Определение № 474 от 19.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Ж. С. – процесуален представител на „Крос Бордър БГ“ ООД, ЕИК 201718692, седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, м-т „Юрта под пътя“, к-с „Вила Флоренция“, офис 1, представлявано от Веселин Манчиков, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 13, вх.2, ет.1, против разпореждане № 3148 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 1101/2023 г. по описа на РС Несебър, с което е върната исковата молба на „Крос Бордър БГ“ ООД, с която е предявен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно.

Жалбоподателят сочи, че по предявена от него искова молба е образувано гр.д.№ 1101/2023г. по описа на PC – Несебър, с която се иска отмяна на решения, взети на проведено общо събрание на собственици на самостоятелни обекти в к-с „Вила Флоренция”, находящ се в м-т „Юрта под пътя”, гр.Свети Влас, в който комплекс дружеството се явява инвеститор.

Твърди, че в периода след входиране на исковата молба до 12.01.2024г. управителят на дружеството не е получил никакви документи от съда, и едва при посещение на място в съда на 12.01.2024г., е установено, че е налице разпореждане на съда за връщане на исковата молба. При повторно посещение в съда, на 15.01.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя установи, че на 28.11.2023г. е връчено съобщение с указания за плащане на държавна такса в размер на 80 лева, а на 28.12.2023г. е връчено определението за прекратяване на делото.

Посочва, че двете съобщения не са връчени на г-н Веселин Манчиков, който е управител и представляващ „Крос Бордър Бг”ООД, а са връчени на Р.А. срещу чието име е 1 посочено „управител”, като видно от справка, извършена в Търговския регистър, цитираното лице не е управител на дружеството. Сочи, че в дружеството действително има назначено лице Р.А.А., но същият нито е бил упълномощаван да получава документи, нито е уведомил управителя на дружеството, че са били получавани документи от PC - Несебър.

Р.А. заявил, че тъй като към тези дати г-н Манчиков отсъствал, той е бил извикан в кметството на гр. Свети Влас, където му дали да подпише съобщенията и му предали съдебните книжа, без да го попитат дали е съгласен да получи книжата.

В заключение посочва, че дружеството не е надлежно уведомено за действията, които следва да предприеме, поради и което същите не са били извършени своевременно.

Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок против разпореждане, което подлежи на обжалване по настоящия процесуален ред на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 130 ГПК. Налице е и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

По основателността на частната жалба съдът намери следното:

Пред Районен съд Несебър е подадена искова молба от „Крос Бордър БГ“ ООД, ЕИК 201718692, седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, м-т „Юрта под пътя“, к-с „Вила Флоренция“, офис 1, представлявано от Веселин Манчиков, с предмет отмяна на решения, взети на проведено общо събрание на собственици на самостоятелни обекти в к-с „Вила Флоренция”, находящ се в м-т „Юрта под пътя”, гр.Свети Влас.

РС Несебър е констатирал нередовност на депозираната искова молба и с разпореждане № 2689 от 26.10.2023г. е оставил производството без движение като е указал на ищеца да внесе по сметка на съда сумата от 80лв., представляваща дължима държавна такса, и да представи доказателства за това.

Препис от разпореждането на съда е връчено на ищеца на 28.11.2023г., на адреса на дружеството, като във върнатия отрязък на съобщението е посочено лицето, което е получило съобщението, а именно Р.А. – управител.

РС Несебър, съобразявайки, че срокът за отстраняване нередовността на исковата молба е изтекъл на 05.12.2023г., както и че указанията на съда не са изпълнени, нито и поискано удължаване на предоставения срок, е постановил обжалваното разпореждане, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

Въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите, изложени в разпореждането на първоинстанционния съд.

По тълкуването на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК е формирана константна практика на ВКС, в която са изяснени съдържанието на понятието "канцелария", кръга от лица, на които може да се връчват адресирани до търговеца/юридическото лице призовки и съдебни книжа, и начина, по който трябва да бъде индивидуализирана личността на получателя като условие за редовност на процедурата по връчване. Нормата на чл. 50 ГПК 2 предвижда специфичен начин на връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица – регламентирано е мястото на връчване, което е канцеларията на търговеца, т.с. на вписания в ТР адрес на управление, както и лицата, чрез които може да стане - всеки работник или служител, който изрази съгласие да ги приеме. Законът не посочва като императивно изискване посочването на трите имена на получателя, а като гаранция за редовност на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността, т. е информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежно извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник.

В конкретния случай, видно от съобщението за връчване, същото е връчено на адреса на управление на дружеството, на лицето Р.А.. Съдът не споделя твърдението в жалбата, че лицето А. е бил извикан в кметството на града, където са му връчени книжата. Нормата на чл.50 ГПК изисква посещение на последния вписан в ТР адрес на управление на търговеца, и ако връчителят установи, че лицето е напуснало адреса и в регистъра липсва вписан нов адрес, то книжата се смятат за редовно връчени. Според ал.4 на чл.50 ГПК, когато няма достъп до канцеларията, или връчителят не намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то се залепва уведомление по чл.47 ГПК. По отношение на връчването на препис от разпореждането на съда, с което са дадени указания на ищеца, не е налице никоя от изброените хипотези. Установява се, че е посетен адреса на управление на дружеството, както и че е намерено лице, което е съгласно да получи книжата, а именно Р.А..

Неоснователно е оплакването, че връчването е ненадлежно, тъй като лицето А. не е управител на дружеството, както е посочено в съобщението и съответно не е бил упълномощен да получава документи. В самата жалба се сочи, че въпросното лице е назначено в дружеството, което означава, че същото в качеството си на служител или работник, може да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят няма задължение да проверява верността на изявленията на получателя относно заеманата длъжност и качеството, в което последният получава съобщението. Не е налице законово изискване съдебните книжа да бъдат връчени на вписаното в ТР лице, което представлява търговеца.

Съдът намира, че връчването на разпореждането с указания за внасяне на държавна такса на адреса на управление на дружеството - жалбоподател на лице, което е посочило имената си и се е съгласило да приеме съобщението в качеството на служител на дружеството, е извършено редовно при спазване на изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК.

Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3148 от 15.12.2023 г. по гр. д. № 1101/2023 г. по описа на РС Несебър, с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и на основание чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4