Определение № 239 от 17.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 201/2026
- Вид
- Определение № 239
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 10.10.2026
- Състав
- РАДОСТИН ПЕТРОВ, ВАЛЕРИ СЪБЕВ, ЖЕНЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239 гр. Велико Търново, 17.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ
Членове:
ЖЕНЯ И.А
ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно частно търговско дело № 20264001000201 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощник адвокат М. Ц., против определение № 181/15.06.2026 г., постановено по търговско дело № 109/2025г. по описа на ОС-Русе, с което е оставена без уважение молбата на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 (вх.№5341/08.05.2026г.), за изменение на постановеното по делото решение №47/09.04.2026г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за заповедното производство по ч.гр.д.№138/2025г. по описа на Районен съд-Бяла и за производството по делото на адвокат С. В. П. за оказана безплатна правна помощ на Н. С. Й. .
В жалбата се излага, че определението на ОС-Русе е неправилно. ОС-Русе необосновано е присъдил в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 100 евро, защото единственото процесуално действие, което длъжникът може да направи е подаването на възражение. Твърди, че присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 390 евро са прекомерни, необосновани и постановени в нарушени на процесуалния закон и практиката на СЕС.
Ответникът Н. С. Й., чрез пълномощник адвокат С. В. П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излага, че присъденото адвокатско възнаграждение за заповедното производство и за първоинстанционното производство е съответно 50 евро и 380 евро, а не посочените от банката суми. Излага, че присъденото възнаграждение е съобразено с материалния интерес, подготовката и проучването на делото и извършените процесуални действия.
1
Въззивният съд, след съвкупна преценка на доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното:
С решение №47/09.04.2026г., постановено по търговско дело № 109/2025г. по описа на ОС-Русе, е прието за установено по отношение на Н. С. Й., ЕГН **********, съществуването на вземане на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, за следните суми: 26 242.90 евро (51 326.65 лв.) - главница по Договор за потребителски кредит № FL1398922 от 14.07.2023г., 298.77 евро (584.35 лв.) – възнаградителна лихва, дължима за периода от 14.05.2024г. до 05.07.2024г., мораторна лихва – 275.70 евро (539.23 лв .) за периода от 14.05.2024г. до 05.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2025г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№138/2025г. по описа на Районен съд – Бяла; отхвърлен е искът на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за признаване за установено, че Н. С. Й. дължи на банката сумата за горницата над 275.70 евро (539.23 лв.) до претендираната сума в размер 3 848.16 евро (7 526.35 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2024г. до 05.02.2025г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 138/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, като неоснователен.
С решението Н. С. Й. е осъдена да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД сумата 536.35 евро държавна такса и 1639.16 евро адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№138/2025 г. по описа на РС-Бяла, както и сумата общо 7227.52 лв.
/3695.37 евро/ деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за исковото производство.
С решението "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е осъдено да заплати на адвокат С. В. П. от АК-Русе, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата 50 евро адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 380 евро адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съобразно отхвърления размер от исковете и направеното възражение за прекомерност.
С молба вх.№5341/08.05.2026г. "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощник адвокат М. Ц., е поискало на основание чл.248 от ГПК адвокатското възнаграждение за заповедното производство да бъде намалено от 100 евро на 25.56 евро, а възнаграждението за процесуално представителство за исковото производство да бъде намалено от 390 евро на 204.52 евро.
Ответникът Н. С. Й., чрез пълномощник адвокат С. В. П., е изразила становище за неоснователност на молбата.
С обжалваното определение № 181/15.06.2026 г. е оставена без уважение молбата на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 (вх.№5341/08.05.2026г.), за изменение на постановеното по делото решение №47/09.04.2026г. в частта за разноските. Изложени са мотиви, че присъдените адвокатски възнаграждения се дължат на основание чл.38 от ЗА.
Апелативен съд – Велико Търново намира, че от значение за спорния въпрос в настоящото производство е решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС 2 следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя размерите на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
Апелативен съд – Велико Търново съобрази последователна практиката на ВКС с оглед цитираното задължително съобразно нормата на чл. 633 ГПК решение на СЕС, че посочените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват: интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената работа.
На адвокат С. В. П. е определено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 50 евро за заповедното производство и 380 евро за първоинстанционното производство, като ОС-Русе е посочил, че е съобразено с отхвърления размер от исковете и направеното възражение за прекомерност.
Въззивният съд намира, че присъденото от ОС-Русе адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро за оказана безплатна адвокатска помощ за заповедното производство е съобразено с извършените от пълномощника на длъжника действия по запознаване с делото и подаване на възражение против заповедта за изпълнение. Доводите на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за заповедното производство са несъстоятелни, защото присъденото възлиза на 50 евро.
Присъденото по чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 380 евро (а не 390 евро както твърди жалбоподателят) е съобразено с отхвърлената част от претенцията (3 572.46 евро), видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената работа.
Адвокат С. П. е подала отговор на исковата молба, в който е изложила подробни доводи, подала е отговор на допълнителната искова молба, в който е доразвила доводите си.
Адвокат С. П. е подала молба по хода на делото преди първото по делото заседание, както и отговор на молбата по чл.248 от ГПК.
Въззивният съд намира, че определеното възнаграждение в размер на 380 евро е съобразено с интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената работа от адв. П..
Предвид гореизложеното, определение № 181/15.06.2026 г. на ОС - Русе следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181/15.06.2026 г., постановено по търговско дело 3
№ 109/2025г. по описа на Окръжен съд - Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4