Решение № 5154 от 16.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5154 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100510139 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №52880/11.05.2023 г. и допълнителна жалба 81975/28.07.2023 г., подадени от длъжника „Софийска вода“ АД срещу уведомление изх.

№41371/05.07.2023 г., по изп. дело № 20238510401444 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да уважи искането на длъжника да отмени приетите за събиране разноски, както и е приел за събиране по т. 4 от ТТРЗЧСИ такса в размер на 12 лв. с ДДС за изпращане на горепосоченото уведомление.

Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае за злоупотреба с право от страна на взискателя. Вземането по изпълнителния лист било цедирано на дружество взискател, който бил свързано лице с множество други дружества, всичките регистрирани на един адрес в ТРРЮЛНЦ, който представлява необитаем имот съгласно отбелязването на товарителницата от доставчика на писмената пратка, с която пратка „Софийска вода“ АД е поискала от взискателя да му посочи банкова сметка, по която длъжника да внесе цедираното вземане по изпълнителния лист. В този смисъл поддържа, че самият кредитор не му е оказал необходимото съдействие по чл. 95 ЗЗД, поради което и длъжникът не е станал повод за завеждане на изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното се иска обжалваното разпореждане за разноските да се отмени като се приеме, че такива не се дължат от „Софийска вода“ АД, а при условията на евентуалност се иска да бъде отменено приемането за събиране на разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

С допълнителната си жалба от 28.07.2023 г. длъжникът оспорва и приетата за 1 събиране от ЧСИ допълнителна такса от 12 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на уведомление от 05.07.2023 г., тъй като то не е връчено по пощата чрез куриерска услуга, а по електронен път на електронната поща на дружеството. Доколкото уведомлението касаело произнасяне по възражение срещу разноските по изпълнението, то за връчването на такива актове на съдебния изпълнител няма предвидена такса в тарифата.

Взискателят „Г.С.М.П.“ ЕООД оспорва жалбата, като поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по НМРАВ и то само за образуване на изпълнителното дело. Счита, че отправеното искане от „Софийска вода“ АД за посочване на банкова сметка не е от естество да постави взискателя в кредиторова забава.

Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че начислените такси по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ са дължими, тъй като за изпращането на уведомления по електронната поща се дължи заплащането на такса, доколкото това действие на ЧСИ е наложило извършването на разходи за изпращането на документа и неговото последващо съхранение в хартиеното дело и служебния архив на ЧСИ.

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Изпълнително дело №20238510401444, по описа на ЧСИ М.П. с peг. №851 е образувано срещу „Софийска вода“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2022 г., издаден в полза на адвокат Н.И.И.. Последният е прехвърлил вземанията си в общ размер на 55 лв. с договор за цесия от 26.01.2023 г. на дружеството „Г.С.М.П.“ ЕООД, което е подало молба на 26.04.2023 г. за образуване на изпълнителното дело, чрез адв. В.С. и се легитимира като взискател.

На 28.04.2023 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.

№27855/26.07.2022 г., в която е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 206 лв., от които 200 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на делото, 5 лв. държавна такса за издаването на изпълнителния лист и 1 лв. банков превод, както и 127,32 лв. такси по ТТРЗЧСИ. В постановление за разноските с изх.

№27886/26.04.2023 г. са посочени по пера отделните разноски, които ЧСИ е приел за събиране в изпълнителния процес.

С жалба с вх. №52880/11.05.2023 г. длъжникът е възразил срещу дължимостта на начислените разноски, оставена от ЧСИ без уважение с разпореждане от 11.05.2023 г., съобщено на длъжника на 19.07.2023 г. с уведомление изх. 041371/05.07.2023 г. С уведомлението на длъжника е начислена и такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращането на самото уведомление.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай към 2 молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, в които е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

Видно е, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден в полза на адвокат Н.И.И. за вземане за оказана безплатна правна помощ на страна по исково и частно гражданско производство. Не може да има съмнения, че адвокатът провел подобна по вид и обем защита е напълно компетентен и квалифициран да подаде молба за образуване на изпълнително дело, тъй като е достатъчно да обективира това си искане писмено пред ЧСИ, дори и без да посочи конкретен изпълнителен способ с оглед възможността за възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ. Касае се и за изключително малко по размер вземане срещу длъжник, представляващ дружество за комунални услуги, което обосновано може да се предполага, че е във финансово състояние, при предоставяне на банкова сметка от страна на кредитора, бързо да плати, а при евентуален отказ, събиране на сумата от 55 лв. да би било осъществимо по лесен начин чрез способ, неизискващ осребряване на имуществото, какъвто се явява запор на банкови сметки. Въпреки това, адв.

Илчев е прехвърлил вземането си дружество, като в изпратеното чрез телепоща писмо до длъжника не е посочена банкова сметка на новия кредитор. Данните по делото сочат, че адвокатът, прехвърлил вземането и упълномощения от цесионера адвокат в изпълнителното производство помещават кантора, находяща се на идентичен адрес. От друга страна, се установява, че с покана от 20.02.2023 г., изпратена до седалището и адреса на управление на „Г.С.М.П.“ ЕООД, „Софийска вода“ АД е поискала от новия си кредитор-цесионер да посочи банкова сметка, по която да заплати задължението по процесния изпълнителен лист.

На товарителницата е отбелязано, че фирмата не е открита на адреса.

Горепосочените факти, а именно: прехвърляне на вземане от адвокат с право на вземане за адвокатско възнаграждение в полза на дружество, което е упълномощило адвокат за събиране на вземането и чиято кантора на двамата адвокати е на един и същ адрес; уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, но без оказване на добросъвестно съдействие за своевременно изпълнение посредством посочване на банкова сметка, по която длъжникът да плати и едновременно с това заплащане на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, надвишаващо четири пъти дълга по изпълнителния лист, при вече изяснената възможност за бързото му и лесно събиране от надежден платец, какъвто се явява голямо комунално дружество като „Софийска вода“ АД; невъзможност дружеството – цесионер да бъде открито на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес и да му бъде връчено уведомлението от длъжника, с което преди образуването на изпълнителното делото е поискано посочването на банкова сметка, по която да се плати; сами по себе си макар и да са допустими и законни действия, преценени в своята съвкупност, настоящият състав намира, че представляват недобросъвестно упражняване на процесуални права и накърняване на добрите нрави.

Дори да се приеме, че търговско дружество намира за икономически обосновано да заплати възнаграждение за адвокат в четворен на вземането си размер и то при очевидна възможност това да бъде избегнато чрез надлежно уведомяване на длъжника, че е негов нов 3 кредитор и посочването на банкова сметка, очертаното му поведение води до увреждане на длъжника посредством генерирането на разноски за адвокатско възнаграждение и е в явно противоречие с принципа за добросъвестност, закрепен в чл. 3 ГПК. Предвид че цесионерът е имал интерес да уведоми длъжника, че е новият му кредитор посредством изпратеното от цедента уведомление, за да може „Софийска вода“ АД да плати именно на цесионера, житейски логично и добросъвестно би било той да посочи банкова сметка за погасяването на дълга, тъй като данните по делото безспорно сочат, че такава притежава, и едва при продължаващо бездействие на длъжника да се пристъпи към принудително събиране на сумата. При вече очертаната специфика на фактите по делото не може да се приеме, че поголям интерес настоящият взискател има от образуване и водене на изпълнително дело, вместо от посочването на банкова сметка, по която длъжникът бързо и лесно може да плати.

Произтичащата от подобни действия санкция следва да бъде възлагане изцяло в тежест на взискателя на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Като последица от проявената недобросъвестност следва да се приеме, че длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, като се отмени отказът на ЧСИ да уважи искането на длъжника в негова тежест да не се възлагат разноските, които са резултат от образуването и воденето на изпълнителния процес. На отмяна подлежи обжалваното уведомление изх.

№41371/05.07.2023 г., а като последица от това и постановление за разноските изх.

№27886/26.04.2023 г.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ уведомление изх. №41371/05.07.2023 г., по изп. дело № 20238510401444 на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да уважи искането на длъжника „Софийска вода“ АД да не бъдат възлагани в негова тежест разноските, възникнали в рамките на изпълнителното дело, образувано по искане на взискателя „Г.С.М.П.“ ЕООД, както и е приел за събиране по т. 4 от ТТРЗЧСИ такса в размер на 12 лв. с ДДС за изпращане на горепосоченото уведомление, както и ОТМЕНЯ постановление за разноските изх. №27886/26.04.2023 г., постановено по същото изпълнително дело.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5