Определение № 2863 от 16.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2863 гр. София, 16.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002901239 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Микспро“ ООД срещу решение № 91/25.02.2026 г. по т.д. № 973/2025 г. на САС, с което е потвърдено решение на СГС по т.д. № 977/2024 г.

– за отхвърляне на предявените от касатора в качеството на цесионер искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу ЗАД“Армеец“ АД. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Поддържа се, че е неправилен изводът на въззивния съд, че е налице изключен застрахователен риск по т.10.11 от ОУ – поради „груба небрежност“ на водача на застрахования автомобил. Според касатора, за да е налице „груба небрежност“, не е достатъчно да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП, а е необходимо да е налице поведение с изключително висока степен на укоримост, доближаващо се до съзнателно поемане на очевиден и значителен риск. От събраните по делото доказателства не се установяват такива факти, защото според заключението на СТЕ водачът на застрахования автомобил се е движел със скорост от 59,4 км/ч – при разрешена 90 км/ч, а видимостта е била около 150 -200 м. и не е имало насрещно движение. Не е изследван от въззивния съд субективният елемент на поведението и наличието на причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Предприемането на маневра „изпреварване“ при наличие на пътна маркировка М1 /единична прекъсната линия/ не е основание за извод за „груба небрежност“, защото процесното произшествие е настъпило и поради предприемане на маневра „ляв завой“ от страна на движещия се отпред товарен автомобил, изпреварван от застрахования, но не е обсъдено дали именно тази маневра не е непосредствената причина за удара. Не е 1 отчетено от въззивната инстанция, че водачът на товарния автомобил е завил наляво, но без да погледне дали не е изпреварван. Налице е несъвместимост между извода на въззивния съд, че поведението на водача на товарния автомобил може да ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД, и извода, че водачът на застрахования автомобил е проявил „груба небрежност“. В случая липсва изключителност и доминиращ принос на водача на застрахования автомобил за настъпване на произшествието. Наведен е довод за допуснато процесуално нарушение, защото въззивният съд е възприел изводите в заключението на СТЕ безкритично – не е отчетено, че липсват обективни данни за скоростта на движение; приетата от в.лице възможност водачът на товарния автомобил да възприеме изпреварващото го МПС, както и липсата на категоричен извод за мястото на започване на изпреварването и за съответствието му с пътната маркировка. Допуснати са процесуални нарушения и при преценката на свидетелските показания, защото са игнорирани показанията на свидетеля, който е посочил, че изпреварването е започнало на разрешено място. При оценката на наказателното постановление е придадено решаващо значение, а това е в разрез с практиката на ВКС относно доказателствената му стойност. Иска да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

Ответникът ЗАД“Армеец“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба с възражението, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол. Сочи се в отговора, че някои от въпросите не са били включени в предмета на спора, а други са по правилността на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Решаващият съд е приел, че имайки предвид дадените в практиката на ВКС разрешения, ч е тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват проява на груба небрежност, водачът на застрахования при ответника автомобил е действал в условията на груба небрежност , която е "изключен риск" по т. 10.11 от раздел VI на ОУ към застрахователния договор.

За да достигне до този извод, въззивната инстанция е приела за установено въз основа на заключението на СТЕ, че водачът на застрахования „Каско“ при ответника л.а."Ауди" се е движел в момента на удара със скорост била 59.4 км/ч, а водачът товарния автомобил "Волво" със скорост 21 км/ч. – при допустима скорост от 90 км/ч., но няма данни за скоростта и м преди удара.

Ударът между двата автомобила е настъпил на кръстовището по път II -55 към с. Езерово и е бил осъществен между задната част на товарния автомобил и предната част на застрахования автомобил. Причината за настъпване на 2 произшествието съгласно протокола за ПТП е предприетото от водача на л.а.

"Ауди" изпреварване на колона от автомобили п р и пътна маркировка от единична непрекъсната линия, която в района на кръстовището, където е станал ударът със завиващия наляво товарен автомобил, преминава в единична прекъсната линия, заради разрешения завой на ляво. Единичната непрекъсната линия по посока на движение на л. а. "Ауди" започва около 120 метра преди кръстовището, а преди това е единична прекъсната линия.

Водачът на застрахования автомобил е предприел изпреварване на движеща се пред него колона от товарни автомобили на място, на което е поставена пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/ - в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Това обстоятелство е прието за установено и от Протокол за ПТП № 1804748 от 01.12.2023 г., отразяващ механизма за настъпване на процесното произшествие, който съгласно трайната практика на ВКС съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на обективираното в него изявление на съставителя, както и за местоположението на МПС, участниците в ПТП, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Доколкото не е оборена доказателствена сила на протокола, е прието за недоказано твърдението на въззивника /ищец/, че изпреварваното е предприето на разрешено място - където маркировката на пътното платно е била единична прекъсната линия. По отношение на показанията на св.Андонов в частта, в която се съдържат данни, че изпреварването е започнало на място, където пътната маркировка е била прекъсната, въззивната инстанция е намерила, че верността им е опровергана от заключението на СТЕ и от влязлото в сила наказателно постановление. Не са кредитирани показанията на този свидетел и в частта, в която се сочи, че последният изпреварван камион от колоната е завил внезапно в ляво, както и че завоят наляво не е бил разрешен. Разяснено е от въззивния съд, че ако маневрата по завиване наляво е била предприета внезапно, ударът между двата автомобила щеше да е страничен. Застрахованият автомобил се е ударил в задната част на товарния, от което следва, че водачът на изпреварващия автомобил се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре навреме и да избегне удара с товарния автомобил. Верността на показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че не е бил разрешен завой наляво, се опровергава от заключението на СТЕ, от което се установява, че в района на кръстовището, където е станал ударът, пътната маркировка преминава от единична непрекъсната линия в единична прекъсната линия заради разрешения завой наляво. По отношение на влязлото в сила наказателно постановление е прието, че то не обвързва напълно гражданския съд относно механизма на ПТП и виновното поведение на водача, но е определящо доказателство, защото установеното в н е г о нарушение се подкрепя от заключението на СТЕ. Въззивната инстанция е намерила, че водачът на застрахования автомобил е започнал изпреварване, без да се убеди, че ще може да заеме място в своята пътна лента пред изпревареното превозно средство безпрепятствено, не се е върнал в лентата, от която е излязъл, след първото изпреварено МПС, с което е нарушил чл. 41, ал. 2 ЗДвП 3 вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП. В заключението на СТЕ липсва извод, че връщането на застрахования в своята лента е било технически невъзможно и обективно опасно, поради което е приета за необоснована тезата на въззивника, че изпреварването на колона от товарни автомобили представлява една цялостна маневра, а не множество отделни изпреварвания. Решаващият съд е намерил, че извършваният от водача на товарния автомобил ляв завой е разрешена маневра, както и за не доказано да не е бил подаден мигач, поради което е достигнал до извода, че не е налице неправомерно действие от негова страна. Механизмът на ПТП и вината за неговото настъпване са установени от протокола за ПТП, акта за установяване на административно нарушение от 01.12.2023 г. и о т наказателното постановление. Доказателствената сила на тези документи не е оспорена от ищеца, а и не е опровергана от събраните по делото доказателства. Дори и хипотетично да с е допусне, че водачът на товарния автомобил има принос за настъпване на произшествието, собственикът на застрахования автомобил разполага с иск срещу него п о чл.

53 ЗЗД, респ. чл. 54 ЗЗД, но това не рефлектира на извода за проявена „груба небрежност“ от водача на застрахования автомобил. Ц ялостното поведение на този водач е в нарушение на съществени правила за безопасно управление на МПС и с оглед продължителността и начина на осъществяването му представлява „груба небрежност“. Водачът е започнал да изпреварва колона от три товарни автомобила на непресечена линия - пътна маркировка М1 , и с несъобразена с конкретните пътни условия скорост –напр. разрешения завой на ляво; могъл е да предвиди настъпването на ПТП, но въпреки това е предприел рисково изпреварване на колоната товарни автомобили на място, на което тази маневра е забранена , без да има възможност да се пристрои.

Нарушени са правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 6, ал. 1, чл. 41, ал. 2,вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП .

Решаващият съд е разяснил, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според абстрактен модел - поведението на определена категория лица, а „грубата небрежност“ се отличава по степен - не според субективното отношение към увреждането, а според друг абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек в аналогична ситуация. Въззивната инстанция е квалифицирала поведението на водача на застрахования автомобил като „груба небрежност“, защото в практиката на ВКС се приема, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват проява на „груба небрежност“. Прието е за доказано наличието на причинна връзка между това поведение на водача и застрахователното събитие. Формиран е изводът, че отказът на застрахователя да изплати обезщетение е основателен, защото застрахователното събитие е последица от проявената „груба небрежност“ на водача на застрахования автомобил, която е в причинно-следствена връзка с настъпване на събитието.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК –

1. „Представлява ли всяко нарушение на правилата за движение по пътищата „груба небрежност“ по смисъла на застрахователния договор и чл.

408 КЗ, или за да е налице такава, е необходимо установяване на поведение с 4 висока степен на укоримост, включително съзнателно пренебрегване на очевиден и значителен риск?“ По този въпрос се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която „грубата небрежност“ изисква поведение с висока степен на укоримост - съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата /решение № 348/11.10.2011 г., IV г. о. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, решение № 50118/27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, на ВКС, определение № 275/19.05.2022 г. по т. д. №1457/2021 г., I т. о., ТК, на ВКС, определение № 459/20.07.2022 г. по т. д. №1815/2021 г., II т. о., ТК на ВКС/.