Решение № 65 от 22.03.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Кюстендил, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. К.ова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520201186 по описа за 2022 година Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

К. Р. Х., ЕГН **********, с адрес в ********** е подал жалба против наказателно постановление №955/30.09.2022г., издадено от кмета на Община Кюстендил, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева на основание чл.232, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.183, ал.1 от същия нормативен акт.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вменен ото му нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител адв. М. от АК - Кюстендил поддържа твърденията в жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган се представлява в съдебно заседание от началник отдел „Правни дейности“ С., която изразява становище за законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановление, като моли същото да бъде потвърдено.

1

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

В Община Кюстендил е постъпила молба с вх.№ 94-00-4500/14.12.2021г. от Ц. и П. С. от гр.Кюстендил, в която се твърди, че собственика на ПИ с идентификатор ***, находящ се в местност „Механите“ е насипал имота с чакъл и земя, като по този начин е вдигнал имота на своя имот с метър и съответно, поради направения насип, имота на молитЕ.те е трайно залят с вода.

По повод подадения сигнал, служитЕ. на Община Кюстендил са извършили проверка на място на дата 07.01.2022г. (обективирана в Протокол №3 – лист 117 от делото) и по справка от КККР на гр. Кюстендил.

Установено е, че посочения поземлен имот е насипан средно с около 1 метър, като в имота са поставени три броя гаражни клетки.

От справката в КККР се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г., местност „Механите“, е частна собственост, с начин на трайно ползване – за земеделски труд, вид територия – земеделска (л.133 от делото).

Имотът е съсобствен на К. Р. Х. – 7/9 ид.ч. от правото на собственост и на П. А. Л. – 2/9 ид.ч. от правото на собственост. Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници (л.120-121 от делото), П. Л. е починал на 14.02.1984 г. Собствеността на 7/9 ид.части от имота е придобита от К. Р.

Х. въз основа на продажба, обективирана в Нотариален акт №100 от 29.12.2020г., том III, рег.№3259, дело №473/2020г., сключена между него и наследници на П. Л..

Видно от Нотариален акт №** от 28.02.2022г., том I , рег.№****, дело № *** от 2022г. (л.25 от делото), К. Р. Х. и С. Т. Х.а са дарили на Р. Г. Х., който е баща на първия и свекър на втория дарител, 7/9 ид.части от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96 от 28.10.2008г., местност „Механите“.

На 08.07.2022г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, том **, рег.№***, дело № **** от 2022г. (л.24 от делото) Н. Й. Л. и А. Й. Л., в качеството им на собственици на 2/9 ид.части от имота и като наследници на П. Л., са продали своите идеални части от процесния имот с идентификатор 2

*** по КККР на гр. Кюстендил на А. К. Й.

Поради липса на последващи действия на разпореждане с имота, към настоящия момент съдът установява, че съсобственици на имота са А. К.Й. и Р. Г. Х..

С Уведомление вх.№94-00-4500 от 11.03.2022г., адресирано до кмета на Община Кюстендил, К. Р. Х. твърди, че е премахнал доброволно три броя подвижни гаражни клетки, които били оставени за временно съхранение в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил.

На 29.04.2022г. работна група в състав Р. С. и Т. М., изпълняващи длъжностите ст.специалист „Контрол по строителството“ в Община Кюстендил са извършили проверка на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, като е установено, че е налице извършен насип върху поземления имот, с височина на насипа около 0,90 м. и площ от 1535 кв.метра, като насипът е извършен без необходимите строителни книжа и документи и е без отстъпено право на строеж. Според констатацията на проверяващите, строежа е осъществен през 2021г.

Въз основа на тези констатации, на 17.08.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №8 от Р. М. С. – старши специалист „Контрол по строителството“ в Община Кюстендил, в присъствието на свидетЕ. Е. К. – главен експерт „КС“ и Ю. С. – ст.специалист „КС“, срещу К. Р. Х.. Според описаното в акта, К. Р. Х., ЕГН ********** през 2021г. е допуснал извършването на незаконен строеж „Насип“ в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, без наличие на необходимите строителни книжа. Строежът бил в завършен вид.

Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено за извършител на нарушението, като същият е получил и препис от акта, видно от отбелязването в него.

Видно от представената от страна на наказващия орган длъжностна характеристика за длъжността старши специалист „Контрол по строителството“ (л.139-144 от делото), в същата липсва изрично записване на правото на служителя да съставя актове за установяване на административни нарушения за осъществени нарушения по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение против акта, 3 поради което на 30.09.2022г. кметът на Община Кюстендил е издал обжалваното наказателно постановление №955, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ на К. Р. Х. , ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „С.“ №, ет. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Описаната фактическа обстановка в наказателното постановление кореспондира напълно с посоченото в АУАН. Препис от постановлението е връчен на наказаното лице на 04.10.2022г., като в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН е постъпила и жалбата срещу него.

Разпитаният по делото свидетел Р. С., в показанията си пред съда потвърждава изложената в АУАН фактическа обстановка. Според разпитания свидетел, актът е съставен за нарушение на К. Х., тъй като към момента на установяване на нарушението същият е бил собственик на част от имота.

Осъществения насип е установен на 07.01.2022г. при извършена проверка на място, констатациите от която са обективирани в съответния протокол за проверка.

Допуснатият до разпит по инициатива на жалбоподателя свидетел А. Т. твърди в открито съдебно заседание, че чистене и подравняване на имота е осъществявано края на март, началото на април 2021г. Посочва, че насипи в имота не е видял, а само битови и строителни отпадъци. В момента на подравняването на имота там се намирал К. Р. Х., който го помолил да изчака преди да си тръгнат, за да свършат със започнатата работа.

По искане на страните е заличен вторият допуснат до разпит свидетеля Е. К., която също е присъствала при установяване на нарушението.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок, видно от датата й на депозиране в деловодството на наказващия орган, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу което е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, 4 ал. 1 от ЗАНН ) компетентния районен съд.

Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено, съобразно правомощията си и релевираните от защитата възражения, съдът намира, че в производството по съставяне на АУАН са допуснати нарушения, които се явяват съществени по своя характер.

Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП.

На първо място, съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено лице - кмета на Община Кюстендил, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице - свидетелката Р. М. С., в качеството й на служител на общинска администрация, в съответствие с разпоредбата на чл.

238, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Съобразно разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл 57, ал.1, т.5 от ЗАНН АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават нарушението. Видно от АУАН и от обжалваното НП нито контролните органи, нито административнонаказаващият орган е посочил дата на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочена единствено годината на твърдяното нарушение – 2021. Непосочването на конкретна дата на извършване на нарушението, извършвано чрез действие, представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правота на защита на наказаното лице.

В обстоятелствената част на обжалвания акт е посочено, че проверката за извършено нарушение е осъществена от служитЕ. на Община Кюстендил на 17.08.2022г., което не кореспондира с обективната истина, установена от доказателствата по делото, тъй като последната проверка е осъществена на 29.04.2022г., когато е съставен и цитирания констативен акт.

От друга страна, съдът намира, че направеното от жалбоподателя възражение, че не са спазени сроковете по чл.34, ал.1, предл. последно от ЗАНН, за основателно. Съгласно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г, 5 което е напълно приложимо към настоящия казус, се приема, че „откриването“ на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да опредЕ. субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна.

Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предл. последно от ЗАНН започва да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени достатъчни данни за нарушението и авторството му. В конкретния случай, видно от приложените по делото доказателства, проверката е била осъществена на място на 29.04.2022г. в поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, като именно тогава е установено и съответното нарушение, за което е и съставен констативен акт №4/29.04.2022г., към който препраща и АУАН.

Още на 29.04.2022г. контролните органи са имали възможност да съберат абсолютно всички данни, които да им позволят за изградят извод относно съставомерните признаци на нарушението и неговият автор, т.е. настоящият състав приема, че още на 29.04.2022г. нарушителят е бил установен по смисъла на ЗАНН. До момента на съставянето на АУАН (17.08.2022г.) е изтекъл тримесечния срок по чл. 34, ал.1, предл. последно от ЗАНН, поради което не е следвало да се образува административнонаказателно производство срещу жалбоподателя.

С оглед на посочените съществени нарушения, наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло. обжалваното

Мотивиран от посоченото и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът,