Решение № 1433 от 16.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Варна , 15.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100503719 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л.. Ж. Л. срещу решение № 260482 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 137 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е постановено прекратяване на брака между Л.. Ж. Л. и В. Й. Л. на основание член 49, алинея 1 от СК по вина на двамата съпрузи; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата К.

Л. Л. и Н. Л. Л. на майката; определено е местоживеенето на децата на нейния адрес; определен е режим на лични отношения на бащата с двете деца; на основание член 143 от СК са присъдени издръжки, съответно в размер на 160 лева за детето Н. и в размер на 200 лева за детето К., дължими от постановяването му, и на основание член 149 от СК издръжки за минало време, съответно в размер на 640 лева за детето К. за периода от месец октомври 2019 г. до 17.02.2020 г., и в размер на 800 лева за детето Н. за периода от месец октомври 2019 г. до 17.02.2020 г., със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /17.02.2020 г./; предоставено е за ползване семейното жилище на В.Й. Х.; както и са присъдени държавни такси по уважените искови претенции за издръжка и държавна такса по иска за развод.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е само на съпругата и това е доказано посредством събраните по делото доказателства, каквато съвкупна оценка обаче районният съд не е направил. Също така се набляга, че не са изпълнени и служебните задължения на съда да изследва всички обстоятелства, относими към интересите на децата, при определяне кому да бъдат предоставени родителските права и какъв режим на лични отношения да бъде избран. Без никакъв аргумент са игнорирани свидетелски показания, които доказват действията на Х.

1 във връзка със скандалите, опити за самоубийство и изневяра на съпругата. Иска се да бъде постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата, родителските права по отношение на двете деца да бъдат предоставени на бащата, като на майката се определи подходящ режим на лични отношения, както и същата да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 160 лева, а в условията на евентуалност – да бъде постановен режим на лични отношения, заявен с исковата молба.

Въззиваемата В. Х. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като е изразила становище, че изложените в нея доводи са изопачаване на обстоятелства от страна на въззивника, както му е изгодно; че се изтъкват факти без значение за спора; че постановеното решение е правилно и законосъобразно, като са отчетени интересите на децата.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Л.. Ж. Л., който твърди, че с ответницата В. Й. Л. са сключили граждански брак на *** г. пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 616 от *** г. двамата са родители на две малолетни деца, родени по време на съвместното им съжителство преди сключването на брака – К. Л. Л., роден на *** г, и Н. Л.

Л., роден на *** г. Излага се, че съпрузите притежават семейно жилище в съпружеска имуществена общност /СИО/, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град Варна - апартамент № 34, находящ се в ***, със застроена площ от 91,98 кв.м, което са закупили със заем от банка „Уникредит Булбанк" АД. Твърди, че от средата на месец октомври 2019 г. съпрузите не живеят заедно, като децата преимуществено живеят при майката. Ищецът излага, че до началото на 2019 г. семейните отношения се развивали нормално. Сочи, че от месец април 2019 г. отношението на съпругата към ищеца рязко се променило, като обяснява това със започването на работа от нейна страна. Държала се така, че все едно го няма, не разговаряла с него, абдикирала от ежедневните грижи - както за дома, така и към децата. Ищецът твърди, че вършел цялата къщна работа, в това число и обгрижването на децата. Наложило се по-често да иска помощ при отглеждането им от майка си и сестра си - или те идвали в дома или водел децата при тях. Съпругата редовно закъснявала след работа - вместо към 18 часа се прибирала в 20-21 часа. На 01.08.2019 г. се канел да излиза от къщи след пореден скандал, съпругата грабнала ключовете му, за да не може да го стори, развикала се, че е безотговорен, започнала да го обижда и буйства и да го удря пред децата. Хвърляла разни вещи и дори счупила телевизора. Хванал я за ръцете, за да я спре. Много се уплашил за децата. Излага, че е положил усилия за възстановяване на семейните ни отношения в името на децата, дори отишли на почивка в началото на месец септември 2019 г. по нейна инициатива, но и това не помогнало. Твърди, че на 05.10.2019 г. отишъл на работа в 5 часа сутринта, а в 12 часа му звъннал кръстника и му казал, че съпругата му е изпила големи количества хапчета и алкохол да се прибира бързо, защото е неадекватна. Повикали линейка, установило се, че състоянието й не е толкова тежко, колкото изглеждало. След тази случка съпругата му почесто изпадала в депресивни състояния, изразяващи се или в желание да остава сама или в истерия. Ищецът сочи, че освен кредита за апартамента, имат и потребителски такъв, като се били уговорили В. да внася вноските за ипотечния кредит, а Л. - за потребителския.

Счита, че тежестта от финансовото натоварване е част от причините, поради които 2 съпругата му се държала така, че отношенията им преминали границите на взаимното уважение и обич и между тях трайно се установило чувство на непоносимост и неразбрирателство. Поради това се изнесъл от апартамента в средата на месец октомври 2019 г., както и за да не травмира децата. От тогава почти ежедневно полага грижи за децата, взима ги при себе си /или двамата, или единия според ситуацията/, води ги или ги взема от детска градина/ясла. От големия си син разбрал, че майката ги оставяла сами в дома или ги зключвала сами в колата, докато пазарува. Изложил проблемите на педагогическия съветник в детската градина, която посещават, като получил в резултат на обратна връзка информация, че според нея е обезпокоително, че майката не присъства в живота на големия им син. Твърди, че апартаментът, в който живее, е собственост на сестра му, но ще се премести в апартамента на родителите си, който се намира наблизо в същия квартал, и ще ползва жилището самостоятелно, защото родителите му живеят на друго място.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата В.Л.; да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата К. и Н. на бащата, като се определи местоживеенето им при бащата на адрес в ***; да определи режим на лични отношения на майката с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 часа в събота до 18 часа в неделя, както и по 2 месеца през лятото, и през първата половина от коледната и великденската ваканции; да осъди ответницата да заплаща в полза на децата чрез бащата и законен представител месечна издръжка в размер на 160 лева за всяко от децата с падеж пето число на текущия месец, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко едно закъсняло плащане, считано от падежа до погасяването му; в условията на евентуалност прави искане за определяне на разширен режим на лични отношения на бащата с децата и заплащане на наем при предоставяне ползването на семейното жилище на майката.

В срока по член 131 от ГПК В. Х. е депозирала писмен отговор на исковата молба и насрещен иск. Оспорва изложеното в исковата молба. Оспорва семейното жилище да е придобито в режим на СИО, тъй като е закупено преди брака. Ответницата излага, че по нейно настояване сключили брак на *** г., а през месец ноември 2018 г., за да подпомогне финансово семейството, прекъснала майчинството си и се върнала на работа. От своя страна Л. често я упреквал за това, че желае да намери нова работа, която харесва, както и, че има амбиции да се развива. През месец май 2019 г. съпругата започнала работа като офис мениджър в „Сити кеш" ООД с работно време от 9 часа до 18 часа, но работата била много и рядко успявала да приключи в рамките на работното време. Съпругът й неглижирал служебните й ангажименти и отговорности и не приемал за нормално след почти 10-часов работен ден да бъде изморена. Упреквал я, че закъснява и искал да му изпраща снимки от работното си бюро и от компютъра си с дата и час, за да е сигурен къде се намира. През месец юли 2019 г. я повишили и й възложили ръководството и на втория офис от общо трите на фирмата в града. Работата нараснала, но нараснала и заплатата й. Излага, че не е срещнала разбиране и подкрепа от съпруга си, а предимно упреци и подмятания за извънбрачни връзки. Започнала да не му обръща внимание, защото се изморила да повтаря едно и също. Съпругът й започнал да става много ревнив и да я упреква постоянно, че има извънбрачна връзка. Твърди, че месеци наред е подлагана на почти постоянен психически тормоз от страна на мъжа си и упреци, че има Л., а се оказало, че той има отношения с жена на име К., достатъчно близки, позволяващи им да използват по между си обръщението "пиле". Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба по повод грижите и отношенията с децата. Твърди, че след като Л.Л. напуснал дома, съпругата започнала нова работа с работно време от 9 до 18 ч. До началото на януари 2020 г. само тя се грижела за двете деца с помощта на родителите й. След тази дата Л. започнал да проявява желание и 3 взема от време на време при себе си големият им син К., но не се интересува твърде от малкото им дете. Сочи, че тъй като семейното жилище, в което в момента живее с двете деца, е купено със заем от 78 000 лева, изтеглен от нея, въпреки че двамата съпрузи са собственици, и който изплаща сама без участието на Л., взела решение и се преместила да живее с децата на друг адрес /***/, което жилище е собственост на първи братовчед на майка й.

Прави искане бракът да бъде прекратен по вина на Л.. Ж. Л.; да бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетните деца К. и Н. на майката, като се определи местоживеенето им при майката на посочения в предходния абзац адрес; да бъде определен режим на лични отношения между децата К. и Н. и бащата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа, като бащата взема и връща двете деца заедно от и до дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск, както и през първия ден от великденските празници от 10 часа до 18 часа на нечетна година и първия ден на коледните празници от 10 часа до 18 часа на четна година и през новогодишните празници - всеки 31 декември на нечетна година от 16 часа до 18 часа на 1 януари на четна година; да осъди бащата Л.. Ж. Л. да заплаща издръжка на детето К. Л. Л. считано от датата на постановяване на съдебното решение в размер на 250 лева месечно с падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й; да осъди бащата Л.. Ж. Л. да заплаща издръжка на детето Н. Л. Л. считано от датата на постановяване на съдебното решение в размер на 180 лева месечно с падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването й; да осъди Л.. Ж. Л. да плати в полза на детето К. Л. Л. сумата от 1 000 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от фактическата раздяла /месец октомври 2019 г./ до датата на депозиране на насрещния иск /за 4 месеца по 250 лева месечно/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението; да осъди Л.. Ж. Л. да плати в полза на детето Н. Л. Л. сумата от 720 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от фактическата раздяла /месец октомври 2019 г. до датата на депозиране на насрещния иск /за 4 месеца по 180 лева месечно/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението.