Решение № 224 от 09.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Видин, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101115 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от М. Т. Е., ЕГН **********, чрез адвокат Л. Б. – САК, съдебен адрес: гр. ******** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 115Е, ет. 5, с която са предявени искове в условията на евентуалност с правна квалификация чл. 26, ал. 1, от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 и т. 20, чл.

12, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗД.

Твърди се, че на 27.06.2024 г. М. Е. е сключила Договор за потребителски кредит № 1099230, по силата на който „Сити Кеш“ ООД й е предоставило в заем сумата от 2 400.00 лв. при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 63.03 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 12 вноски. 5 вноски по 100.00 лв. и 7 вноски по 402.33 лв., като сумата включвала главница и лихва, а в погасителният план са включени вноски в размер на 419.00 лв.

/първите 5 месеца/ и 116.67 /останалите 12 месеца/, в които са включени и неустойката като общата сума за връщане по кредита е в размер на 6 228.00 лв.

Сочи се, че Договор за кредит № 1099230 е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГЛП е 50.00 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен.

Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 27.06.2024 г. е била 13.78 % (съответно трикратния й размер е бил 41.34 %). Твърди, че по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по 1 смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;

ГПР е 63.03 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл. 5 от Договор № 1099230 е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 2 911.69 лв.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Излага се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Поддържа се, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 2 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Твърди се, че за да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.

10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Сочи се, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г, (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

По отношение на изготвеният погасителен план в Приложение № 1 от Договор за потребителски кредит № 1099230/27.06.2024 г. излага, че е упомената сумата от 6 228.00 лв., която сума ищцата трябва да заплати, като е включена и вноската с неустойка. Неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Излага се, че в Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 905/2011 г., Т.

К., II т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне 3 правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или добрите нрави прави уговорката за неустойка НИЩОЖНА по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Твърди се, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.

Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на повече от една трета от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка е нищожна. Тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране.

От изложеното налага извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Поддържа, че съдебната практика и законът са категорични, че по един нищожен договор заемателят следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на ищцата, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка следва да се върнат всички внесени суми за неустойка.

Иска се от съда да обяви Договор за потребителски кредит № 1099230, сключен на 27.06.2024 г. между М. Т. Е. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

При условията на евентуалност се иска да признае за установено по 4 отношение на „СИТИ КЕШ“ ООД, че клаузата от Договор за потребителски кредит № 1099230, сключен на 27.06.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка в размер на 2 911.69 лв. е нищожна.

Претендират се и сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

От ответното дружество, в законоустановения срок, е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорват исковата претенция.

Сочи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Излага, че са спазени всички изисквания, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК по отношение на формирането на ГПР. Посочва, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР.

Счита, че твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва, са неправилни и необосновани.

Заявява, че още към момента на сключването на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

Посочва, че оспорената неустойка е действителна, не е налице неравноправност по ЗЗП.

Твърди, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база тридесет и девет договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитно продукти при идентични условия.