Решение № 3275 от 13.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3275 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330113183 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искове на „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, сьс седалище и адрес на управление във Варна, против двама солидарно отговорни длъжници И. Д. Д. ,ЕГН **********, и Д. Д. Д. , ЕГН **********, и искове с правно основание в чл. 422 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 79 , чл. 86 от ЗЗД, чл. 240 от същия закон , чл. 99 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит, вр. чл. 138 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди три договора, от които черпи правата си:

Първият е договор за кредит, сключен на дата 21.061.2010г. между ответника Д. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД (Банката), под номер ....По силата на договора Д. получил назаем сума от 5435.00 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг договор ; сумата била изцяло усвоена. Д. сключила с банката договор за поръчителство , по силата на който се задължила да отговаря за връщането на сумите по договора за кредит. Договорено било главницата да бъде върната ведно с договорна възнаградителна лихва, но Д. изпаднал в забава . Крайният срок на договора настъпил на 20.06.2020г. Останали неплатени 5404.32 евро — непогасена главница, 5941 евро — непогасена договорна лихва, 4847.29 евро непогасено обезщетение за забава за период от 20.08.2010г до 12.03.2020г, 159.41 евро непогасена наказателна лихва, съгласно Раздел II, т.4, начислена за периода от 13.03.2020. г. до 13.05.2020 г., 765.95 евро обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г до 12.11.2020, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване 1 на заявлението в съда (13.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.

За тези суми банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 ГПК , по частното гражданско дело № 15143 /2020г. по описа па Районен съд Пловдив, XII състав. Ответниците подали възражение в срок.

Вторият договор, от който ищеца черпи права, е за цесия на вземането от договора за кредит , и е сключен на дата 15.12.2021г между ищеца и банката; твърди се длъжниците да са уведомени за този договор.

С оглед изложеното , иска се от съда да постанови решение , с което да установи съществуването на това вземане по реда на чл. 422 от ГПК , и да присъди разноски в полза на ищеца .

Ответниците са оспорили иска в срока по чл. 131 от ГПК. Възразяват да е изтекла погасителната давност, релевира се възражение и за недействителност на договора за потребителски кредит по реда на чл. 22 от ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави. Въвеждат се възражения за недействителност на договора или отделни негови клаузи и по реда на чл. 146 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни.

Отрича се изискуемостта на вземането, отрича се да са били уведомен за извършената цесия. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски .

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза за структурата на дълга дава заключение, че сумата от 5435 евро е изцяло усвоена от Д. като кредитополучател; общо платени са от него по кредита 641.16 лева , след което на дата 28.10.2016г. плащанията са преустановени. Към 13.11.2020г ( датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда ) и 09.05.2023г ( датата на изготвяне на експертизата) остават за плащане 5404.32 евро от главницата , 5941 евро договорна лихва за целия период на договора, 3294.55 евронаказателна лихва върху просрочената главница за периода от 20.08.2010 до

12.03.2020г.;освен това, банката начислила и допълнителни задължения по кредита, както следва : 159.41 евро договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., обезщетение за забава в размер на 765.95 евро за периода от 14.05.2020г до 12.11.2020г., и 17.18 евро разноски за връчване на покана.

Исковете са допустими като установителни, спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК, има и идентичност между вземането , предмет на заповедта и това , описано в исковата молба.

По същество, съдът съобрази следното:

Сключването на договорите за кредит , поръчителство и цесия не е спорно.

І. Копие от договора за кредит е представено по делото. Установява се от него , че отв. Д. е договорил получаването на кредит в размер на общ размер на 5435 евро , който да послужи за погасяване на задължения по предходни договори. Сумата е получена от Д. ; съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, тъй като по делото няма данни , които да му противоречат. Тоест, за Д. е възникнало облигационното задължение да върне 2 полученото, ведно с възнаградителна лихва в размер от 7.99 % на годишна база , за срок от десет години , при 120 месечни вноски от по 98.67 евро, или общо 11969.78 евро.

Договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит; Д. има качеството на потребител както съобразно § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, така и и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните, но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите, и следва да бъде приложен в редакцията му към датата на сключване на договора , ДВ , обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Договорът е писмен, страните са снабдени с екземпляри от него, има посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му. Има посочване на лихвения процент по кредита, който е фиксиран; не е приложимо между страните изискването на за посочване на условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, нито методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Вярно е , че не са посочени в договора допусканията, при които годишния процент на разходите е изчислен, но това обстоятелство не води само по себе си до недействителност на договора, доколкото при липсата на нарочно посочване, важат допусканията на т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК. Има информация условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Има ( чл. 7.3 и 7. 4 от общите условия към договора , л. 12 от частното дело) информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Има и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.

С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на договора за кредит в цялост, на основанието по чл. 22 от ЗПК, не може да бъде установена.

Не се намериха нееквивалентни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП или такива , които да съставляват нелоялна търговска практика по смисъла на раздел ІV от същия закон.

ІІ.Сключването на договора за поръчителство не е спорно , препис от него също е наличен по делото. Срокът по чл. 147 от ЗЗД е спазен по отношение на Д. като поръчител, вкл. и с оглед даденото в Тълкувателното решение № 5/2019г. , ОСГКТК , разрешение.Крайната дата на издължаване на всички суми по договора е съгласно погасителния план 20.06.2020г., датата на падеж на последната вноска , а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в съда на 13.11.2020г, по – малко от шест месеца след датата на 3 падежа.

Предвид вида на поетото от Д. задължение като поръчител, отговорността на двамата ответници за дълга е солидарна.

ІІІ. Нито страните, нито съдът отричат съществуването на договора за цесия. Има копие по делото. Процесното вземане е предмет на този договор, фигурира в приложението под № 1 на л. 33 от дело № 478/22 на ПОС.Цесията е съобщена на длъжниците, като към заявлението за издаване на заповед за незабавно плащане са приложени нарочно уведомления; такива са били приложени и към исковата молба , преписи от която са връчени на всеки длъжник.За пълнота съдът отбелязва , че възражението за несъобщена цесия е правопогасяващо само при извършени в полза на цедента плащания , каквито няма - вещото лице ги отрича .

ІV. Правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност :

В практиката на съдилищата все още се спори , коя е началната дата на срока , представляващ кредиторово бездействие по смисъла на раздел 2 от Глава VІ от ЗЗД; няма към момента постановено тълкувателно решение по образуваното за преодоляването на този спор тълкувателно дело № 3/2023 г.Пак с оглед коментираното вече тълкувателното решение № 5/2019г. , ОСГКТК , разрешение , настоящият състав приема, че давност за цялото вземане тече от датата на пълната изискуемост на вземането – от датата на падеж на последната погасително вноска, 20.06.2020г.. Давността е прекъсната с предявяването на иск за вземането на датата 13.11.2020г., като не е изтекла до този момент ; възражението е неоснователно. ( срв. и масовата практика на ВКС , напр. решение № 50173/ 13.10.2022 г.по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. ).

V. По размера на исковете :

Ищецът претендира обезщетение за забава в плащанията на главницата и договорната лихва, начислени в договорни между страните размер, но за период след датата на изтичането на срока на договора; след края на договора обаче ,кредиторът няма основание да претендира обезщетение за забава в размер, различен от законната лихва. Съдът кредитира , каза се, заключението на вещото лице и в частта относно размера на тези обезщетения , в която част исковете следва да уважени до дадения от вещото лице размер.

Тъй като вещото лице е изчислило само размера на обезщетението за забава в неплащането на главницата, то към обезщетението се прибавят и още 239.29 евро , дължими като обезщетение за забава в плащането на кредиторовото възнаграждение , за същия период от 14.05.2020г до 12.11.2020г. и в размер на законната лихва. Така точния размер на това обезщетение е 422.44 евро ,колкото следва да бъдат присъдени

VІ. Разноските по иска се присъждат в тежест на страните, пропорционално.

При обща размер на направени от ищеца разноски от 1646.72 лева ( доказателства за хонорар на адвокат не бяха намерени) , то дължи се на ищцовото дружество съответна на уважената част от исковете сума за разноски от 1464.48 лева.

Ответниците са заплатили по 1350 лева хонорар за защита и по 40 лева за експертиза, като ищецът е възразил против размера на така договорения хонорар, като прекомерен .

4

Възражението не може да бъде споделено предвид цената на всички искове , хонорар е договорен под минималния размер. От така направените разноски се дължат пропорционално по 153.82 лева на всеки от двамата ответници.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на И. Д. Д. ,ЕГН **********, и Д. Д. Д. , ЕГН **********, и двамата – от ...., че в отношенията между страните, дължат солидарно на „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, със седалище и адрес на управление във Варна, бул. „Сливница“ № 201 , МОЛ Варна, плащане на следните суми по договор за кредит номер..и договор за поръчителство от същата дата, за които е издадена заповед за плащане № 262213 по частното дело 15143/20 , ПРС : 5404.32 евро — главница, 5941 евро — договорна лихва за период от 20.12.2010- 20.06.2020г, 3294.55 евро обезщетение за забава за периода от 20.08.2010г. до 12.03.2020г. , 159.41 евро - непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020. г. до 13.05.2020 г., 422.44 евро обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г до 12.11.2020, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда (13.11.2020г.) до окончателното изплащане на вземането и 17.18 евро разноски за връчване на покана, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ЗА обезщетение за забавата над тези размери до пълните предявени такива от 4847.29 евро , респ. 765.95 евро, като неоснователни.