Решение № 1331 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

М. Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502516 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба и частна жалба от ответника по гр.д. 12 554/18 г. по описа на СГС. Същият е бил сезиран с обективно и пасивно субективно съединени искове от М. И. Д. срещу В. Х. Б. и С. К. Д.. Ищцата е поискала със сила на пресъдено нещо да се установи спрямо двамата ответника, че бракоразводно решение № 245/21.01.97 г. по гр.д.

17 442/97 г. по описа на СРС е неистински документ, като въз основа на установяването да се прогласи относителната недействителност на сделката, осъществена в нарушение на чл.

24, ал. 4 СК, обективирана в нот. акт 28/14.02.18 г. по описа на нотариус А. Д. относно апартамент, със статут на СИО, заснет с идентиф. № ***

(индивидуализиран в исковата молба) и на основание чл. 108 ЗС В. Б. да бъде осъден да предаде на ищцата владението над имота, предмет на установителния иск за недействителност на сделката. С решение по делото № 165 522/26.08.21 г. съдът е уважил установителните искове и е отхвърлил осъдителния такъв (по чл. 108 ЗС) поради осъществена след предявяване на исковата молба ответникът Б. е транслирал правото на собственост по повод на което е и предал владението над имота на трето спрямо страните в спора лице. Ответниците са осъдени да заплатят по равно на ищцата сторените по делото разноски. По повод постъпила от В. Б. молба за това, че съдът е следвало за осъди за заплати разноските по делото само другият ответник, с мотивирано определение, постановено на основание чл. 248 ГПК № 262 858/27.04.22 г. молбата е оставена без уважение.

С въззивната жалба, подадена от името на В. Б. се обжалва решението в цялост.

Твърди се, че съдът е постановил недопустим акт, тъй като няма производство по чл. 193 1

ГПК. Доколкото документът „съдебно решение за развод“ е неистински, то би следвало да се проведе производство за установяване на престъпно обстоятелство, какъвто иск не е бил предявен. По делото не е имало достатъчно доказателства за неистинността на брачното решение, представено пред нотариус, за да удостовери качеството на продавача на едноличен собственик на продавания апартамент. Не е доказано дали подписът под брачното решение не е принадлежал действително на съдия Г. К., дали дори да не е под посочения номер, между страните не е протекъл брачен процес

С частната жалба от името на В. Б. бланкетно се оспорва определението за разноските. Навежда се довод за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.

САС установи, че е сезиран с частично допустими жалби, подадени срещу валидни съдебни актове. Поради липса на правен интерес да се обжалва решението в отхвърлителната му част (по отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението над апартамента) в тази нейна част въззивната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Относно довода за недопустимост на установителен иск за установяване неистинност на документ, решението е допустимо. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 изрично регламентира допустимостта на такъв иск. На същата правна разпоредба основава решението си и първоинстанционният съд. Поради това постановеното и обжалвано решение е допустимо.

Тъй като във въззивното производство не са постъпили допустими доказателствени искания и съдът е отклонил искането за събиране на нови доказателства във въззивното производство, произнасянето следва да се основе на доказателствения материал, съдържащ се в първоинстанционното дело.

На анализ подлежат доводите за неправилност на решението, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверката, САС прави следните изводи:

Правно неотносимо към водения спор, основан на разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК, е обстоятелството дали съпрузите, собственици на апартамента, не са се развели на база решение, приключващо производство по друг брачен процес. Наличието или не на съпружеска имуществена общност над продаваното жилище е предпоставка за уважаване на иска за установяване на относителна нищожност на продажбата на имота СИО спрямо съпругата, извършена без нейно съгласие от съпруга й. От това следва, че в доказателствена тежест на ответниците е било да установят липсата на СИО към момента на сключване на сделката, макар и на друго правно основание, различно от вписаното в нотариалния акт такова, обосноваващо лична собственост на праводателя. Събирането на доказателства за това обстоятелство е преклудирано в рамките на първоинстанционното производство и е недопустимо установяването на такова твърдение едва пред въззивния съд.

Решението в частта, с която съдът е уважил иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК е обосновано. Освен че е установено, че липсва реално водено дело под деловодния номер, 2 визиран от решението, обстоятелствата, че в мотивите на „съда“ се сочат правни разпоредби, несъществували към момента, визиран в документа като такъв на съставянето му и е направено изявление за родителските права над 6-годишното към горепосочения момент дете, като същото е вписано вместо с бащиното си име, със съпружеското такова, тълкувани взаимосвързано обосновават по несъмнен начин наличието на преправен документ, съставен след датата, записана като такава на съставяне на документа.

Липсата на доказателства за прекратяване на брака към момента на продажбата на жилището, липсата на доводи и доказателства, че апартаментът не е бил съпружеска имуществена общност на основание, различно от представеното бракоразводно решение, и липсата на доказателства за съгласие със сделката на ищцата, в качеството й на съпруга на продавача, разпореждащ се с вещ СИО, обосновава правилност на решението, с което съдът е прогласил относителна недействителност спрямо ищцата на сключения между ответниците договор за продажба на жилище. Висящността на тази недействителност не е санирана и решението в тази негова част следва да се потвърди.

Правилно е и установяването, принадлежащо към преюдициалната част от иска с правно основание чл. 108 ЗС за това, че имотът, предмет на транслативната сделка, е съпружеска имуществена общност между М. И. Д. и С. К. Д..

Частната жалба е неоснователна. Видно от постановеното решение, съдебните разноски, доказани като реално направени от ищцата, са възложени по равно на двамата ответника. Неоснователно е твърдението за липса на правна и фактическа сложност на протеклото производство. Същото е между три страни и са правени фактически и правни изводи по редица наведени доводи, като съдът се е произнесъл по три обективно съединени иска.

На основание чл. 78, ал. 3 В. Х. Б. следва да бъде осъден да заплати на М. И. Д. разноски за въззивното производство с естество на адвокатски хонорар, в размер на 5 363 лв. По отношение на въззивния процес съдът няма основание да отстъпи от виждането си, че конкретният правен спор не попада сред визираните от чл. 78, ал. 5 ГПК производства и поради това искането за намаляване на сумата не следва да бъде уважено.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадена от В. Б., с която се обжалва решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 108 ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА в цялост решение № 165 522/26.08.21 г., постановено по гр.д.

12 554/18 г. по описа на СГС и определение № 262 858/27.04.22 г., постановено на основание чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Х. Б. да заплати на М. И. Д. разноски за въззивното производство с естество на адвокатски хонорар, в размер на 5 363 (пет хиляди, 3 триста шестдесет и три) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4