Решение № 136 от 22.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Ихтиман, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200105 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по подадена жалба от Н. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, против Наказателно постановление № 25-1204002***/**.**.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено на Н. Н. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/153,39 евро.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Съдът, като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На **.**.2025 г., около 09:20 часа, жалбоподателят Н. Н. Б. управлявал лек автомобил „**********“, с рег. номер СВ*****Е, собственост на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 131452951, в района на Автомагистрала 1

„Тракия“, км 44.700, с посока на движение към гр. София. Валяло лек дъжд, пътната настилка била мокра, като автомобилът управляван от жалбоподателя навлязъл внезапно в струпано на пътното платно голямо количество вода, при което жалбоподателят изгубил контрол върху автомобила и същият самокатастрофирал вдясно по посока на движението в предпазни бализи, след което се завъртял наляво и се ударил в предпазната ограда (мантинела), като настъпили значителни материални щети по автомобила, управляван от жалбоподателя.

На подаден сигнал на тел. 112 за настъпването на пътно-транспорното произшествие, на място пристигнали св. Г. И. Б. и св. И. Х. И. – служители на ОДМВР – София, които констатирали настъпването на ПТП, за което съставили протокол.

След извършена проверка компетентните органи преценили, че е налице извършено нарушение и съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3189***/**.**.2025 г. за извършено нарушение 20, ал. 2 от ЗДвП на Н. Б. за това, че поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия, мокра пътна настилка, самокатастрофира, с което реализира ПТП с материални щети. Като нарушена разпоредба е цитиран текста на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя същият ден.

Въз основа на АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление (НП). В него е посочено, че същото се издава срещу Н. Н. Б., като водач на лек автомобил, за това, че на **.**.2025 г., около 09:20 часа в община Ихтиман, на АМ Тракия, посока към гр. София, на км 44.700, управлява лек автомобил „********“, с рег. номер СВ*****Е, собственост на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 131452951, като водачът поради движение с несъобразена скорост пътните и атмосферните условия, мокра пътна настилка, самокатастрофира вдясно по посока на движението в предпазни бализи, след което се завърта и удря вляво в предпазна ограда /мантинела/, с което реализира ПТП с материални щети. В наказателното постановление е отразено, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е цитиран текста на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – „Водачът не избира скоростта на движение и при възникнала опасност за движението не предприема аварийно спиране и извършва маневри, застрашаващи живота и здравето на участниците в движението и причинява значителни материални щети“. Поради това и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева/153,39 евро.

Фактически констатации, подобни на тези, отразени в наказателното постановление, се съдържат и в издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на 2 обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

Следва да се посочи, че задължение на наказващия орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Нарушението на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН винаги следва да се приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

При подадена жалба срещу наказателно постановление, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя нарушения.

Както в разпоредбата на чл. 42, така и в тази на чл. 57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на наказателното постановление, в тях трябва да бъдат посочени описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

В текста на чл. 20, ал. 2 , изр. 1 от ЗДвП е разписано, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Изр. 2 на същата разпоредба предвижда, че когато възникне опасност за движението водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

От своя страна цитираната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП в редакцията си към датата на процесното нарушение предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

В настоящия случай е налице противоречие между цитираната в АУАН и в НП законова разпоредба, която е нарушена. В АУАН е цитиран текста на чл.

20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, а в НП е посочен текста на изр. 2 от същата разпоредба.

По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя да разбере в какво се изразява административното нарушение, което се твърди, че е извършил.

Следва да се посочи, че двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се намират в 3 отношение на алтернативност, очертаващи изискванията за избор на съобразена от водачите скорост на движение, с оглед на предпоставките описани в изр. 1, както и задължението им обективирано в изр. 2 ЗДвП. В чл.

20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда „предвидимата опасност“, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка и съобразно изброените, макар и непълно, пътни препятствия. За разлика от чл. 20, ал. 2, изр. 1, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена „непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. В този смисъл са Решение № 50148 от 19.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 608/2022 г., II н. о. и Решение № 158 от 11.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 613/2019 г., II н. о.

Поради тези съображения се налага извод, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като с описаното противоречие в посочените като нарушени законови разпоредби в АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до невъзможност наказаното лице да разбере в какво се изразява твърдяното нарушение.

За пълнота следва да се посочи, че изводът, че наказаният е осъществил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необоснован, поради което е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В настоящия случай по пътното платно липсват видими следи от произшествието – като спирачен път, течности изтекли от автомобилите и други. Единствената доказателствена основа, на която могат да се градят изводи с относителна сигурност са обясненията на наказания, показанията на свидетелите Б. и И., които нямат конкретен спомен процесното за ПТП.

Съдът следва да се произнесе за съставомерността на деянието въз основа на наличните доказателства.

Административнонаказателна отговорност не може да се ангажира въз основа на предположения. В случая установеното по делото сочи, че жалбоподателят Н. Б. управлявал л.а. марка „*******“, модел „******“, с рег. № СВ*****Е с разрешена скорост в района на км. км 44.700 на Автомагистрала „Тракия“ с посока на движение към гр.

София, като управлвявания от жалбоподателя автомобил внезапно попаднал в аквапланинг, станал неуправляем, навлязъл в лентата за принудително спиране, ударил се в поставени предпазни бализи, след което се завъртял, преминал през активната и изпреварваща ленти. При създалата се ситуация управлявания от наказания автомобил реализирал сблъсък с лявата си страна в пътната мантинела, намираща се отляво.

Както беше посочено поради незапазване на местопроизшествието и липса на други сигурни доказателства е невъзможно да се изведат стойности и скорост, при която ударът би бил предотвратим. Ето защо, при така 4 установената фактическа обстановка, съдът приема, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.

Наказаният не е имал задължение и не е можел да предвиди, че ще премине през аквапланинг и ще изгуби контрол върху управлявания от него автомобил.

Подобно развитие на пътната ситуация е напълно неочаквано, не е резултат на субективното му поведение, доколкото жалбоподателят е избрал скорост под разрешената за движение на автомагистрала, която макар при условията на намалена видимост (заради валеж) и сцепление (заради мокър асфалт), е съобразена с пътните условия. При това положение деянието не е нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и като е приел обратното АНО е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Само за пълнота може да се посочи, че разпитаните по делото свидетели Б. и И., не са присъствали по време на реализиране на произшествието, а са посетили същото впоследствие и нямат спомен за конкретното ПТП . И двамата свидетели описват, че на мястото, където е станало ПТП-то често има случаи на ПТП при мокра пътна настилка, както и че в тази връзка имало монтирани пътни знаци за по-ниско ограничение на разрешената скорост за движение при мокра пътна настилка.

Поради горните съображения, оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна, но такива не се претендират от него.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1204-002***/**.**.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено на Н. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева/153,39 евро, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.