайния срок за ползване. Така договореният кредит е бил обезпечен с ипотеки върху имоти( апартамент и офис), собственост на трети лица (Златка и Курти Куртеви) и имоти(гараж, два офиса и магазин) на дружеството длъжник. С Анекс №1/09.07.2009 г. ( л.20) срокът за ползване на линията е бил продължен до 14.05.2010г., но са въведени лимити на усвояване, с които е следвало да се осигури постепенно намаляване на ползваната сума до края на едногодишния период(т. 3 от анекса), като обаче е съхранена и опцията за револвиращо действие на кредита за нов едногодишен период при своевременно предоговаряне(т. 3 от анекса).

Актуализирана е и плаващата лихва като надбавката е завишена до 8.5 пункта % с договорена методика за упражняване на право на кредитора да промени тази надбавка. Добавено е и обезпечение чрез поръчителство на физическо лице (управител на дружеството).

С Анекс №2/30.11.2009 г. (л.24) банката и кредитополучателят са договорили намаляване на размера на лимита за ползване до 170 000 евро. Лихвата е била актуализирана с повишаване на надбавката до 8.8 пункта и е предвидено ново договаряне на погасителен план след отчитане на погасяване със сума от продажба на две от обезпеченията( гараж и първия офис на „МИЛИНВЕСТ“ЕООД), като банката се е съгласила да заличи ипотеките върху тези имоти срещу нови обезпечения – поръчителство на трето лице (Г. К.), нова ипотека за два гаража на дружеството и ипотека, върху имотите на ищците(апартамент №1 с идентификатор №*** и гараж № 1 с идентификатор

№***, находящи се в гр. Варна *** вх.А ет.2). Именно при тези условия е била вписана процесната ипотека с н. а. №200, том ІХ, вх. peг. №24495, дело №45002/01.12.2009 год. по описа на СВ при ВРС(л. 6). При индивидуализирането на обезпечения дълг учредителите изрично са посочили като основание ползването на кредитна линия с погасителен план в първоначалния размер (преди намаляването на лимита) и са оповестили и изменената лихва по двата анекса и продължения срок за ползване до 14.05.2010г.

След учредяването на процесната ипотека, на

24.02.2010 г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя „Милинвест“ ЕООД е подписан Анекс №3, с който вече е признато настъпилото намаляване на кредита до 170 000 евро и е променен погасителен план(чрез намаляване на лимитите на ползвана главница до 66 000 евро към 25.04.2010г и връщане на остатъка по първоначалните уговорки). Отново е потвърдена опцията за продължаване на срока и допълнително договорено следващо частично освобождаване на обезпечение(втория офис), дадено от кредитополучателя при изпълнение на посочените в анекса условия за погасяване на кредита до определен намаляващ лимит.

От съдържанието на следващият анекс

№4/19.05.2010г.(л. 29) е видно, че предходния анекс не е бил изпълнен, тъй като е признато, че очакваното намаляване на главницата до уговорените лимити не е осъществено, съответно и уговореното освобождаване на обезпечението не е настъпило.

Видно от представените от ответника неоспорени документи(л.94 – 110 и л. 149) преди сключване на този анекс на 05.05.2010 г. дружеството - кредитополучател е отправило искане до кредитора за преструктуриране на задължението си с договаряне на погасителен план на месечни вноски. Към този момент все още е действал годишния срок за ползване(предоставен още с първия анекс), съответно при липса на инициатива за ново подновяване, кредитополучателят е следвало да започне да плаща ежемесечни вноски в размер на поне 28 334 евро само за покриване на главница(съобразно началните уговорки). Същевременно текущата дейност на предприятието явно не е генерирала очакваните приходи, тъй като предходните уговорки за периодично намаляване на усвоената главница са изпълнени само с реализация на освободените обезпечения (в анекс 2), но не и в обемите по анекс 3. В този смисъл предложението на кредитополучателя за предоговаряне на по-поносими за него размери на вноските (1/60, а не 1/6 от усвоения в цялост лимит) в рамките на петгодишния остатък от общо фиксирания при началното договаряне краен срок за ползване на кредита несъмнено е било адекватно на конкретния му интерес.

Същевременно, към този момент кредитът вече е бил считан от банката за рисков и е бил обявен „под наблюдение“ в централен кредитен регистър, воден от БНБ за цялата 2010г. поради неизпълнения ангажимент за намаляване на лимита на револвиране на усвоените средства в текущия годишен период (л. 149). Обявеното пред банката по повод преценката на това предложение (л. 103) затруднено състояние на предприятието на предприемача е било породено от осуетено финализиране на продажби към крайни клиенти поради забавени срокове за довършване на строителството, което е изключвало ново револвиране за още един годишен период. Разгледаното и одобрено от кредитния комитет предложение за намаляване на вноските е било мотивирано само с преструктуриране на връщането по подходящ за клиента начин, без да се засягат обезпеченията. Допълнително съдът преценява и изричното решение на кредитополучателя (л. 110) за възприемане именно на това предложение като адекватно на търговската политика на дружеството в решението на едноличния собственик от 19.05.2010г.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b73d105b-fcf1-4d9e-89a6-a2c634f62dda