Решение № 85 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300100386 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Б. Г. К. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че на **** г. започнало досъдебно производство № 954/2009 г. на II РУ на МВР Пловдив срещу неизвестен извършител за причиняване на с. поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. На **** г. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че от 18 до 19.09.2009 г. в качеството си на л. а.-г. при независимо причиняване с друг л. е причинил с. поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, л.ска професия. След това било образувано НОХД № 1445/2011 г. по описа на ОС-Пловдив. Ищецът бил окончателно оправдан с присъда от 29.06.2022 г. по касационно дело № 511 от 2021 г. на ВКС.

Поради воденото наказателното производство в периода от 27.09.2009 г. до 29.06.2022 г. ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди над обичайните при подобна хипотеза. Изтъква, че наказателното производство е продължило извън разумните срокове, като през целия период срещу него била взета най-леката мярка за неотклонение. Преди това обвинение ищецът не бил осъждан и срещу него не било водено наказателно производство. Към момента на повдигане на обвинението бил утвърден специалист, с проведено допълнително обучение. След повдигане на обвинението настъпила невъзможност да се развива професионално, да се занима с 1 научна дейност и да упражнява професията си. Изпитвал страх от възможността да изтърпява наказание л. от с.. Психиката му била напълно съсипана, изпаднал в социална изолация. Наказателното производство довело до стрес и злепоставяне, вследствие на което ищецът развил наркотична зависимост и се разделил с жената, с която живял на съпружески начала. Твърди, че имало и медийно отразяване на случая, като в повечето публикации се споменавали и роднини на ищеца. Поради изложеното претендира присъждането на обезщетение в размер на 70 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват исковете.

Изтъква, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства. Не били налице незаконни действия на прокуратурата, които да обосновават отговорност по ЗОДОВ.

Наказателното производство било образувано в съответствие със закона и при наличие на достатъчно данни за привличане на обвиняем. Липсвали данни за претърпени вреди над обичайните. Досъдебното производство протекло за по-малко от 2 години, а през останалото време се развивало в съдебна фаза, за което отговорността на Прокуратурата не можела да се ангажира. Наред с това посочва, че ищецът е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК от 2011 г. и по чл. 343б, ал. 3 НК от 2023 г. Поради това изтъква, че ищецът не притежава солидно изградени задръжки към избягване на модели на престъпно поведение, което сочело към по-нисък интензитет на търпените вреди. Наличието на други наказателни производства водело и до невъзможност да се разграничат търпените неимуществени вреди. По отношение на медийното отразяване на случая се посочва, че ищецът е публична личност, към която има по-голям интерес от страна на обществото. Освен това счита, че претендираната сума не отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Прокуратурата не носела отговорност за изборът на самия ищец по отношение на начина му на поведение към околните, като било необосновано да се твърди връзка между наркотичната зависимост и наказателното преследване. Прави се искане за освобождаване от отговорност на основание чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ или за намаляването й на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Излагат се и съображения относно евентуалното определяне на разноските.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното наказателно дело се установява, че наказателното производство е било започнато на 27.09.2009 г. по ДП 954/2009 г. на Второ РУ на МВР Пловдив срещу неизвестен извършител. На 04.02.2010 г. ищецът Б. К. е разпитан като свидетел. Следва нов разпит на 04.02.2010 г.

2

Съгласно приложените документи с постановление от

24.01.2011 г. наказателното производство е било спряно и изпратено на II РУП Пловдив за продължаване на издирването. Същото е възобновено с постановление от 21.02.2011 г.

На 07.07.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, осъществено при независимо извършителство с Х. К... Взета е мярка за неотклонение „п.“, като е дал подробни обяснения.

На 08.07.2011 г. е предявено разследването. В производството са разпитани 15 свидетеля и са приети 4 медицински експертизи.

На 05.08.2011 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца и Х. К.. за престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 НК, като е образувано НОХД № 1445/2011 г. на ПОС.

Проведени за о.с.з. на 20.11.2011 г. (не е даден ход); 13.12.2011 г.; 25.01.2012 г.;

27.03.2012 г.; 07.05.2012 г.; 27.06.2012 г. и 30.10.2012 г. На последното заседание член на състава си е направил отвод, който е бил приет.

След определянето на нов състав са проведени о.с.з. на 05.12.2012 г. (не е даден ход); 07.01.2013 г.; 08.01.2013 г.; 09.01.2013 г.; 04.02.2013 г.; 07.03.2013 г. (не е даден ход); 19.03.2013 г.; 11.07.2013 г. (не е даден ход); 21.10.2013 г. и 06.11.2013 г. С присъда от 06.11.2013 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Срещу присъдата са постъпили жалби от подсъдимите и протест от прокурора.

Образувано е ВНОХД № 59/2014 г. на ПАС, по което е проведено 1 о.с.з. на 20.03.2014 г., като с решение от 27.03.2014 г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС.

След връщането е образувано НОХД № 473/2014 г. на ПОС. Проведени са о.с.з. на 11.06.2014 г.; 12.06.2014 г.; 23.09.2014 г.; 24.09.2014 г.; 20.11.2014 г.; 22.01.2015 г.;

23.01.2015 г. и 26.01.2015 г. С присъда ищецът е признат за виновен и е осъден на 1 година и 6 месеца л. от с., което е отложено за срок от 3 години.

Срещу присъдата е подадена жалба от ищеца, като е образувано ВНОХД № 399/2015 г. по описа на ПАС. Проведени са о.с.з. на 03.11.2015 г. (отложено, поради неявяване на ищеца) и на 15.12.2015 г. С решение от 04.07.2016 г. присъдата е потвърдена.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ищеца, другият подсъдим и гражданския ответник като е образувано КНД № 1252/2016 г. Проведено е о.с.з. на 27.01.2017 г., като с решение от 07.03.2017 г. е отменено решението на ПАС и делото е върнато на съда за разглеждане от друг състав.

След връщане на делото е образувано ВНОХД № 118/2017 г. на ПАС. Проведени са о.с.з. на 24.04.2017 г.; 12.06.2017 г.; 09.10.2017 г.; 11.12.2017 г. (отложено поради 3 неявяване на вещи лице); 26.02.2018 г.; 23.04.2018 г. и 15.10.2018 г. С присъда от 15.10.2018 г. е отменен актът на ПОС и ищецът, заедно с другия подсъдим са признати за невиновни и оправдани на основание чл. 304 НПК.

Срещу присъдата е постъпил касационен протест и жалба от частните обвинители. Образувано е КНД № 681/2019 г., по което е проведено о.с.з. на 30.09.2019 г., като с решение от 11.11.2019 г. присъдата на ПАС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.

Образувано е ВНОХД № 566/2019 г., по което са проведени о.с.з. на 02.03.2020 г. (отложено) и 24.06.2020 г. (последното след отмяната на въведеното в страната извънредно положение). С решение от 08.03.2021 г. присъдата на Окръжен съд е потвърдена.

Срещу съдебния акт са подадени жалби като е образувано КНД № 511/2021 г.

Проведени са о.с.з. на 27.09.2021 г., в което е постановено да се извърши въззивно съдебно следствие; 08.12.2021 г. (отложено заради неявяване на вещи лица); 21.02.2022 г. (отложено заради неявяване на вещи лица); 15.04.2022 г. (отложено заради неявяване на вещи лица); 24.06.2022 г. и 29.06.2022 г. С присъда от същата дата актовете на ПОС и ПАС са отменени в частта, с която ищецът и другият подсъдим са признати за виновни и вместо това са признати за невиновни и са оправдани изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК.

От приложените разпечатки на електронни новинарски издания се установява медийно отразяване на случая. Констатират се публикации в национални медии към момента на съдебната фаза на процеса. От посочените в разпечатките дати се установява и че тези публикации са достъпни и към момента на подаването на исковата молба- началото на 2025 г., почти 11 години по-късно и след приключване на делото.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че ищецът е осъждан два пъти. Веднъж през 2011 г. по време на обсъжданото наказателно дело за престъпление по чл. 345а, ал. 3, т. 1 НК и през 2023 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът е бил уважаван специалист в областта си с множество допълнителни обучения и специализации. След обвинението започнали депресивни състояние, при които често отивал в дома на родителите си, а с времето се появил и тремор на ръцете. Започнал да страни от приятелите си и да не излиза, а след това се разбрало и, че взема опиати.

Спрял да работи по специалността си и продължил да се занимава само с преподавателска дейност. Страхувал се да не влезе в затвора, а след това не искал да отвори собствен кабинет, въпреки, че била закупена апаратура още от преди 4 обвинението му. Изпитвал и допълнителни притеснения от социалното положение на м. си. Показанията на свидетелите, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Изложените факти са конкретни и ясни, като взаимно се потвърждават и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

По делото е приета и съдебна психиатрична и психологична експертиза, която дава заключения, че ищецът има вредна употреба на психоактивни вещества, но няма изградена зависимост. Посочено е, за представените от ищеца данни за начален момент на употреба са субективни и не са подкрепени с медицински данни. Дори да се приемело за вярно, самото времево съвпадение не било достатъчно, за да се направи извод за клинично обоснована причинно-следствена връзка. Заключението не е оспорено от страните, обосновано е и следва да бъде кредитирано.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление, извършено по непредпазливост, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК към момента на извършването- 18-19.09.2009 г. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин органПрокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

В исковата молба ищецът се позовава и на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно дадените в т. 1, от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д № 1/2022 г ОСГК разяснения, нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Двете норми са позволяващи-създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация. Затова право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно твърди да е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по- голям 5 размер на глобалното обезщетение. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Освен това с оглед осъществяването на контрол върху съдебния акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.