Решение № 59 от 11.07.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Враца, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20221400900032 по описа за 2022 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.

В исковата молба, поправена с молба вх. № 894/10.02.2022г., ищцата Д. А. Б., ЕГН ********** от гр. Враца, чрез адв. С.Ч. - САК, твърди че на 10.03.2021 г. в гр. Враца на бул. „Втори юни” до № 92, водачът Л. Л. К., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Ауди”, модел А4 Авант, с peг.

№ ВР *** СА - застрахован при ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр.

София, е нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и не й е осигурил предимство на пешеходната пътека, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ като я е блъснал и й причинил телесни увреждания. Поддържа, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Л. Л. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост, 1 несъобразена с конкретната пътна обстановка, не намалил скоростта и не спрял при възникналата опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП - като не бил внимателен и предпазлив към пешеходката и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - като при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Посочва, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

Изтъква, че причинените й телесни увреждания се намират в причинна връзка с механизма на настъпилото произшествие, както и че прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Във връзка с ПТП са образувани д.п. № 179/2021 г. по описа на РП Враца и пр.пр. по описа за 2021 г. на РП - Враца. Твърди, че след настъпилото ПТП е откарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, че състоянието й било тежко, била в безсъзнание, неадекватна и неориентирана. Поддържа, че в болницата било установено, че е получила фрактура на черепа, довела до комоцио, травма на дясната ключица и фрактура на 4 пръст на дясната ръка с разкъсване на сухожилието и кожен дефект, както и счупване на първата метакарпална кост на лявата ръка. За възстановяване на травмите й освен на прегледи и снимки била подложена на операция, при която била поставена вътрешна фиксация с остеосинтезна ДСР пластина със 7 отвърстия и 6 винта; за счупването на 4 пръста на дясната ръка била поставена К-игла, както и тенопластика и тендорафия, след което е поставена гипсова имобилизация; на счупването на лявата ръка била извършена фиксация на счупването и поставена мека лонгета. Посочва, че с имобилизирането на двете й ръце изпитва затруднение в ежедневното си обслужване и до днес, оказала се напълно безпомощна и с нужда от чужда помощ за всички дори и найелементарни дейности, както и зависима от грижата на своите близки.

Изтъква, че търпените силни болки и изпитания ужас от ПТП-то довели до развитието на остра стресова реакция, нарушени били сънят и нормалния й начин на живот - преди инцидента била дейна и активна, работела и винаги е била в помощ на своите близки, което било променено след ПТП. Твърди, че възстановителният период продължава и към момента на подаване на исковата молба, че въпреки проведената операция за отстраняване на поставената остеосинтеза, все още изпитва болки и затруднение при 2 движение на дясната ръка, а проведената рехабилитация дава бавни и мъчителни резултати, както и че възстановителният процес протича изключително бавно, а за пълно възстановяване все още не може и да се говори. Поддържа, че от черепномозъчната травма получава световъртеж и често главоболие, че резките движения на главата в ляво и дясно, както и навеждането напред водят до загуба на равновесие и дезориентация, които създават силен дискомфорт и неувереност при придвижване, че се оплаква от забавен говор и реакции, както и често забравяне, трудно запомняне на факти, събития и хора. Това положение силно я потиска и станала затворена, нервна, раздразнителна и избухлива, не излиза, не общува, често без причина тревожна. Всичко това е довело до развитие на остро душевно разстройство, емоционален стрес - състояние на остра стресова реакция, изразяваща се в потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост. Посочва, че от претърпяното ПТП е претърпяла и имуществени вреди общо в размер 749, 49 лева, представляващи разходи във връзка с лечението й, както следва: за медицински консумативи - остеосинтезен материал - 600 лева; за потребителски такса - 58,00 лв. и за медикаменти - 91, 49 лв. Изтъква, че л.а. марка Ауди, модел А4 Авант, с per. №ВР *** СА, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „гражданска отговорност” в ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, полица № BG/02/121000282876, валидна от 20.01.2021 г. до 19.01.2022 г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че е предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № ОК229618/23.04.2021 г. за заплащане на обезщетение, но дружеството ответник с писмо с изх. № НЩ-3197/24.03.2020г., я е уведомило за номера на образуваната щета, както и за необходимостта от представяне на документация за разглеждане на претенцията. Така на оправената от нея претенция ответникът не е определил обезщетение, което я мотивира, след изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, да предяви настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София да й заплати сумата 26 000.00 лева /частичен иск от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 10.03.2021 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2021г. – датата, на която изтича тримесечният срок за отговор на застрахователя по 3 отправената към него претенция, до окончателното й изплащане; сумата 794.49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.

В съдебното заседание по искане на ищцовата страна съдът допусна, на основание чл.214 ГПК, увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 120 000 лв., частично от 150 000 лв.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез адв. А. И., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва размера на предявения иск с твърдения, че е прекомерен, че не отговаря на икономическата конюнктура и вредата, както и на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Предвид споразумението по НОХД № 36/2022 година на PC Враца не оспорва фактите по чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца; доколкото в случая се касае за резултатно престъпление, не оспорва ищцата да е получила, в причинна връзка с процесното ПТП, описаните в споразумението по наказателното дело травми. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, като твърди, че не се е съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС, че е могла при проявена дължима грижа да избегне инцидента при наличие на видима опасност за нея, но не е предприела никакви мерки в тази насока, с което поведение демонстрира безотговорност към собствения живот и здраве. Поддържа, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен спрямо нормалния риск, като с бездействието си е допринесла за пътния инцидент, който при проявена нормална дължима грижа би могла да избегне, като съхрани живота и здравето си. С отделна молба от 18.03.2022г. претендира съдебни разноски.

С допълнителна искова молба ищцата оспорва изцяло подадения от ответника отговор. Моли съда да обяви за безспорен факт по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по полица № BG/02/121000282876, валидна от 20.01.2021 г. до 19.01.2022 г., сключена при ответното застрахователно дружество. Оспорва направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че в качеството си на пешеходец не е извършила нарушение по ЗДвП.

Оспорва и възражението на ответника, че не е претърпяла неимуществени вреди в твърдения обем и проявна форма, съобразно изложените в исковата молба твърдения. Допълва твърденията в исковата молба като заявява, че е получила фрактура на черепа, изразяваща се в счупване в областта на зигоматико- темпоралната сутура в дясно. Заявява и нови оплаквания, 4 свързани с травмите от ПТП, както следва: силни болки в областта на шията и раменете, особено силни в дясно; мравучкане в горните крайници, което постепенно преминало в изтръпване на ръцете, слабост и ограничени движения, особено силно изразени в китката и 4 и 5 пръст на дясната ръка; невъзможност да хваща и стиска предмети с дясната ръка, поради невъзможността на палеца на дясната ръка да извършва захват; затруднени и болезнени движения в дясната ръка, които силно затрудняват ежедневието й при фини и прецизни движения; увреждане на междупрешленните дискове на шиен отдел и радикулопатия.

В съдебното заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и допълнителната такава, както и в отговора и направените искания, като ищцата прави възражение относно размера на адвокатския хонорар, претендиран от ответника, а последния също прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата, в случай, че сумата която се претендира по чл. 38 от Закона за адвокатурата, надвишава минималните стойности, установени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебноавтотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на 10.03.2021 г., около 07,50 ч. в гр. Враца на бул. „Втори юни” до № 92, е реализирано ПТП, при което лек автомобил „Ауди”, модел А4 Авант, с per. № ВР *** СА, управляван от водача Л. Л. К., ЕГН **********, блъснал преминаващата по пешеходната пътека Д. А. Б., ЕГН ********** от гр.

Враца.

Произшествието е посетено от разследващ полицай при РУ на МВР, гр.Враца, извършен е оглед на местопроизшествието, з а което е съставен Протокол за оглед на ПТП от 10.03.2021 г., в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разположението на ППС и пострадалата и др. Към протокола са приложени схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967 000-3727/22.03.2021 г., след посещение на мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на 5

МВР-Враца, в който като причина за ПТП е посочено отнемане на предимството на пешеходеца Д. А. Б. от водача Л. Л. К. на сигнализирана пешеходна пътека с пътна маркировка М8.1. В протокола като пострадало лице е посочена Д. А. Б. – пешеходец, с причинени увреждания - фрактура на черепа, травма на дясна ключица, фрактура на 4-ти пръст на дясна ръка, охлузни рани и комоцио.