Определение № 507 от 08.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Ловеч, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500390 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК Подадена е частна жалба №3682/17.06.2024 г./подадена по ЕПЕП/ от „****“ООД-София против разпореждане №1516/29.05.2024 г. по ч.гр.д.

№524/2024г. на ТРС., с което е отхвърлено искане за заплащане на адв. хонорар в размер на 300 лв. Заявява, че няма основание за намаляване на адв. възнаграждение , тъй като не е направено възражение от другата страна.

Изтъква,че размерът на адв.възнаграждение е съобразен с чл. 7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. и при свободно договаряне с клиента. Позовава се на разпоредбата на чл. 36,ал.2 от ЗА, който забранява размерът на възнаграждението да бъде по-нисък от предвидения за съответния вид работа.

Посочва се, че липсва несъответствие с правилата на конкуренция на свободния пазар и минималния размер на предоставената услуга отразява реалната пазарна цена на престирането.Моли да бъде постановен акт, с който да бъде отменено разпореждането от 29.05.2024 година и да бъде присъден пълния заплатен размер на адвокатско възнаграждение 400 лева.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 13.06.2024 г. г., а жалбата е подадена на 17.06.2022 г. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413 ал.1 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

Ловешки окръжен съд намира, че частната жалба на „****“ООДСофия , с която се атакува съдебното разпореждане от 29.05.2024 г. на ТРС относно разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

„****“ООД-София е подал заявление с вх.№3219/28.05.2024 г. срещу длъжника Н. М. А. от с. **** ,Лов. област и е издадена заповед от 29.05.2024 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на 350 лева1 главница С вписан текст“за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва“/вероятно при очевидна фактическа грешка,тъй като сумата не е периодично плащане/,ведно съсзаконна лихва за период от 28.05.24 г. до изплащане на вземането, сумата 41.78 лева-мораторна лихва за период от 13.07.2023 г. до 27.05.2024 г., както и държавна такса от 25 лева и разноски от 100 лева въз основа на договор за кредит OL00080365/12.06.2023 г. С разпореждане №1516/29.05.2024 г. по ч.гр.д.

№524/2024г. на ТРС е отхвърлено искане за заплащане на адв. хонорар в размер на 300 лв.е отхвърлено искането относно сумата 360 лева- разноски за адвокатско възнаграждение. При действие на Решение на СЕС – С-428/22 г. от 25.01.2024 г. заповедния съд приема, че делото е без фактическа и правна сложност и искането за присъждане на пълния размер на адв. възнаграждение над сумата 100 лева до 400 лева е неоснователно.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено от Еднолично адвокатско дружество „С. С. ,представлявано от адв.

С. И. С. като процесуален представител на заявителя. Приложено е пълномощно от без дата за упълномощаане от представителя на заявителя Р.Т. като представител на „****“ООД-София на ЕАД С. С. ,представлявано от адв.

С.. Вложен по делото е и договор за правна защита и съдействие от 27.05.2024 г. за заплащане на сумата 400 лева-адв. възнаграждение по банков път.

Представено е извлечение за превод от сметка в ОДББ- АД-София за нареждане на превод на 27.05.2024 г. от „****“ООД-София по сметка на ЕАД“С. С.“ в размер на сумата 400 лева с основание „адвокатско възнаграждение по договор и пояснение-за правна защита и съдействие.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. Съдът намира, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършено плащане на сумата от 400 лева . В текста на приложеното извлечение от сметка в ОББ-Ад-София- на дата 27.05.2024 г. не се съдържат каквито и да са индивидуализиращи данни свързващи плащането на сумата 400 лева с процесното гражданско дело - номер на договор за правна помощ и съдействие,име на длъжник,размер на дълг,договор за кредит. Предвид на това съдът приема, че не се установява по безспорен начин, че заявителят е заплатил адв. възнаграждение на ЕАД“С.

С.“ по конкретния казус.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР.

Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на 2 финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора.Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл.410,ал.3 от ГПК, за доказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са вложени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща по сключване на договора.При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът приема,че доставчикът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договор за кредит.

В такъв смисъл претендираното адв. възнаграждение не е дължимо и при тези доводи.

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че разпореждането №1516/29.05.2024 г. по ч.гр.д. №524/2024г. на Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №1516/29.05.2024 г. по ч.гр.д. №524/2024г. на Районен съд – Тетевен.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3