Решение № 857 от 24.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330202121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП - 11 от 21.03.2025 г. издадено от Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на Н. М. Д. в качеството й на **** в РКЦ на ЦСМП Пловдив на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на разпоредбите на Раздел VI:

„Дейности по комуникация: т. 1.1.2.1. от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл.

6. ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззивамата страна – Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. оспорва жалбата като неоснователна.

По същество моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически и правни изводи 1 касателно мененото административно нарушение:

На основание Заповед № РД-13-1169/27.11.2024 г. на зам.изпълнителния директор на ИАМН, е извършена извънредна проверка на ЦСМП - Пловдив, във връзка с постъпил сигнал с вх. № 96-00-869/01.11.2024 г., подаден от г-жа Н.Т.Ч., в който същата съобщила за отказ на ЦСМП Пловдив да изпрати екип на място за детето й П.С.К., на 9 год., което било с многократно повръщане, разстройство и температура (с придружаващи заболявания тромбоцитоиения и анемия).

Проверката била извършена на място в лечебното заведение на базата на предоставена от лечебното заведение документация, включително и писмо от дирекция „Национална система 112“, районен център 112 - Пловдив, с приложен аудио запис (СД) за постъпило на 19.09.2024 г. повикване за П.С.К..

От прослушване на получения аудиозапис е установено, че на 19.09.2024 г. в 22:59:13 ч. е прието повикване от тел. номер ****, с продължителност на аудиозаписа 01:43 минути, за дете на 9 г„ което от един час е с повръщане и разстройство. По време на разговора с оператора от ЕЕН 112 е осигурена конферентна връзка с дежурния диспечер от ЦСМП - Пловдив.

След задаване на въпроси, дежурният диспечер /м. с. Н. Д./ насочва подаващия сигнала /майката/ да отидат в Детско спешно, както следва:

Оператор 112: „Център 112, слушам Ви“

Тел. номер ****: „Здравейте, от с. Рогош, обл. Пловдивска се обаждам, имам дете на 9 годинки, което от 1 час не спира да повръща и е с разстройство“

Оператор 112: „Слушам Ви, вие как се казвате? Вашето име само да ми кажете?“

Тел. ****: „Н.Ч.“

Оператор 112: „Момент“ /Оператор 112 осъществява конферентна връзка с дежурен ЦСМП - Пловдив/ „От Рогош се обаждат“ Спешна помощ: „Слушам Ви от Спешна помощ“

Тел. ****: „Здравейте, значи имам дете на 9 години, което е с чревен вирус, от 1 час не спира да повръща и да дриска. Дала съм .../не се чува/и Лопедиум не подействаха“

Спешна помощ: „Значи, най-добре е да го хванете и да го закарате в Пловдив в Детско спешно, това е на Васил Априлов, старата държавна болница"

Тел. ****: „Знам я къде е детско спешно, но понеже детето не е добре, точно затова се обаждам в Спешна помощ, защото не й е добре да пътува “ Спешна помощ:,, Вижте сега, може да пътува, защо да не може да пътува. Рогош не е далече от Пловдив “

Тел. ****: „Ами защото не може да спре да повръща и няма кой да ме закара!“

Спешна помощ: „Госпожоо, децата се обслужват в Детско спешно, ние нямаме детски лекар, нямаме детски лекарства, затова децата ги насочваме"

Тел. ****: „Значи ми отказвате Спешна помощ, така ли?“ Спешна помощ: „Децата ги насочваме към Детско спешно. Насочена сте!“

В случая е поискано оказване на спешна медицинска помощ за дете.

Медицинската сестра не е преценила естеството и спешността на повикването.

Проведеното телефонно интервю с набиране на входяща информация, ог дежурната медицинска сестра в РКЦ ЦСМП - Пловдив е непълно, не са 2 зададени основните ключови въпроси, както и в пълен обем въпросите при повикване за болно дете (М 18 „Болно дете”), съгласно Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ, утвърдени със Заповед № РД-01-339/12.10.2016 г. на Министъра на здравеопазването. Отговорите и информацията от телефонното интервю са основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж.

Не е извършен телекомуникационен триаж и не е определена триажната категория, съгласно разпоредбата на т. 9.1.2. от Глава Втора, Раздел II на Раздел II па Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, съгласно която: „Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на теле‐ фонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“.

Установено е, че от представените графици за нощното дежурство на 19.09.2024 г. и по информация от лечебното заведение, повикването е прието от **** Н. М. Д. - **** в РКЦ на ЦСП - Пловдив.

В качеството си на завеждащ работна смяна (ЗРС) в ЦСМП е била д-р Е.Я., която съгласно предоставено Становище не е запозната: „...Установих, че има пропуски при първото обаждане относно оплакванията на детето и е насочено към ДСО...Установих, че в конкретния случай има пропуски от страна и на двамата мед. специалисти, водили разговорите и проявена небрежност. Моята намеса липсва поради непоискана помощ от тяхна страна...“.

Н. М. Д. е назначена с Трудов договор № РД-10-7/ 09.02.2023 г. и Допълнително споразумение към него № РД-11-36/10.08.2023 г. на длъжността - ****, за неопределено време.

В Длъжностна характеристика за длъжността „Медицинска сестра в ЦСМП“, утвърдена от д-р И.С., директор на ЦСМП - Пловдив, връчена на медицинска сестра Н. М. Д. на 16.11.2023 г. срещу подпис, в т. 3 са посочени следните основни функции и задължения:

- да приема и обработва случаи подадени от ЕЕППС 112 или РКЦ;

- да осъществява конферентна връзка с ЕЕНПС 112;

- да възлага изпълнението на случаи на оперативните екипи до 1 минута след обработка на повикването и не допуска нарушение на трудовата дисциплина от страна на екипите, и за пропуски уведомява РКЦ...“.

В чл. 15, т. 12б от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в ЦСМП - Пловдив, утвърден от Директора е записано: „Медицинските специалисти в РКЦ изпълняват следните основни задачи: 1. приемат, регистрират и обработват с помощта на автоматизираната информационнокомуникационна система повикванията, постъпили от територията на обслужвания от центъра район, и подадената информация от екипите; 2. преценяват естеството и спешността на повикването под координацията и контрола на завеждащия смяна, използвайки утвърдени протоколи за телекомуникационен триаж...“.

Проведеното телефонно интервю от Н. М. Д., дежурна **** в РКЦ на ЦСМП - Пловдив на 19.09.2024 г. при подаден сигнал за дете с повръщане и разстройство от 1 час е непълно, не са зададени ключови въпроси за набиране на входяща информация, съгласно „Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ“.

На база гореизложеното, администрацията приела, че жалбоподателката Д., в качеството й на **** в РКЦ на ЦСМП - Пловдив, не е извършила 3 телекомуникационен триаж, с което е нарушила разпоредбите на Раздел VI:

„Дейности по комуникация: т. 1.1.2.1. телекомуникационен триаж с извършване на телекомуникационни дейности от диспечерски екип с определено в този стандарт съдържание при двустранен информационен поток между търсещия системата на спешна медицинска помощ и диспечерския екип, включващ провеждане на задължителните елементи на телефонното интервю и обратни инструкции до пристигане на мобилния спешен екип“ от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, във връзка с чл. 6. ал. 1 от Закона за лечебните заведения: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването“.

Прието е, че нарушението е извършено от **** Н. М. Д. на 19.09.2024 г., в Център за спешна медицинска помощ - Пловдив. Същото е установено на 06.12.2024 г. при приключване на извършената проверка и е първо по ред.

Така, въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателката, на основание чл. 116б, ал. 1 от ЗЛЗ е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на посочените в Раздел VI, т. 1.1.2.1 от Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“.

Гореописаната и приета от администрацията и съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка и останалите такива, събрани в хода на съдебното производство, както и от гласните доказателствени средства чрез разпита на актосъставителя С. която в съдебно заседание потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на свид. С., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.

Съдът базира фактическите си изводи и въз основа на приобщеното по делото веществено доказателство /представено с писмо вх. № 46656/ 24.04.2025 г. по описа на РС - Пловдив/, а именно диск съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони за позвънявания на тел. 112.

Съдържанието на приетите и записани повиквания на спешния телефон не са оспорени от страните – нещо повече, жалбоподоталеката потвърди, че именно тя е служитеялт приел връзката от името на ЦСМП – Пловдив. Не подлежи на съмнение, че данните, почерпени от оглед на ВД, представляват доказателство, че на въпросната дата са извършени позвънявания до ЕЕН 112 от Ч., които са били приети от жалбоподателката. В съдържателен план е налице пълно препокриване на заявеното от Ч. при сигнализиране на ИА „МН“ и съдържанието на записите. Ето защо съдът третира коментирания доказателствен източник като годен такъв и базира фактическите си изводи въз основа на него.

В обобщение съдът намира, че фактическите обстоятелства по делото са безспорно установени и не са спорни между страните, в т. ч. обстоятелството, ч е жалбоподателката е провела непълно телефонно интервю при подаден сигнал за дете с повръщане и разстройство от 1 час, тъй като не е задала ключови въпроси за набиране на входяща информация, съгласно „Протоколи за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в Център за спешна медицинска помощ“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: