Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 07.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15103/2024
Вид
Решение № 51
Подписан
07.01.2026
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 34, ал. 3 · Закон на административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 1 · Закон на административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110215103 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на К. М. М. с ЕГН**********, живеещ в с. *** на ул. „***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат С. В. И. от *** адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №24-4332-009207, издадено на 30. IV. 2024 година от Г.В.Б., Началничка на I група „Административно-наказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора .

Пълномощникът на жалбоподателя оспорва от негово име процесното постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. От предизвиканото от жалбоподателя пътнотранспортно произшествие не настъпили материални щети. Същият не създал опасности и затруднения за останалите участници в движението, като предприел маневра движение назад, а само „подпрял“ паркиран автомобил. Огледал двете превозни средства и счел, че от „подпирането“ не са настъпили повреди за паркирания автомобил, затова си тръгнал. Въз основа на тази преценка следвало да се счита, че жалбоподателят не напуснал място на пътнотранспортно произшествие с материални щети.

1

Актът не бил съставен от очевидец и в присъствието само на един свидетел в нарушение на чл. 40 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка липсвали доводи в обжалваното наказателно постановление, затова то следвало да се счита за необосновано в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания. Не бил посочен и размерът на обезщетението и на кого следва да се плати.

Извършеното представлявало случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс, защото жалбоподателят не разбрал за настъпилите материални щети и затова не съзнавал, че напуска място на пътнотранспортно произшествие, от което са настъпили такива.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата била неправилно посочена като нарушена. Не ставало ясно дали жалбоподателят е извършил нарушение като е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие или като не е уведомил контролните органи или и двете, в който случай следвало да се наложат две отделни наказания. Според опасното в наказателното постановление, следвало да се приеме, че са нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. б. „а“ и „в“.

Размерът на наложената административна санкция бил прекомерно завишен спрямо тежестта на твърдяното нарушение.

Извършеното представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. ЯвИ.т се вместо него пълномощник поддържа жалбата. Излага доводи за неправилна квалификация на нарушението и иска съдът да отмени процесното наказателно постановление и претендира разноски.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание не се явява представител или пълномощник на въззиваемата страна. Представени са обаче писмени бележки от пълномощника главен юрисконсулт В. В. П., който оспорва жалбата и претендира разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

По доказателствата, въз основа на които съдът приема за установена фактическата обстановка:

Запознавайки се с експертното заключение на видео-техническата експертиза, съдът установи, че същата има за предмет видео-записи, предадени на служителите от Столична дирекция на вътрешните работи на оптичен носител на данни. Според заключението на вещото лице няма данни за поправки и промени на изследваните видео-записи. На тях обаче не се виждат регистрационните номера на заснетите автомобили.

2

В проведено на 18. VI. 2025 година открито съдебно заседание обаче разпитаното вещо лице заявява изрично, че преди записа на оптичния носител видео файловете са били компресирани, което е влошило качеството им. Въз основа на горното съдът приема, че преди записа видео файловете са били с по-високо качество и лицата, наблюдавали ги към онзи момента са могли да различат детайли като регистрационните номера на автомобилите и лицата на водачите. Ето защо по отношение на обстоятелствата, свързани със самоличността на лицата, записани на изследваните файлове и регистрационните номера на управляваните от тях моторни превозни средства следва да се вземат предвид показанията на свидетелите, които са наблюдавали видеозаписите преди компресирането им – основно показанията на свидетелката М. И. Т. с ЕГНу**********, като се съпоставят с показанията на свидетеля В. И. Д. с ЕГН********** и с твърденията на жалбоподателя, за да се прецени достоверността им. Като извърши посоченото сравнение, съдът приема, че показанията на свидетелката са достоверни, последователни и непротиворечиви, затова им дава вяра и установява от тях обстоятелствата, за които не могат да се извлекат данни от заключението на видео-техническата експертиза.

Фактическа обстановка се установява още от събраните по делото: писмени доказателства: сведения, декларации, докладни записки, протокол за пътнотранспортно произшествие, протокол за доброволно предаване, заявления, писма, опис-заключение по щета, опис на документите по щета,

Заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 02. XII. 2021 година;

Заповед №513з-242, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. IX. 2016 година, акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и оптичен носител на данни, изследван от вещото лице, заключение на видео-техническа експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели.

Фактическата обстановка, която съдът приема за установена въз основа на доказателствата е следната:

Свидетелят В. И. Д. с ЕГН********** е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***, видно от представен по делото протокол за пътнотранспортно произшествие. Същият е с постоянен адрес в с. ***, но обитава жилище в 3 гр. *** заедно със съпругата си – свидетелката М. И. Т. с ЕГН**********, видно от събраните свидетелски показания.

Пак според свидетелските показания на същата улица – „***“, към 20. II. 2024 година се извършва строеж от „***“ ООД. Жалбоподателят работи на същото място – управлява служебен товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***. Свидетелят Л. П. В. с ЕГН********** работи като технически ръководител на същия строеж, а свидетелят И. С. С. с ЕГН********** – като строител.

Вечерта на 20. II. 2024 година свидетелите М. И. Т. с ЕГНу********** и В. И. Д. с ЕГН********** се прибират от почивка с автомобила на свидетеля и го паркират на улицата пред блока, в който живеят.

В тази част съдът установява обстоятелствата от непротиворечивите показания на разпитаните свидетели.

На 21. II. 2024 година около 07 42 часа жалбоподателят управлява поверения му служебен товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** по ул.

„Йосиф Цербст“. Достигайки до строежа, когото обслужва с превозното средство, жалбоподателят решава да го паркира на тротоара пред редица автомобили, най-близкият от които е лекият автомобил на свидетеля В. И. Д. с ЕГН**********. За целта жалбоподателят предприема маневра движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Така предизвиква сблъсък с паркирания зад него лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***. В следствие на съприкосновението, удареният автомобил се измества назад. Жалбоподателят извършва маневра движение назад още два пъти, като всеки път предизвиква сблъсък с моторното превозно средство зад него и го измества по-назад. След това спира товарния автомобил, слиза от него, забелязва ударения автомобил, след което отново се качва в товарния автомобил, потегля и го паркира на друго място.

Съдът установява механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие от заключението на допуснатата видео-техническа експертиза, както и от показанията на свидетеля И. С. С. с ЕГН**********, който заявява в показанията си „Трябваше да направи маневра, да паркира назад. … Видях, че подпря. Подпря значи, че леко с теглича на камиончето подпря леко номера отпред на автомобила. Видях, че слезе той и погледна дали има щети. Видях, че се озърта и паркира по-напред“. Анализирайки свидетелските показания съдът достига до извод, че след като слиза от товарния автомобил жалбоподателят забелязва, че е предизвикал сблъсък с лекия автомобил и именно това го мотивира да потегли отново и да паркира на друго място. Няма обаче обективни данни жалбоподателят да се уверява в липсата на материални щети или пострадали лица в резултат на произшествието.

След като паркира поверения му товарен автомобил, жалбоподателят отива при свидетеля Л. П. В. с ЕГН**********, намиращ се вече на строежа, и му съобщава за случая.

4

След това го отвежда на мястото на пътнотранспортното произшествие и му показва повредения лек автомобил. Свидетелят установява, че предната табела с номера на лекия автомобил е огъната и пластмасовия държач е нащърбен (според показанията на свидетеля И. С. С. с ЕГН**********).

По-късно същата сутрин свидетелката М. И. Т. с ЕГН********** тръгва за работа и установява повредата на автомобила, включително повреда на предните фарове, на предната броня и на капака. Свързва се с домоуправителя на сградата, в която живее, и така се снабдява с видеозаписи от охранителните камери. Преглежда ги и разпознава както товарния автомобил, така и шофьорът, който го управлява. Съобщава на съпруга си, свидетеля В. И. Д. с ЕГН**********, за случая и той подава в III районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи представено по делото сведение. Предава и изследвания от вещото лице оптичен носител на данни с представен по делото протокол.

Сведението е снето от свидетеля П. П. П. с ЕГН**********. За приемането му младши оперативен дежурен К.Ш. съставя представена по делото докладна записка, в която отбелязва приемането на оптичния носител на данни и уведомяването на свидетеля В. И. Д. с ЕГН**********, че преписката ще бъде изпратена в Столична дирекция на вътрешните работи – Контрол на автомобилния транспорт.

Въз основа на сведението на свидетеля В. И. Д. с ЕГН********** младши автоконтрольор И. В. Ц. от отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи извършва проверка на място и се свързва със свидетелите М. И. Т. с ЕГНу********** и А. В. Д. с ЕГН********** и на 17. III. 2024 година изготвя представена по делото докладна записка. В последствие преписката е разпределена на младши автоконтрольор С. А. и на колегата му, свидетеля младши автоконтрольор С. Т. К. с ЕГН**********. Първият от тях на 22. III. 2024 година изготвя представен по делото протокол за пътнотранспортно произшествие, а вторият на 30. III. 2024 година изготвя представена по делото докладна записка.

Свидетелят В. И. Д. с ЕГН********** прави искане и за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователна компания „***“ АД. Според опис заключение по щета №0000-5000-24-000390, представено по делото от свидетелката М.