Определение № 171 от 03.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20244300200117 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода П. М. П., в която моли да бъде условно предсрочно освободен. Излага, че е подавал молба за УПО през август 2023 г., но молбата му не е била уважена. От тогава са изминали 6 месеца. Сочи, че е уверен твърдо, че се е променил в душа и сърце и най-вече начин на мислене. Посочва, че не чувства вече осъждение и вина. Излага, че майка му се е разболяла от паркинсон и няма кой да се погрижи за нея. Сочи, че вярва, че Господ го има и е възможно да се прояви незаслужена милост с няколко месец и към него.

В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора - гр.

Ловеч, инспектор режимна дейност Д.С., излага подробни съображения като поддържа становището на Началника на Затвора – Ловеч, П. да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам. окр. прокурор Д., излага, че не са налице доказателства, сочещи поправянето и превъзпитанието на осъдения и счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

1

Служебно назначеният защитник на П. – адв. М.В. от АК-Ловеч счита, че са налице условията на чл. 70 от НК и моли да бъде уважена молбата на подзащитния й. Посочва, че П. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, има малък остатък от наказанието, както и че майка му има здравословни проблеми, за което П. желае да се прибере, за да се грижи за нея.

Лишеният от свобода П. М. П. в съдебно заседание моли да му бъде уважена молбата и да бъде условно предсрочно освободен. Сочи, че отразеното в становището на Началника на затвора и в доклада е вярно.

Заявява, че му е предлагана работа за минимален срок, поради което и причина е отказал. Заявява също така, че е осъзнал проблема с алкохола и че няма да употребява алкохол, ако бъде УПО. Изразява грижа за майка си за която сочи, че е със здравословни проблеми - болест на Паркинсон и желае да се грижи за нея.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента осъденият П. М. П. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено му с Определение от 20.12.2021 г. по ЧНД № 2182/2021 год. по описа на РС – Плевен, в размер на 3 /три / години. Начало на наказанието – 29.11.2021 г., от което наказание към днешна дата е изтърпял 2 /две/ години, 4 /четири/ месеца и 4 /четири/ дни, от предварителен арест 4 /четири/ месеца, фактически е изтърпял 2 /две/ години, 8 /осем/ месеца и 4 /четири/ дни, или ВСИЧКО: 2 /две/ години, 8 /осем/ месеца и 4 /четири/ дни и има ОСТАТЪК от 3 /три/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни. Следователно същият към настоящият момент е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното становище на Началник на Затвора-Ловеч е видно, че лишеният от свобода Лишеният от свобода П. М. П. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години, осъден на основание чл. 196, ал. 1, т. 2; чл. 195, ал. 1, ал. 2; чл. 25 от НК, с определен първоначален строг режим, с начало на наказанието - 29.11.2021 г. Многократно е осъждан за кражби.

2

Първоначалната оценка на рискът от рецидив е изготвена през 2021 г. и е изчислена в средния диапазон 70 точки. Основните дефицитни зони са: настоящо правонарушение - изграден модел за сдобиване със средства по незаконен път; управление на финансите и доходи - разчита на майка си, дългове и невъзможност да ги изплати, липсват му умения да обслужва основни нужди; злоупотреба с алкохол - утежняващ фактор в условията на свобода; умения за мислене - не разпознава проблемите, няма дългосрочни цели и стратегия за справяне. Анализът на риска от сериозни вреди е среден, непосредствен за обществото след освобождаването му. Изразява се в посегателство върху чужда собственост. По отношение на лишените от свобода по време на пребиваване в MЛС е преценен на средно пиво. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък.

В становището още е посочено, че през 2022 г. е изготвено последвалото препланиране и е изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, при която не са настъпили промени в целия профил на нуждите.

Оценката на риска от рецидив остава в средния диапазон от 70 точки.

Анализът на риска от сериозни вреди е среден, непосредствен за обществото след освобождаването му и среден в МЛС. Изразява се в посегателство върху чужда собственост.

През 2023 г. е изготвена последваща актуализация на оценката на риска от рецидив, която запазва средните стойности oт 70 точки.

Проблемните зони влизащи в риска са: настоящо правонарушение - серия от идентични нарушения - за 14-ти път в затвора; управление на финансите и доходите - липсват умения да обслужва основни нужди, прекомерно употреба на алкохол; злоупотреба с алкохол - почти ежедневно употребява, не го счита за проблем; умения за мислене - липсват умения за разпознаване и решаване на проблеми. Анализът на риска от сериозни вреди е в средния диапазон.

Непосредствен е за обществото след освобождаването му. Изразява се в посегателство върху чужда собственост. Но отношение на лишените от свобода по време на пребиваване в МЛС е преценен на средно ниво. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък.

Според Началника на затвора, лишеният от свобода П. не показва желание за промяна в личностпо-поведенчески план. Не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното 3 решаване. Планираните корекционни дейности изпълнява повърхностно и формално. Мотивацията за промяна на този етап е твърде ниска и носи декларативен характер. С лишения от свобода е работено индивидуално по плана на присъдата, без да са постигнати трайни промени. За периода си в МЛС не е полагал трудови дейности. Рискът от сериозни вреди е среден за обществото след освобождаването му, към служителите на затвора е нисък.

По отношение на останалите лишени от свобода - среден. За времето на престоя си в МЛС не е дисциплинарно наказван и награждаван.

В мотивираното предложение на Началника на Затвора – Ловеч е посочено, че цялостното поведение на осъденото лице П. М. П. показва, че е не е осъзнал причините и факторите, довели го за пореден път в затвора.

Планираните корекционни дейности изпълнява повърхностно и формално. Не показва желание за промяна в личностно-поведенчески план. Не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията за промяна на този етап е ниска и носи декларативен характер. Още едно доказателство за това е и криминалното му минало. Фактът, че л.св. П. е за 14 път в затвора идва да ни покаже, че същият е с трайно изградени криминални нагласи и положителната промяна в личностен план на практика е трудно постижима. Л.св. П. е придобил право за смяна на режима от строг на общ на 29.05.2022 г. Докладван е в комисиите за правното положение на лишените от свобода и поради същите причини, описани по горе, все още е на строг режим, тоест не е успял да подчини поведението си в затвора на една безпроблемна и позитивна линия, показваща неговото необходимо поправяне относно ползване прогресивната система в МЛС.

От доклада на ИСДВР Ц.Н. се установява, че П. е осъждан многократно, трайно криминализирана личност. В момента е за пореден път в затвора - 14 на брой. Има възможност да разсъждава върху проблемите и грешките си и е наясно с тях, но му липсва устойчивост и желание за промяна. Съдебното му минало показва трайно установена наклонност към извършване на противозаконни деяния. Мотивацията му на този етап е твърде ниска и е декларативна. П. е човек, който познава порядките в затвора и знае как да се държи в условията на изолация. Лишеният от свобода П. М. П. трудно влиза във взаимоотношения с други лишени от свобода, затворен е в себе си, интровертна личност, предпочита да бъде сам, мълчалив и затворен.

4

По голяма част от времето изкарва в четене на религиозна литература.

ИСДВР Ц.Н. сочи, че П. не е наказван. Това показва, че има умения да се приспособява към режимните изисквания и ограниченията на затворената среда, в която се намира. Не е и награждаван. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък. Към администрацията на затвора има дължимо поведение предвид множеството изтърпени наказания до момента.

П. е постъпил в ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян на 16.12.2021 г. До сега не е устройван на работа. Не е изявявал желание да подава молби, за да участва в обявени щатни свободни работни месна или по чл. 80. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.

Не е изявявал да участва в спортно, културно-информационни дейности.

В доклада ИСДВР Ц.Н. още посочва, че липсват доказателства за настъпили промени. Планът на присъдата в голямата си част не се изпълнява.

Причините за това е ниската социална компетентност и липсата на самокритичност. Омаловажава проблемите в поведението си, както и отговорността за извършените от него деяния. В корекционен план занапред ще се работи по основната дефицитна зона умения за мислене, както и отношение към правонарушението. Целта е подобряване уменията за мислене, насочване към преосмисляне на миналото си поведение и осъзнаване факторите, произтичащи от него, мотивиране за сериозно отношение към трудовия ангажимент. На л.св. П. М. П. му е предлагано да бъде включен в специализирана програма „Умения за мислене“ но той бил отказал.

На 16.01.2024 г. л.св. П. М. П. е подал декларация за гладна стачка.

Причината е била отсъствието на сапуни, прах и препарати. След проведен разговор с инспектор психолог към ЗОЗТ „Атлант" гр. Троян л.св. П. е оттеглил обявената от него декларация. При предишни осъждания е лекуван в СБАЛЛС към затвора. Настоящата оценка на риска от рецидив е в средните стойности - 70 точки. Рискът от рецидив при изготвената първоначална оценка е също в средните стойности 70 точки. Проблемните зони с необходимост от корекционно въздействие са били: настоящо правонарушение, управление на финансите и доходи, злоупотреба с алкохол и умения за мислене.

ИСДВР Ц.Н. смята, че лишеният от свобода П. не показва желание за промяна в личностно-поведенчески план. Не полага усилия да диференцира 5 проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване.

Мотивацията за промяна на този етап е ниска и носи декларативен характер.

Цялостното поведение на П. М. П. показва, че е не е осъзнал причините и факторите, довели го в затвора. Планираните корекционни дейности изпълнява повърхностно и формално. Предвид показаното поведение, формално полаганите усилия за изпълняване на плана на присъдата, поставя под съмнение перспективите относно бъдещото му развитие и социално поведение. Л.св. П. П. е придобил право за смяна на режима от строг на общ па 29.05.2022 г. докладван е в комисиите и поради същите причини, описани по горе, все още е на строг режим. Липсват основания за замяна в по-лек общ.

Не е успял да подчини поведението си в затвора на една безпроблемна и позитивна линия, показваща неговото необходимо поправяне относно предоставената му прогресивна система в МЛС. Необходимо е контролът върху поведението му да бъде непосредствен, а негативните му прояви да бъдат третирани чрез законоустановена респектираща коректност.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от осъдения П. М. П., становището от Началника на Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно от приложената към делото справка към настоящия момент П.

М. П. е изтърпял фактически 2 /две/ години, 8 /осем/ месеца и 4 /четири/ дни и има ОСТАТЪК от 3 /три/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни. от наложеното му с Определение от 20.12.2021 г. по ЧНД № 2182/2021 год. по описа на РС – Плевен, в размер на 3 /три / години наказание лишаване от свобода. Т.е. налице е едно от изискванията на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло не по-малко от 2/3 от наложеното му наказание.