Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3355 от 22.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7584/2022
Вид
Решение № 3355
Подписан
22.11.2022
В сила
22.11.2022
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Десислава Стилиянова Чернева

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл.16, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.16, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.145 · Закон за съдебната власт
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.131, ал.1, т.5а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3355 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л. Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20221100507584 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. П., действаща като процесуален субституент на пострадалото дете Е. Л. Х., родена на ******* г., срещу Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. № 18693/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 139ти състав в частта, в която по отношение на въззиваемия Л. В. Х. е наложена мярка за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН само за срок от шест месеца, не е наложена исканата мярка по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗД за задължаване на въззиваемия да посещава специализирана програма за лица, извършили домашно насилие, както и в частта, с която е определен режим на лични контакти на въззиваемия с пострадалото дете. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение в атакуваните части. Отправено е искане мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да бъде наложена за по – дълъг от определения от първоинстанционния съд шестмесечен срок, да бъде наложена на въззиваемия мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗД, както и да бъде отменено първоинстанционното решение в частта за определения режим на лични контакти на въззиваемия и детето.

Пострадалото дете Е. Л. Х. не е изразило становище по въззивната жалба.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна Л. В. Х. е депозирал отговор, с който оспорва подадената от М. Г. П. въззивната жалба.

1

Въззиваемата страна и въззивник Л. В. Х. е депозирал въззивна жалба, с която отправя искане за отмяна на Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. № 18693/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав като неправилно и незаконосъобразно.

Желае отхвърляне на молбата за зашита от домашно насилие и развива оплаквания за неправила оценка на изслушаните по делото свидетелски показания.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззивникът и въззиваема страна М. Г. П. не е депозирала писмен отговор.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН Е. Л. Х. е депозирала отговор, с който оспорва подадената от Л. В. Х. въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Жалбите са допустими. Същите са подадени в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител, респ. ответник в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Г. П. за защита спрямо дъщеря й Е. Л. Х. от домашно насилие, извършено от Л. В. Х. на 30.03.2021 г., подробно описано в молбата и уточнено с втора такава от 08.04.2021 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.

С Решение № 20030365/16.04.2022 г., постановено по гр.д. № 18693/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 139-ти състав е уважена молба на М. Г. П. за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН на дъщеря й Е. Л. Х. срещу Л. В. Х. като последният е задължен да се въздържа от извършаване на домашно насилие по отношение на Е. Л. Х. и му е забранено да приближава на разстояние по – малко от сто метра нея, жилището й и местата й за социален отдих за срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение (16.04.2022 г.), освен необходимото за изпълнение на определен режим на лични контакти, както следва: всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 20:00 часа в посочен детски контактен център, а ако поради заболяване на детето, установено от лекар по предвидената от закона форма, контактите не могат да се осъществят съответните дни от месеца (горепосочените четен петък и нечетна сряда) - същите следва да се реализират в така определените дни, съответно през следващите нечетни петък и четна сряда от месеца, наред с първоначално определените. Постановено е контактите да се осъществяват с продължителност, определена от конкретен психолог при детския контактен център или посочен от него експерт, съобразно с преценката за интересите на детето, а молителят е задължена да осигури явяване на детето Е. за срещите в детския контактен център.

Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН. С решението Л. В. Х. е осъден да заплати на М. Г. П. разноски пред първата инстанция в 2 размер на 600 лева, а по сметка на СРС – 625 лева.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от процесуален субституент (чл.8, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.

Не е спорно в производството, че въззиваемият и въззивник Х. е бащата на детето Е., т.е. същият е лице по чл.3, т.4 ЗЗДН, поради което молбата за защита правилно е разгледана от СРС като допустима.

Във въззивната жалба на Х. са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото, а в тази на П. – за неправилност на първоинстанционното решение в частта по отношение на определените мерки за защита на пострадалото лице и разписания режим на лични отношения между детето и бащата.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в унисон със събраната по делото доказателствена съвкупност и се споделя от въззивния съд.

Наличието на травматични увреждания при Е. Л. Х. се установява от представеното с молбата за защита съдебномедицинско удостоверение № V-98/2021 г., издадено от „С.М.Е.“ ЕООД. В последното са отразени констатираните при извършен преглед на 31.03.2021 г. на детето кръвонасядания в областта на дясната мишница и лявото коляно. Синини по крайниците на същото в дена на инцидента са възприети и от свидетеля К.И.С.

Механизмът на получаване на установените при Е. Л. Х. травми се доказва от изведеното заключение в горепосоченото удостоверение, че същите могат да се получат по начин и време съобразно съобщеното, анамнестичните данни в това удостоверение и в лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 006508/31.03.2021 г., дадени ден след описаните в молбата по чл.9 ЗЗДН и уточнени в допълнителна такава от 08.04.2021 г. актове на домашно насилие, както и от показанията на свидетеля С.Г.И..

Правилно решаващият първоинстанционен състав е кредитирал показанията на свидетеля И., за когото се установява, че лично е възприел част от описаните в молбата за защита действия на въззиваемия и въззивник Х.. Коректно СРС е отчел, че при този свидетел не се установява заинтересованост от изхода от спора, а показанията му са логични и непротиворечиви. В хода на проведената по реда на чл.145 ЗСВ предварителната проверка по пр.пр. № 1888/2021 г. по описа на РП – Плевен, на образуваното по същата преписка досъдебно производство и при разпита си пред първата съдебна инстанция свидетелят И. последователно възпроизвежда възприетите от него събития. Действително, същият не е в състояние да посочи дата, на която се е случил инциденът, но отсъстват съмнения, че се касае за отразената в молбата за защита дата, доколкото присъствието на И. в двора на къщата на майката на въззивника и въззиваема П. на 30.03.2021 г. е установено от пристигнали на място полицейски патрул и пред участвалите в състава на същия полицейски служители свидетелят е споделил впечатленията си, видно от материалите по приложената пр.пр. № 1888/2021 г. по описа на РП – Плевен.

3

Законосъобразно при преценка на показанията на свидетеля Д.Л. Х. съдът е съобразил разпоредбата на чл.172 ГПК и правилно е кредитирал същите в части.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на Л. Х. за липсата на предпоставки за частичното дискредитиране на показанията на сина му. При преценка на неговите показания въззивният съд отчита, че родителските права по отношение на свидетелят Х. се упражняват от неговия баща - въззиваемия и въззивник Х., при когото това дете живее. Неговите показания влизат в противоречие с част от съобщеното от свидетеля И., с показанията на свидетеля С., възприел травми по Е. Л. Х. непосредствено след инцидента, с писмените доказателства за наличието на травматични увреждания по последната, както и със съобщеното от самия Давид Х. пред социален работник по време на събеседване във връзка с възложено социално проучване, чийто резултати са обобщени в социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село изх. № ПР/Д-С-КС/109-001/18.03.2022 г. Въззивният съд съобрази изразеното от този свидетел подчертано негативно отношение към цялостното поведение на сестра му и обстоятелството, че двете деца не живеят заедно. Същевременно районният съд правилно е отчел, че позицията, от която свидетелят Х. е наблюдавал инцидента, би могла да е пречка същият да възприеме в пълнота действията на баща му и сестра му.

Отново по повод оплакванията във въззивната жалба на Л. Х. следва да бъде отбелязано, че свидетелите Г. Н. Н. и М.Д.А. не са били очевидци на описаните в молбата за защита актове на домашно насилие, а единствено на част от разигралите се на 30.03.2021 г., непосредствено след пристигане на въззиваемия и въззивник Х. в дома на майката на въззивника и въззиваема П., събития. Показанията на тези двама свидетели касаетлно поведението на детето Е. към нейния баща са възприети от първоинстанционния съд. Данни за действия на Л. Х., насочени към „укротяване“ на дъщеря му, при това лишени от всякаква конкретика, се съдържат единствено в показанията на свидетеля А., не и в тези на свидетеля Н. и коректно не са намерили място във възприетата от съда фактическа обстановка.

Безспорно е, че мерките за защита по чл.5 ЗЗДН са създадени за преустановяване и/или предотвратяване на домашното насилие, поради което имат защитен и превантивен характер. В конкретния случай правилно районният съд е приел, че наред с мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, подходяща се явява и тази по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. По отношение на продължителността на последната мярка и определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения на Л. Х. с дъщеря му, настоящият състав съобрази, че въз основа на представените пред първоинстанционния съд доклад на Център за индивидуални и фамилни психологически консултации и Детски контактен център към Фондация „Център отворена врата“, индивидуална оценка на потребностите от 22.06.2021 г., изготвена от Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона ЗАКрила“ към Фондация „Асоциация Анимус“ и проведеното от въззивния съд изслушване на непълнолетната по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет се установява, че при Е. Х. е налице ситуативна тревожност, свързана с преживения акт на насилие, което провокира отказ да се среща с баща си, включително да посещава детския контактен център във връзка с издадената заповед за незабавна защита. При тези данни за постигане на целите на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН е необходимо същата да бъде 4 наложена за период от седем месеца (съдът съобрази, че към момента на изслушване на детето определеният от първоинсанционния съд срок на тази мярка вече е изтекъл). Така определена забраната за въззиваемият и въззивник Х. да приближава дъщеря му е съобразена с интензитета на установеното насилие, обстоятелството, че инцидентът не е бил с голяма продължителност, бащата е бил афектиран от отношението на дъщеря му, проявено в присъствие на трети лица (свидетелите А. и Н.). Тази продължителност на мярката в достатъчна степен ще прояви своето предупредително и възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти между баща и дъщеря и ще им предоставят възможност да обмислят отношенията си, като Л. Х. осъзнае и прецени евентуалните последиците от своето поведение, а детето Е. - да преодолее ситуиативната тревожност и уплаха от конкретния инцидент.