Решение № 946 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Д. МИЧЕВ при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110201901 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от И. М. П., с ЕГН: ********** с адрес: гр.,,***'', ул. ,,,,***'' против Наказателно постановление № 25 – 4332 024312 издадено на 24.09.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер 100.00 лева /51,13 евро за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда лицето се оспорва вмененото с наказателното постановление административно нарушение като се твърди, че същото е несъставомерно. Акцентира и върху липсата на яснота относно мястото на извършване на деянието. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят И. П. - редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник поддържат жалбата и предлагат на съда да я уважи. Претендират се разноски.

Административно наказващият орган – Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмено становище се оспорва жалбата като се акцентира върху нейната 1 неоснователност. Предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.09.2025г., около 01:20ч. в град София, по бул.,,Ботевградско шосе“ жалбоподателят И. П. управлявал личният си лек автомобил марка ,,***'' с рег.№ ,,***'', с посока на движение от ул.,,Околовръстен път“ към с.Долни Богров. На кръстовището на ул.Път без име до фирма ,,***'' , водачът навлязъл и преминал на забраняващ червен сигнал на светофарна уредба работеща в нормален режим. Поведението му било възприето от мл.автоконтрольор Р.Б. и М.К.. Водачът бил спрян и му бил съставен АУАН, който бил подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприе същата като осъществена. Видно от показанията на разпитаните свидетели Р.Б. и М.К. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя, който преминал на забранителен червен светлинен сигнал при нормално работеща светофарна уредба. В показанията си признават, че са видели водача да управлява автомобила по посочените в съставения му АУАН маршрут, което обстоятелство не се отрича и от самия деец. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и верни, доколкото същите не намират опровержение от насрещни доказателства или доказателствени средства. Показанията на свидетелите намират потвърждение и от приобщените писмени доказателства и в частност изисканата справка от ОПУ при АПИ. В нея е отразено, че мястото, където е описано че жалбоподателят е преминал – до фирма ,,,,***''“ , е регулирано кръстовище със светофарна уредба на територията на Столична Община, с.Долни Бограв.

2

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща неизпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички факти, свързани с посоченото административно нарушение.

Налице е прецизно отразяване на мястото и обстоятелствата, при които е извършено.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение жалбоподателят И. М. П. е извършил административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

В случая е налице годен субект на административна отговорност, тъй като жалбоподателят е имал качеството на ,,водач“ на МПС по смисъла на & 6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че водачът е навлязъл и преминал с управляваното от него МПС на забраняващ сигнал на светофарна уредба работеща в нормален режим и намираща се на мястото, посочено в АУАН и НП. Направено точно и прецизно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване.

Действително в текстовото съдържание няма посочване дали светлината е била червена или друг цвят, но това не е от категорията липсващ реквизит, който да ограничава правото на защита. В чл. 31, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП са дадени забранителните сигнали на светофара – червената светлина, която означава "Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни 3 средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът, а ако светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека; едновременно светещи червена и жълта светлина, означаващи "Преминаването е забранено", което предупреждава водачите, че предстои подаване на сигнал със зелена светлина.

В чл. 31, ал. 7, т. 3 и т. 4 от ППЗДвП са дадени и значенията на другите светлини на светофара – зелено и жълто, никоя от тя обаче не означава "Преминаването е забранено". Светеща само жълта светлина, за сведение на жалбоподателя, тъй като такъв довод е развит в жалбата, не означава, че преминаването е забранено, а означава "Внимание, спри!". Така, посочването на конкретната забраняваща светлина на светофара е допълнително съдържание, за пълнота на описанието, но не и задължително, т. е. недостатъчно описание за правилното квалифициране и правото на защита.

Законовата разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е правилна, като правната квалификация, под която е подведено деянието се покрива от изложените в текстовата част обстоятелства.

От субективна страна нарушителят е действал умишлено. За да извърши нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, жалбоподателят, като правоспособен водач с ,,35 – 36години шофьорски стаж“ е следвало да познава нормативната уредба и да не предприема вменените му действия, които са застрашили правилата за движение по пътищата.

Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че не е напълно изяснено мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в обжалваното НП изрично е посочено, че водачът е преминал на забраняващ сигнал на кръстовище, регулирано с постоянна светофарна уредба, намиращо се на ул.,,Път без име и до фирма ,,***''. Описаният маршрут от град София по бул.,,Ботевградско шосе“ с посока от ул.,,Околовръстен път към с.Долни Богров е отразен като посока на движение на автомобила, а не като място на извършване на нарушението.

По отношение на наказанието санкционната разпоредба към момента на деянието е била приложена правилно. Наложената от административно наказващия орган "глоба" от 100 лева е била предвидена по размер за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т.1 от 4

ЗДвП, поради което и не би могла да бъде редуцирана.

С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган, жалбоподателят И. М. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 4332 - 024312 издадено на 24.09.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на И. М. П., с ЕГН: ********** с адрес: гр.,,***'', ул. ,,,,***'' е наложено наказание глоба в размер 100.00 лева/51,13 евро за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА И. М. П., с ЕГН:

********** с адрес: гр.,,***'', ул. ,,,,***'' да заплати по сметка на СДВР сумата в размер от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5