Решение № 294 от 30.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Горна Оряховица, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120100190 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 20 и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** против В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***.

Ищцата сочи, че с ответника са живели във фактическо съпружеско съжителство от около година и половина. Сочи, че по време на съжителството им се родило детето С.В.В., ЕГН **********. В момента двамата живеели в закупено от нея жилище в гр. *****, ул. „*****“ № ***.

Ищцата сочи, че В. В. ежедневно злоупотребява с алкохол, като имала съмнения, че употребява и наркотични вещества. Като резултат от това В. постоянно извършвал спрямо М. действия на психически и физически тормоз.

На 16.12.2025г. спрямо нея бил извършен акт на домашно насилие. В ГОРС било образувано гр.д. № 3431/ 2025г. и била издадена заповед за незабавна защита № 82/ 17.12.2025г. След този момент В. напуснал жилището им.

На 11.01.2026г. В. се свързал с М. и я помолил да оттегли молбата си за защита. Убедил я с това, че щял да влезе в затвора и да бъде ограничен да вижда детето си. М. решила да му даде шанс, като подала молба и производството било прекратено.

На 21.01.2026г. В. определил среща на М. в с. Първомайци, където ответникът работи. Вечерта двамата се срещнали и В. поискал от М. да отидат в гр. *****, да преспи в жилището , за да види детето, а ако М. му позволяла, щял да го вземе със себе си в дома на родителите му , където ответникът 1 живеел. Двамата потеглили към гр. Долна Оряховица, като В. бил на предната дясна седалка на автомобила, като държал детето им , а М. управлявала превозното средство. Докато пътували , В. започнал да се държи агресивно и отправил обиди към М. Ответникът заявил на ищцата, че има връзка с майстора , който прави ремонт на жилището , започнал да удря арматурното табло на автомобила, счупил огледалото за обратно виждане. В. обиждал М. като я наричал „курва“, „боклук“, „миндил“. Ответникът започнал да дърпа ръчната спирачка на автомобила, докато М. управлявала. Ищцата била изплашена и решила да отиде в РУ Горна Оряховица, но В. разбрал за тези й намерения и започнал да дърпа волана на автомобила и да променя посоката на движение. Пред районното управление В. скочил от автомобила и държейки детето избягал с него, като се качил в такси. М. предположила, че са отишли в дома на родителите му в гр. ***** и ищцата отишла на адреса. Там М. видяла майката на В. да плаща на таксито, като жената я поканила в дома си, но молителката отказала. В. дошъл при тях и я заставил да влезе в жилището, като с влизането я хванал за якето и я блъснал в хладилника. В. завил на М., че му е писнало от нея и щял да я пребие. Ищцата се уплашила, избягала навън и позвънила на тел. 112 , като малко след това майката и брата на В. извели детето и го предали на М.

С. М. иска да се приложат мерки по ЗЗДН спрямо ответника.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката.

В съдебно заседание ищцата С. Д. М. се явява лично и с адв. Н. Н., АК Велико Търново. Молбата се поддържа, като се иска налагане на минималната мярка за закрила – три месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита.

Ответникът В. С. В. се явява лично и с адв. И. И., АК Велико Търново.

Ответникът признава изложеното в исковата молба, съжалява за извършеното.

Прави се искане за постановяване на същите мерки, изложени в заповедта за защита за срок от три месеца.

Представени и приобщени са писмени доказателства: преписка рег. № 268000-850/ 22.01.2026г. на РУ Горна Оряховица; справка за родствените връзки на страните; справка за съдимост на ответника; служебна справка за водените дела по ЗЗДН между страните и препис от Определение № 18/ 12.01.2026г.; справка от ЦПЗ Велико Търново за ищцата и ответника; справка от РУ МВР Горна Оряховица за подавани до управлението сигнали от ищцата против отчетника с данни за извършени актове на домашно насилие.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните доказателства ищцата С. М. и ответника В. В. са живели във фактическо съпружеско съжителство от около година и половина.

Сочи, че по време на съжителството им се родило детето С. В. В., ЕГН **********.

Не се спори, че на 21.01.2026г. В. определил среща на М. в с.

Първомайци, където ответникът работи. Вечерта двамата се срещнали и В. поискал от М. да отидат в гр. *****, да преспи в жилището , за да види детето, а ако М. му позволяла, щял да го вземе със себе си в дома на родителите му, където ответникът живеел. Двамата потеглили към гр. *****, като В. бил на 2 предната дясна седалка на автомобила, като държал детето им, а М. управлявала превозното средство. Докато пътували, В. започнал да се държи агресивно и отправил обиди към М. Ответникът заявил на ищцата, че има връзка с майстора, който прави ремонт на жилището, започнал да удря арматурното табло на автомобила, счупил огледалото за обратно виждане. В. обиждал М. като я наричал „курва“, „боклук“, „миндил“. Ответникът започнал да дърпа ръчната спирачка на автомобила, докато М. управлявала.

Ищцата била изплашена и решила да отиде в РУ Горна Оряховица, но В. разбрал за тези й намерения и започнал да дърпа волана на автомобила и да променя посоката на движение. Пред районното управление В. скочил от автомобила и държейки детето избягал с него, като се качил в такси. М. предположила, че са отишли в дома на родителите му в гр. ***** и ищцата отишла на адреса. Там М. видяла майката на В. да плаща на таксито, като жената я поканила в дома си, но молителката отказала. В. дошъл при тях и я заставил да влезе в жилището, като с влизането я хванал за якето и я блъснал в хладилника. В. завил на М., че му е писнало от нея и щял да я пребие. Ищцата се уплашила, избягала навън и позвънила на тел. 112 , като малко след това майката и брата на В. извели детето и го предали на М.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН, и спрямо лице, което е посочено в чл.3, т. 2 от ЗЗДН – лице, което е било във фактическосъпружеско съжителство с ответника. По делото на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН е конституирано като пострадало лице и малолетното дете С. В. В., ЕГН **********. Наред с това, сезиран да се произнесе е компетентният съд по адреса на който фактически пребивава ищцата, а същият е неин постоянен и настоящ такъв.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. По делото се установи, че М. и В. са живели във фактическо съжителство, по време на което се родило и детето С.

Ответникът признава извършеното от него деяние, като доказателствата събрани по делото подкрепят заявлението му, направено в съдебно заседание.

Доказателства за това се събраха от представените гласни и писмени доказателства, вкл. и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , на която закона придава самостоятелно правно значение – чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Събраха се данни, че има предходни случаи на домашно насилие от страна на В. спрямо М., като по нейно желание производството е било прекратено.

Предвид изложеното по- горе, съдът намира, че молбата за защита се явява основателна и следва да бъде уважена. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай С. Д. М. и детето С. В. В. са станали жертва на домашно насилие от страна на ответника. Способът за регулиране на отношенията между страните е, като спрямо извършителя на домашно насилие бъдат взети мерките по чл.5, ал.1, т.1, т. 3 и т.4 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира за подходящи следните мерки за защита от домашно 3 насилие, а именно – В. С. В. да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и детето, да му бъде забранено да приближава пострадалата и детето на по – малко от 50 метра, жилището й, местата за социални контакти и отдих на ищцата, за да се гарантира сигурността й, като за това се определи период от 3 ( три) месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 3/ 22.01.2026г., както и да му се забрани да осъществява контакт с пострадалата под каквато й да е форма , вкл. телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви друго средства за комуникация, за срок от 3 месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 3/ 22.01.2026г. Посочената дата е съобразена с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, като съдът следва да приспадне времето на действие на заповедта за незабавна защита. Посоченият период следва да послужи на ответника да осъзнае и коригира поведението си, както и да се спомогне ищцата да преодолее извършеното спрямо нея. Срокът е съобразен с интензитета на проявите на В., както и направеното от него признание и заявеното от С. М. желание за налагане на конкретни мерки. Не следва да се постановяват други мерки.

Предвид уважаване на молбата и на основание чл.15, ал. 8 от ЗЗДН, съдът разпорежда да се издаде заповед за защита, съдържаща предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗДН.

На основание 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 12.78евро, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 2.56евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. С. В. следва да бъде осъден да заплати на ищцата С. Д. М. сумата в размер на 306.78евро разноски за адвокатска защита.

По делото страните не са претендирали за присъждане на направени разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и на малолетната С. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, от осъществено спрямо тях домашно насилие от страна В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и по отношение на малолетната С. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 20 и настоящ адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № ***.

4

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, да приближава на разстояние по – малко от 50метра (петдесет метра) С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и малолетната С. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, местоработата на М. и местата за социални контакти и отдих на М. и В., за срок от 3(три) месеца, считано от датата на постановяване на Заповед за незабавна защита № 3/ 22.01.2026г.