Решение № 891 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501379 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК, и е образувано по жалба на „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК 203211061, чрез адв. Г. против Постановление за отказ от продължаване на изпълнителните действия по изп.дело № 9043/2024 година, по описа на СИС при ВРС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се злоупотреба с права и недобросъвестно отношение от страна на „Пи Маркет“, и се излага, че по силата на приложено по делото съдебно решение, дружеството - молител е действителния Взискател по делото. Като намира, че отказът на ДСИ няма опора в приложените по делото доказателства, моли съдът да отмени същия и да постанови продължаване на съдо – производствените действия.

По делото е постъпило писмено възражение от страна на „Енерго Про Продажби“ АД, с които те намират жалбата за основателна и молят да бъде уважена.

На основание чл.436, ал.3 ГПК към преписката са приложени и обяснения на ДСИ Д.Антонова, според които жалбата се явява неоснователна, т.к. дружеството – молител не е било конституирано в качеството на Взискател, следователно подадената молба е ирелевантна за процеса.

ВОС, като взе предвид материалите по изпълнителното дело и 1 изложените в жалбата оплаквания относно законосъобразността на обжалваното действие, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 27.11.2020 година по молба на, подадена от „Пи Маркет“ ЕООД – като кредитор на „Енерго – Про Продажби“ АД – Варна по силата на договор от 21.10.2014 година за прехвърляне на вземане на „КНМ Груп“ ЕООД, за което е издаден Изпълнителен лист № 1176 от 13.02.2019 година, по гр.д. № 9984/2014 година на ВРС.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което „Енерго – Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „КНМ Груп“ сумата от 441.67 лева, представляваща главница по задължение – заплатена без основание сума от страна на Ахмед Салиев Хасанов, сумата от 420 лева – възнаграждение за ю.к. пред ВРС и сумата от 785 лева – разноски за въззивно производство и производството по чл.303 от ГПК пред ВКС.

По силата на договор от 21.10.2014 година „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлила вземането си на „Пи Маркет“ ЕООД. За прехвърлянето на вземането е изготвено уведомление по отношение на Длъжника „Енерго Про Продажби“ АД.

На 04.12.2020 година до длъжника е изпратена и получена ПДИ, като задължението е било изплатено в рамките на установения там срок.

На 17.12.2020 година по изпълнителното дело е постъпило възражение, с което длъжникът излага съображения, че с нотариални покани е уведомил взискателя, че ще изплаща всички свои задълженията към него, произтичащи от договори за цесия, чрез пощенски записи и то още преди завеждането на изпълнителното дело. По тази причина на 26.10.2014 година е уведомило както „КНМ Груп“, че са готови за заплатят дължимите суми. Дружеството – длъжник е процедирало по този начин с оглед полученото от самото него Уведомление, но е било уведомено от страна на „КНМ Груп“ ЕООД, че е прехвърлило още веднъж сумата от 441.67 лева в полза на „Пи Маркет“ ЕООД.

От материалите по делото е видно, че е бил наложен запор по взимането на „Пи Маркет“, ЕООД, които по – късно е бил отменен.

С нарочни молби дружеството – молител „Интейк“ ЕООД е настояло да бъде конституирано в качеството на Взискател, като се е позовало на решен в негова полза съдебен процес – конкретно Решение № 260391 от 09.09.2023 година, по гр.дело № 16 828/2020 година. От последното е видно, че е било установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между „Интейк“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД, „Глас Голд Груп ЕУ“ и „КНМ Груп“ ЕООД, че действителния титуляр на вземането от 441.67 лева е „Интайк“ ЕООД.

2

Молбите на дружеството – молител са били оставени без уважение, което по – късно е довело до отвода на ЧСИ Станимира Костова – Данова.

Производството е било изпратено на СИС при ВРС.

Виждането на настоящия състав е следното:

Във всички хипотези на чл. 429 от ГПК се касае за универсално или частно правоприемство или суброгация, настъпили след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора, по който е издаден изпълнителният лист. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 414/13 от 05.02.2014 г. по гр. д. № 1292/13 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., в което се приема, че надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това лице, което изпълнителният лист визира като кредитор. Когато изпълнителният лист е издаден в полза на няколко лица за едно вземане, без да е посочено какви са правата им, предполага се, че всеки от тях има равни права. Изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора - чл. 429, ал. 1 от ГПК.

По приложението на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, регламентираща субективните предели на изпълнителния лист, е налице трайно установена практика, която не се нуждае от промяна, а и самата норма, според която наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарния длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства, е ясна и не се нуждае от тълкуване

В конкретния случай, дружеството – молител обосновава правата си по 3 силата на Решение № 260391 от 09.09.2022 година, постановено по гр.дело № 16 828/2020 година, с което е признато в отношенията между „Интейк“ ЕООД от една страна и от „Пи Маркет“ ЕООД, „Глас Голд Груп ЕУ“ и „КНМ Груп“ ЕООД, че действителния титуляр на вземането от 441.67 лева е именно „Интейк“ ЕООД.В самото решение са посочени ясно правнозадължените лица, описани са техните индивидуализиращи белези - имена и адрес, означен е размерът на присъдената сума и правния субект, на които следва същата да бъде платена. Изразената в диспозитива на решението следователно е ясна и не поражда двусмислие относно обема на присъдено имуществено право, нито индивидуализирането на длъжниците и техния кредитор (взискател в изпълнителното производство). Следователно оплакванията, че ДСИ неправилно е приложил разпоредбата на чл.429 ГПК, се явяват основателни.

По тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК е формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, намерила израз в Решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г . на ВКС, ІІІ г. о. В него е прието, че въвеждащата изключение от правилото за субективните предели на изпълнителния лист разпоредба на чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист, като персоналният обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Реализирането на правата по прехвърленото вземане от цесионера, който съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист, както е и в настоящия случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 322 от 21.05.2012 г. по ч. т. д. № 256/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 105 от 7.02.2018 г. по ч. т. д. № 62/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по гр. д. № 3597/2021 г. на ІІІ гр. отд. и др.

В конкретния случай ДСИ е отказал да продължи изпълнителните действия, както е посочил „поради липса на правно основание“. Доколкото подобна формулировка не съществува в закона и не почива на представените по делото материали, съдът приема, че тя граничи с отказ от правосъдие.

Правата на дружеството – молител не са абстрактни, напротив – те почиват на 4 влязло в сила съдебно решение, с което то е признато за титуляр на процесното вземане от 441.67 лева. Доколкото това е било сторено в нарочен процес се явява задължително не само продължаване на изпълнителните действия – за което основанието безспорно е налице, а именно погасяване на задължението към „Интейк“ ЕООД, но и конституирането на това дружество в качеството на Взискател.

На основание изложеното до тук, ВОС,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 26.03.2024 година на ДСИ Д. Антонова, постановено по изпълнително дело № 605/2024 година, по описа на СИС Варна, с което е отказано продължаване на изпълнителните действия, поради липса на правно основание.

ЗАДЪЛЖАВА СИС при ВРС да конституира в качеството на Взискател по делото „Интейк“ ЕООД, ЕИК 203211061, представлявано от Русанка Костова Манолова.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5