Решение № 2187 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.Г. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231110217022 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. Р. Й. срещу Наказателно постановление (НП) № *** от *** г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, с което за нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се твърди, че не е доказано извършването на нарушението от жалбоподателя, тъй като не е доказано да е управлявал автомобила. Позовава се на постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство за престъпление по чл. 343б НК, според което не се доказва жалбоподателят да е управлявал в процесния случай автомобила. Твърди, че има разминаване между акта и НП относно нарушената разпоредба – в акта е посочен чл. 19, ал.

2, а в НП – чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че не е налице основанието, предвидено в чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 4 ЗДвП - и, че не е било настъпило ПТП. Моли НП да бъде отменено.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата, като в писмен вид излага доводи от жалбата. Моли НП да бъде отменено

Наказващият орган не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На *** г. около 06:10 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Хюндай Кона” с рег. № *** в гр.

***, по бул. *** с посока на движение от бул. *** към ул. ***. В близост до кръстовището с ул. *** изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и навлязъл в обособено релсово трасе за движение на трамвайни мотриси. Тъй като релсите в обособеното трасе били високи, автомобилът не можел да се движи и заседнал, като жалбоподателят не могъл да го измести и това довело до спиране до движението на релсовите ППС по него.

Пристигнал екип на ОПП-СДВР, в който бил и св. Ч. – младши автоконтрольор, който преценил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗДвП, тъй като се движел по обособено трасе за движение на релсови ППС, без да е водач на ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници. Тествал го и за „Алкотест дрегер 7510” № *** за установяване употребата на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като резултатът бил 1,89 промила, което било счетено за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП. Св. Ч. съставил на място срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № ***.

Материалите относно нарушението чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП били изпратени в прокуратурата.

За нарушението по чл. 19, ал. 2 ЗДвП въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. С НП било прието, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗДвП, тъй като жалбоподателят не освободил по най-бърз начин релсов път при приближаване на ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропусне да премине. НП било издадено на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, тъй като било прието, че жалбоподателят бил самокатастрофирал в обособеното релсово трасе.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ч. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Показанията на свидетеля се ценят като достоверни. От тях се доказва, че жалбоподателят е управлявал автомобила.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато съществени процесуални нарушения.

Налице е противоречие в НП между описанието на нарушението и правната му 2 квалификация. Така направеното описание се припокрива напълно с това по акта, но за разлика от съставителя, наказващият орган е посочил, че е нарушена разпоредбата не на чл.

19, ал. 2 ЗДвП, а на чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Съгласно тази норма, когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине. Това означава, че в тази хипотеза е нужно релси да са разположени върху пътя, върху тях да се намира МПС, което не е от редовните линии за обществен транспорт и водачът му да не измести автомобила от тях, така, че да пропусне преминаването на ППС от тези линии. Същевременно, с НП не се описва такова поведение на жалбоподателя, а съвсем различно – движение по обособен релсов път за движение на релсови ППС и самокатастрофиране. На практика липсва описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, с което е нарушен чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН и това е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Налице е и нарушение на материалния закон, защото при така направеното описание на деянието, подвеждайки същото под нормата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП, наказващият орган е извършил грешна правна квалификация. Правилната е тази по чл. 19, ал. 2 ЗДвП, която е посочена в АУАН, тъй като жалбоподателят се е движел по обособено трасе за движение на релсови ППС от градския транспорт, без да управлява такова ППС. Вместо обаче да ангажира отговорността му за такова нарушение, наказващият орган погрешно му е наложил наказание за нарушение, каквото жалбоподателят не е извършил, тъй като релсите не са били разположени на пътното платно и той не се е намирал върху тях и не е бездействал да измести автомобила от тях, за да пропусне релсово ППС. Наистина, автомобилът му е бил върху релсите и той не е могъл да го премести поради невъзможността на автомобила да се движи по тях, но това е било вследствие това, че се е движел по обособено за движение на релсови ППС трасе без да има това право.

Освен това, резонно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че не е налице приложената санкционна разпоредба чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП. В тази норма не е предвидено наказание за причиняване на ПТП вследствие на нарушение по чл. 19 от закона. Тоест, неправилно наказващият орган се е позовал на същата налагайки наказанието.

С оглед горното, НП следва да се отмени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № *** от *** г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция” към 3

Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4