Решение № 11022 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11022 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110129941 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 231232/02.07.2025 г., подадени от „*** срещу В. Х. В., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на вземания по договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че на 08.06.2020 г. между „*** и В. Х. В. бил сключен Договор за кредитна карта № ***, по силата на който на ответника бил предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, като му били издадени персонална кредитна карта Mastercard Standart и допълнителна кредитна карта Mastercard Standart. Размерът на разрешения кредитен лимит бил 2000,00 лева, представляващ максималната стойност на допустимия съгласно договора размер на задължението за главница. Всеки месец на потребителя се издавало месечно извлечение, съдържащо общият размер на всички задължения, минималната месечна вноска и кредитния лимит, като картодържателят следвало да изплати задълженията по договора в срок до датата на издължаване /краен срок за плащане/, посочена в последното издадено месечно извлечение. Ответникът преустановил заплащането на задълженията си по договора на 05.01.2021 г. и изпаднал в забава. Към датата на подаване на исковата молба неговите задължения по процесното кредитно правоотношение възлизали на сума в общ размер от 2572,89 лева, от които 2016,31 лева – главница за периода от 05.01.2021 г. до 28.07.2022 г., 323,85 лева – 1 възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 26.05.2022 г. и 232,73 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 28.07.2022 г. Съгласно изложеното в исковата молба и уточняващата такава, ищецът-кредитодател се позовава на настъпила спрямо процесните вземания предсрочна изискуемост. До ответника не била изпращана покана, с която същият да е уведомен за дължимостта на забавените плащания, поради което ищецът поддържа, че с връчването на препис от исковата молба предсрочната изискуемост щяла бъде обявена на длъжника, като от тази дата договорът между страните щял да се счита за прекратен поради настъпилата забава в плащанията на основание чл. 20.2 от приложимите към договора общи условия.

Поради неизплащането на описаните по-горе парични задължения, ищецът отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати същите, като в полза на дружеството бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника В. Х. В. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което му е назначен особен представител. С подадения от същия в срок отговор на исковата молба предявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Изложени са твърдения за нищожност на процесния договор за кредит по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради неспазване императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 12 и т. 20 ЗПК. Релевирано е и възражение за изтекла спрямо процесните вземания погасителна давност. Оспорва се поддържаното от ищеца становище, че последиците на обявената по кредита предсрочна изискуемост могат да настъпят при връчването на исковата молба, доколкото уведомлението било получено от особен представител, а не от ответника.

Отправено е искане отхвърляне в цялост на предявените искове. Предвид формулираното в отговора на исковата молба искане /на стр. 6, абзац 3-ти/ за обявяване на процесния договор за нищожен, е необходимо да се предостави възможност на особения представител на ответника да заяви изрично дали предявява насрещен иск за нищожност на договора или искането е обвързано единствено с направените в този смисъл възражения, като съобрази, че при липса на предявен насрещен съдът ще се произнесе по възраженията за нищожност на договора в мотивите на решението по делото и ще формира крайния си извод по основателността на предявените искове въз основа на приетото относно валидността на процесното правоотношение.

С молба с вх. № 32103/03.02.2026 г., докладвана в проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за изменение на предявените искове по чл. 214 ГПК чрез промяна в размера на претенциите, както следва: 1/ искът за главница да се счита за предявен за сумата от 1876,82 лева, дължима за периода от 05.01.2021 г. до 28.07.2022 г., като за разликата над тази сума до първоначалния размер на иска е направен отказ по смисъла на чл. 233 ГПК; искът за мораторна лихва да се счита за предявен за сумата от 782,01 лева, начислена за периода от 05.01.2021 г. до 2

28.07.2022 г. Така направеното от ищцовото дружество изменение на предявените искове е допуснато от съда.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Предмет на делото (след допуснато изменение на предявените искове в проведеното по делото открито съдебно заседание) са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Х. В. да заплати на „*** сумата от 1876,82 лева – главница за периода от 05.01.2021 г. до 28.07.2022 г., сумата от 323,85 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 26.05.2022 г., и сумата от 782,01 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляващи вземания по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № *** от 08.06.2020 г.

По делото е представен в оригинал и приет като доказателство Договор за издаване на кредитна карта № *** от 08.06.2020 г. /л. 39 и сл./, сключен между „*** и В. В., съгласно който банката предоставя на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава персонална кредитна карта Mastercard Standart, както и допълнителна кредитна карта Mastercard Standart. От чл. 3 от договора става ясно, че е уговорено кредитният лимит да е на стойност 2000 лв., като банката има право по всяко време да го промени, като уведоми кредитополучателя. Към процесния договор са приложени – също в оригинал - общите условия, ведно с Приложение № 1, съдържащо приложимата към договора тарифа на банката, както и подаденото от ищеца заявлението за издаване на кредитна карта.

От чл. 8 на приобщените общи условия се установява, че банката-ищец ежемесечно изпраща на кредитополучателя месечно извлечение, което отразява всички направени трансакции с картата, както и всички други банкови операции, извършени с нея. Кредитополучателят следва да погасява задълженията си, възникнали вследствие ползването на картата, в срок до датата на издължаване, посочена в последното издадено от банката месечно извлечение, изцяло или на части. В случай че заплащането се извършва на части, то дължимата сума се олихвява с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 10.2. лихвата е дължима, считано от деня, посочен като „дата на трансакция“ в месечното извлечение. От чл. 10.7. от общите условия се установява, че общо дължимата сума от кредитополучателя е равна на сбора от всички усвоени суми, 3 които не са погасени по кредитния лимит, вкл. начислената годишна лихва, както и други разходи, ако са налице съгласно Приложение № 1.

От представеното и прието като писмено доказателство Приложение № 1 се установява, че годишният лихвен процент е в размер на 18,9 %, а годишният процент на разходите е 31,73 % пир максимален кредитен лимит от 3000 лв., при годишен лихвен процент в размер на 18,9 %, начислени такса за разглеждане на заявление за кредитна карта на основен картодържател и такса за използване на картата за теглене на пари в брой, като изплащането на дължимата сума следва да стане в срок от 12 месеца, на вноски, равни по размер, а именно по 287,83 лв. Установява се, че общо дължимата сума е на стойност 3453,92 лв. От т. 6 на Приложение № 1 става ясно, че минималната месечна вноска трябва да е поне 3 % от общо дължимата сума, но минимум 15 лв.

На датата на сключването на процесния договор ответникът-кредитополучател е подписал декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ по застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „***, съгласно която ответникът е длъжен да заплаща застрахователна премия в размер на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по издадената кредитна карта, начислена към основното му задължения, определено в месечното извлечение.

Приобщено е като писмено доказателство извлечение от счетоводни книги, от което се установява, че усвоеният размер на кредита е 2016,31 лв., а закъснелите, пропуснати плащания са 19 бр. Общата стойност на просрочените вноски преди настъпването на предсрочната изискуемост е 2340,16 лв., включваща главница и договорна лихва. Всичко дължимо от страна на ответника по сключения и просрочен договор за револвиращ кредит, видно от счетоводните книги, е 2572,89 лв.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно справката по параметрични показатели, изготвена за целите на експертизата, състоянието на задължението по процесния договор за кредит към 28.07.2022 г. е следното: главница в размер на 1876,82 лв., възнаградителна лихва в размер на 323,85 лв., мораторна лихва в размер на 782,01 лв. При това положение общият размер на дълга към същата дата е 2982,68 лв. Вещото лице в о.с.з. обяснява, че в термина „параметрични показатели“ са включени всички начисления по пера на вземането, съответно – техните погасения, както и остатъкът от вземането. От заключението става ясно още, че банката-ищец не е предоставила справка за състояние на дълга към дата 19.09.2025 г. (тази, на която ответната страна е получила исковата молба с приложените към нея доказателства), като при това положение експертът посочва, че на 01.08.2022 г. е начислена лихва за просрочие в размер на 25,73 лв. (не е включена в дълга към 28.07.2022 г.), както и съдебно-деловодните разноски, сторени 4 по гр. д. № 6946/2024 г. по описа на РС-Плевен, 5-ти състав, и по настоящото гражданско дело. Към посочените по-горе суми в същия абзац като дължими от страна на ответника, вещото лице допълва, че по отношение на перото мораторна лихва общата непогасена сума е в размер на 807,74 лв. Във връзка с извършени от ответника плащания по процесния договор от експертизата се установява, че последното извършено плащане е от дата 23.11.2020 г. в размер на 117,31 лв., в т.ч. 28,96 лв. застраховка, 1,08 лв. такси, 4,40 лв. мораторна лихва, 82,87 лв. главница, като след 28.07.2022 г. не е констатирано погасяване на други задължения съобразно сключения договор за кредит.

От правна страна:

За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните по за издаване на кредитна карта № *** от 08.06.2020 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума под формата на ареволвиращ кредит;

3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания; 4/ уведомяването на ответника за обявената спрямо вземанията по процесния кредит предсрочна изискуемост.

Така сключеният договор за паричен заем има потребителски характер, поради което спрямо него приложение намират правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП.

В отговора на исковата молба се поддържа, че същият бил недействителен, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК.