Решение № 33 от 09.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. * , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Христо Ив. Крачолов

Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20215000600269 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 33 НПК.

С присъда № 293 от 13.11.2019 г. Пловдивският районен съд по НОХД 3894/2018 г. е ПРИЗНАЛ подсъдимия В. С. Н., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че:

- на 15.08.2017 г. в гр. *, по хулигански подбуди, е причинил другиму – на С. К. К., лека телесна повреда, изразяваща се в седем сляпо завършващи прободно-порезни наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява мишница; вторично развита инфекция на едната прободно-порезна рана в областта на бедрото, протекла като ограничен възпалителен процес, без нарушаване на общото състояние на пострадалия и развитие на септично състояние; лезия на средния (медиалния) нерв и липсата на дистална проводимост на н. радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост, изтръпване на ръката, ограничение на движението на лява ръка до повдигането й в раменната става до хоризонтално ниво, което не нарушава основните функции на ръката по отделно и в съвкупност, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с 1 чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

- на 15.08.2017 г. в гр. * се е заканил на другиго - С. К. К., с престъпление против неговата личност – с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия В.

С. Н. едно общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така определеното и наложено на подсъдимия наказание времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, а именно периода от 16.08.2017 г. до 20.08.2017 г., включително, като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.

Съдът се е произнесъл по предявените от С. К. К. два граждански иска, направените разноски по делото и приложените веществени доказателства.

Недоволен от така постановената присъда на Районен съд Пловдив е останал подсъдимият В. С. Н., който чрез своя защитник я е обжалвал, с искане същата да бъде отменена и да се постанови нова, с която да бъде оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, ведно с всички произтичащи от това законни последици, алтернативно да се намали размерът на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание и на срока, за чието изпълнение, същото е отложено.

С решение № 178 от 15.12.2020 г. Окръжен съд Пловдив по ВНОХД 1739/2020 г. е ПОТВЪРДИЛ присъда № 293 от 13.11.2019 г. на Пловдивския районен съд по НОХД 3894/2018 г.

В Апелативен съд - Пловдив, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК /видно от входящия номер на ПРС на л. 2 от делото на ПАС/, е депозирано искане от осъдения, чрез защитника му /пълномощно л. 4 от делото на ПАС/ за възобновяване на ВНОХД № 1739/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, като осъденият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения. Като алтернативна позиция се поддържа становище за намаляване размера на наказанието.

2

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове, Пловдивските районен и окръжен съд са приели за безспорно установено, следната фактическа обстановка:

Вечерта на 15.08.2017 г. около 21:00 ч. св. С. К. посетил със свои приятели в гр. * „*“. Заведението било с маси, разположени във външна градина и вътрешна част, в която имало сепарета и високи столове - тип „Щъркел“. Управител на „*“ към онзи момент бил св.

Е. М.. Компанията се настанила във вътрешната закрита част, в дъното на залата около сепаре, разположено малко по-високо в залата.

Около 22:00 ч. в същото заведението дошъл и осъденият В.Н., познаващ по-голяма част от компанията на св. С. К.. Малко след като се поздравили с подсъдимия, пострадалият му поискал обяснения защо говорил за него преди неприятни неща. Това било отречено от Н.. Осъденият предложил на свидетеля да излезе навън. Както вече бил с гръб към св. С. К. осъденият извадил носен от него на кръста нож, обърнал се към свидетеля и започнал да му нанася удари с него. От своя страна св. С. К. се опитвал да се пази от нанасяните му удари като също започнал да нанася удари в областта на главата и тялото на В.Н.. От многото рани по лява ръка и левия крак на свидетеля потекла кръв. Освен това получил и удари с ръка в областта на главата и торса. Било му причинено кръвонасядане по главата и гръдния кош.

От ударите на св. С. К. на Н. било причинено разкъсно-контузна рана на главата - в тилно-теменната област, кръвонасядане по лицето, тялото и крайниците. Докато нанасял ударите с нож по пострадалия, осъденият го псувал и му се заканил, че ще го убие. Тази закана, освен възприета от св. С. К. била чута и от св. М..

Двамата спорещи били разтървани, след което В.Н. взел един от столовете тип „щъркел“ и го захвърлил към св. С. К., но столът не го засегнал. След това В.Н. се отправил до санитарния възел в заведението, където се измил, измил от кръвта и ножа си и излезнал от заведението.

Изхвърлил ножа, с който нанесъл травматичните увреждания на пострадалия, зад оградата в съседния имот - на * на „*“, находящо се в гр. * ул. „*“ № 5, Тези действия на Н., били записани от камери на комплекс „*“. След като се освободил от използвания при 3 посегателството нож, осъденият се отдалечил. Свързал се с приятеля си св. Т. Т. от гр. * и последният дошъл и го взел с автомобила си и го закарал в обитаваното от него жилище.

Действията по възникналия физически бой между Н. и К. - счупени посуда, хвърлен стол, станали достояние и на други посетители в заведението, които изпитали уплаха и възмущение.

Свидетелят С. К. губел много кръв от прободно-порезните му рани, изведен бил пред заведението, чрез колан бил пристегнат кракът му да не кърви толкова много и с автомобил бил откаран до болнично заведение - УМБАЛ „*“ ЕАД *, за оказване на болнична помощ. Раните били хирургически обработени - зашити с хирургични конци, с поставени дренове, и след около два часа лицето напуснало болницата.

За случая и чрез управителя на заведението „*“ била уведомена полицията, като на място се отзовали полицейски служители на * РУ *.

Основният довод, който се поддържа в искането за възобновяване е свързан с твърдението, че не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че В.Н. е автор на инкриминираното деяние, досежно обвинението по чл. 144 ал.3 НК.

Тук е необходимо да се посочи, че обосноваността на съдебните актове от предходните две инстанции са извън предмета на обсъждане в настоящото производство по възобновяване. Анализът на събраните по делото доказателства, може да бъде обсъждан единствено с оглед преценка за нарушение нормите на чл.13 и чл.14 НПК, относно спазване изискването обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Въз основа на това да бъде дадена възможност за проследяване формиране вътрешното убеждение на съда и обсъждане тезите на страните.

Пловдивският районен съд е изпълнил задълженията си в тази насока. Провел е задълбочено съдебно следствие. Събрал е всички релевантни за случая доказателства, давайки възможност на осъдения да реализира защитата си в пълен обем. В мотивите към атакуваната присъда събраните гласни, писмени и веществени доказателства са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Направен е внимателен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и въз основа на това напълно законосъобразни правни изводи.

Първоинстанционният съд пространно е обсъдил обясненията на подсъдимия /тогава/ В.Н. и св. С. К., така също и на останалите свидетели по случая. Отделил е спорното от безспорното. Изложил е достатъчно и убедителни съображения, въз основа на кои от показанията на свидетелите възприема фактическата обстановка по делото.

Конкретно за обвинението по чл.144 ал.3 НК, съдът законосъобразно е приел, че осъденият словестно и с действия се е заканил с убийство спрямо св. С. К.. В тази насока напълно правилно са преценени нанесените удари с нож на публично място. Отчетени са 4 техния интезитет и обстоятелството, че именно в този момент е отправен и словестния израз „ще те убия“. Поради това и настоящата инстанция счита, че заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й спрямо пострадалия.

Първостепенният съд изрично е посочил в атакуваната присъда, че тези изводи са нпарвени след съпоставка на обясненията на подс. В.Н., показанията на св. С. К., последните подкрепени и от показанията на св. А. М.. Съдът съвсем правилно е отхвърлил тезата на защитата, според която има градация в показанията на пострадалия в хода на досъдебното производство. Съдът е възприел показанията на св. С. К., депозирани в разпита по време на съдебното следствие. Съпоставил ги е с думите на А. М. и останалите по делото доказателства и особено с действията на В.Н..

За осъществяване заканата с убийство от обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило. Достатъчно е обективиране чрез думи или действие на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия. За съставомерността на деянието е достатъчно психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяване на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му /Р-37-2019 ІІІ н.о./.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че напълно правилно е преценено, че В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.144 ал.3 НК, понеже на 15.08.2017 г. в гр. * се е заканил на другиго - С. К. К., с престъпление против неговата личност – с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Също така законосъобразно е прието, че деянието е извършено с пряк умисъл.

Осъденият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователна е и поддържаната като алтернативно искане позиция за намаляване на наложеното наказание на осъдения В.Н.. При определяне на санкцията за извършените престъпления, също внимателно са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

С основание като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на осъдения, липсата на други регистрирани противообществени прояви, трудовата му ангажираност и изразеното съжаление за извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства не могат да не бъдат взети предвид времето, мястото и обстановката на осъществяване на деянията – на публично място, с висока степен на интезитет, с носен нож, който след това е бил изхвърлен.

Всички тези обстоятелства прецизно са били обсъдени в мотивите към атакуваната присъда при определяне размера на наказанията.

5

Пловдивският апелативен съд споделя изцяло становището на инстанциите по същество, че в случая най-справедливо е сакциите да бъдат определени над средния, предвиден от законодателя размер, а именно от по две години лишаване от свобода за всяко едно от извършените престъпления.