Определение № 187 от 09.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 331/2024
- Вид
- Определение № 187
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Милена Панева, Бонка Янкова, Невена Грозева
Цитирани разпоредби
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2, предл. второ · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2, предл. второ · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.38 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 44 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187 гр. София, 08.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Панева
Членове:
Невена Грозева
Бонка Янкова като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно частно наказателно дело № 20248003200331 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд Казанлък и Районен съд Стара Загора по НЧХД № 900/2024 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното:
По тъжба от М. К. К., подадена срещу М. П. Г., в Районен съд Казанлък е било образувано НЧХД № 200/2024 год. за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ вр. чл. 147, ал. 1 от НК и по чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НК - за нанесени публично клевета и обида, разпространени чрез публикуването им в профила на Г. в социалната мрежа /социална мрежа/.
Първоначално съдията - докладчик от РС Казанлък преценил, че делото е подсъдно именно на съда, пред който е образувано и насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.02.2024 г, което с оглед нередовното призоваване на подсъдимата било отложено за 28.03.2024 г. Тази позиция е била преосмислена, като в закрито заседание, с Определение № 185/15.03.2024 г. съдията - докладчик отменил разпореждането си за даване ход на подадената частна тъжба и прекратил производството по делото. Позовал се на диспозитива на дадената в тъжбата квалификация на двете престъпления, в които за място на същите е посочен град Стара Загора и изпратил делото по подсъдност на РС Стара Загора.
От своя страна докладчикът по образуваното в същия съд НЧХД № 900/2024 г., намерил, че делото е подсъдно именно на РС Казанлък и прекратил производството, повдигайки спор за подсъдност пред ВКС. Мотивирал становището си с доводи, свързани със специфичния начин на разгласяване на клеветата - чрез /социална мрежа/ и приложеният в случая критерий - мястото, където засегнатото лице обичайно живее и работи. Позовал се и на счетената за относима хипотеза, определяща за компетентен съда, пред който е подадена тъжбата, в случаите, когато точното място на извършване на престъплението не може да бъде определено.
Независимо, че съдията докладчик от РС Стара Загора е ограничил съображенията си само до едното от двете престъпления, предмет на подадената частна тъжба - това по чл. 148, ал.2, във вр с ал.1, т. 1 и т. 2 , вр. с чл.147, ал.1 от НК, доколкото в същата обстоятелствено са изложени данни и за престъпление обида, в принципно отношение 1 съображенията му са верни.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността като изхожда от обстоятелствената част на обвинението и съобразно водещия за определяне на компетентния съд критерий, посочен в чл.36 от НПК, а именно местоизвършването на престъплението. С тъжбата, послужила като основание за образуване на наказателното производство, са инкриминирани обида и клевета, осъществени публично и както е посочено в обстоятелствената част, разпространени чрез публикация във /социална мрежа/. Определящо за подсъдността, когато е повдигнато обвинение за повече от едно престъпление е и тежестта на престъпленията, доколкото подсъдността за най-тежкото престъпление формира и общата подсъдност (чл.38 НПК). В случая, по - тежкото престъпление е клеветата, която представлява довеждане на клеветническите твърдения до знанието на друго лице, като престъплението е довършено с факта на разгласяването. Съгласно посоченото в обстоятелствената част на тъжбата клеветата е разгласена чрез публикация в профила на Г. в социалната мрежа /социална мрежа/ и практически е станала достояние на неограничен кръг лица. В този случай, както практиката на ВКС е утвърдила, критерият за определяне на местната подсъдност е свързан с центъра на интереси на засегнатото лице – мястото, където тъжителката живее и работи, а именно /населено място/, попадащ в района на РС Казанлък и където първоначално делото е образувано.
Формалният подход на съдията докладчик от РС Казанлък да се позове на посочената в тъжбата квалификация и предложения диспозитив, не отчита обстоятелството, че съдът не е обвързан от правната квалификация на тъжителя, който по аргумент от чл.81 от НПК дори няма задължение да я дава.
Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА НЧХД № 900/2024 г. по описа на РС Стара Загора за разглеждане от Районен съд Казанлък.
Препис от определението да се изпрати на РС Стара Загора за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2