Решение № 2328 от 13.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2328 гр. Варна, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20213110111035 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени о т „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054 срещу КР. Г. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-17014704/10.06.2019г., 336.00 лева – непогасена застрахователна премия, 3361.75 лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.07.2019г. до 21.05.2020г., 591.45 лева мораторна лихва за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г., 625.90 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 261736/10.03.2021г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2803/2021г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем № PLUS-17014704/10.06.2019г., по силата на който е предоставил на ответника сумата от 10000.00 лева и закупуване на застраховка. За ответника е възникнало задължение да заплаща в продължение на 60 месеца вноски в размер на 423.80 лева, съставляващи изплащане на главница по заема и оскъпяването й, съглесно уговорения годишен процент на разходите и годишния лихвен процент. Твърди се, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процен по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, поради което и кредитополучателят дължи такса ангажимент, която е удържана от общия размер на кредита. Излага, че ответникът не е извършвал плащания по договора за кредит, поради което и основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е станало автоматично предсрочно 1 изискуемо, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление на длъжника, връчено му по реда на чл. 9 от договора, тъй като същият не е установен на посочения в договора адрес, в евентуалност това е станало с получаване на исковата молба. С оглед това и твърди всички вземания на кредитора, произтичащи от договора за потребителски заем да са станали изискуеми. Поради това, че отвеникът е изпаднал в забава дължи на ищеца и заплащане на лихва за забава. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта горните суми. Моли съда да уважи предявения иск като установи дължимостта на претендираните суми, в условията на евентуалност сезира съда с осъдителна претенция за горните вземания. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът КР. Г. К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че договорът е недействителен, респ. отделни негови клаузи, тъй като липсват данни договорът да е сключен в два екземпляра, като използваният шрифт на текста на договора е по-малък от 12. Наред с това са изложени доводи за нищожност на клаузите на договора, предвиждащи заплащане на такса ангажимент, като противоречаща на чл. 10а ЗПК от една страна, а от друга – поради липса на предоставена услуга, за която е начислена таксата, предвид упражнената от кредитора възможност да отнеме преимуществото на срока на договора. За нищожна счита и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на застрахователна премия при липса на предварителна информираност за този разход, респ. кредитополучателят не е имал възможност да се запознае с действителната икономическа тежест. Потребителят не е бил информиран и за покритите рискове, за ползващото се лице, нямал е възможност за избор на застрахователен агент. Не на последно място липсват доказателства за сключване на застраховката. Поддържат се и доводи за нищожност на клаузите относно уговорения ГПР и лихвен процент на кредита. Оспорва се и надлежното упражняване от страна на ищеца на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем при липса на доказателства уведомяване да е достигнало до ответника преди сезиране на съда със заявлението по чл.

410 ГПК. Поддържа се и, че ответникът не може да се приеме за надлежно уведомен за отнемане преимуществото на срок с исковата молба, тъй като в хода на настоящото производство е представляван от особен представител. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 2803/2021г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция против КР. Г. К. е издадена Заповед № 261736/10.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 10 2

000.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-17014704/10.06.2019г., 336.00 лева – непогасена застрахователна премия, 3361.75 лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.07.2019г. до 21.05.2020г., 591.45 лева мораторна лихва за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г., 625.90 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК.

Видно от приложеното на л. 15-22 от делото заверено от страната копие на договор за потребителски кредит № PLUS-17014704, че на 10.06.2019г. ищцовото дружество и КР. Г. К. са сключили договор за потребителски паричен кредит при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 10 000 лева, застрахователна премия – 3 360 лева, такса ангажимент – 350 лева, броя погасителни вноски 60 броя, месечна погасителна вноска 423.80 лева, обща стойност на плащанията – 25 428 лева, годишен процент на разходите – 45.98% и лихвен процент – 36.43%. В чл. 2 от раздел „Условия на плащанията“ е посочено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“ – 10 000 лева. Посочено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“ Посочено е още, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Според чл. 3 е посочено, че предоставянето на посочената в чл.

2 сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.

Уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава.

Договорът е двустранно подписан от страните, като в раздел „Удостоверявания“ кредитополучателят е удостоверил с полагане на подписа си върху договора, че е получил преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.

3

Приобщена към доказателствения материал по делото е и отправена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до КР. Г. К. покана, като в същата е посочено, че поради преустановено плащане по процесния договор, вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. По делото липсват доказателства горната покана да е достигнала до адресата си.

По делото са ползвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че по посочена от ответника сметка в „Банка ДСК“ АД, ищецът е превел сума в размер на 9 650 лева, като разликата до 10 000 лева – 350 лева е удържана от кредитора за такса ангажимент. При извършена проверка на документите при ищеца не е установено извършване на плащания от страна на ответника за периода от подписване на договора до 07.06.2022г. От страна на кредитора са начислени следните суми по погасителния план: на падежа 20.07.2019г. – 367.80 лева - лихва, 56 лева – застраховка; на падежа 20.08.2019г. – 23.88 лева – главница, 343.92 лева - лихва, 56 лева – застраховка; на падежа 20.09.2019г. – 64.89 лева – главница, 302.91 лева - лихва, 56 лева – застраховка; на падежа 20.10.2019г. – 66.86 лева – главница, 300.94 лева - лихва, 56 лева – застраховка; на падежа 20.11.2019г. – 68.89 лева – главница, 298.91 лева - лихва, 56 лева – застраховка; на падежа 20.12.2019г. – 70.98 лева – главница, 296.82 лева - лихва, 56 лева – застраховка; на падежа 20.01.2020г. – 73.13 лева – главница, 294.67 лева - лихва; на падежа 20.02.2020г. – 75.35 лева – главница, 292.45 лева - лихва; на падежа 20.03.2020г. – 77.64 лева – главница, 290.16 лева - лихва; на падежа 20.04.2020г. – 80.00 лева – главница, 287.80 лева лихва; на падежа 20.05.2020г. – 82.43 лева – главница, 285.34 лева – лихва и на 21.05.2020г.

– 9315.95 лева – главница. Върху главницата от 10 336 лева за периода 20.08.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 591.45 лева и за периода от 14.07.2020г. до 16.02.2021г. в размер на 625.90 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за потребителски кредит, че дружеството е превело по посочена банкова сметка уговорената в заем сума, сключване на застраховка и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.

От коментираните по-горе писмени доказателства, се установи, че между страните е налице облигационно връзка, имаща характера на договор за кредит, по която „БНП Париба 4