Решение № 6313 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6313 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110144168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба на А. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .......... срещу Б. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ........, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 579,04 евро, с левова равностойност от 7 000,00 лева – непогасена главница по неформален договор за заем от 17.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен помежду им неформален договор за заем от 17.06.2025 г., въз основа на който ищецът А. Н. И. – като заемодател, е предоставил на ответника Б. Г. Б. – като заемател, сумата в размер на 7 000,00 лева, срещу насрещно задължение на последния да му върне предоставената сума в срок до 17.08.2025 г. Заемната сума била наредена в полза на ответника по банков път на 17.06.2025 г., с което заемодателят изпълнил поетото с договора задължение. В уговорения срок заемателят не изпълнил своето задължение за връщане на предоставената му сума. Плащане не било извършено и към датата на сезиране на съда. При тези фактически твърдения се моли за постановяване на съдебно решение, с което в полза на ищеца да бъде присъдена претендираната сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последния на 05.01.2026 г. чрез работодател.

С определение № 5833/10.02.2026 г. съдът е насрочил делото за първо открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. Препис от определението на съда е редовно връчен на ответника по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК /съобщение на л. 67 от делото/. В призовката за насроченото съдебно заседание повторно му е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за 1 разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна.

На 01.04.2026 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание.

Независимо от двукратно дадените му разяснения относно възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна, ответникът не се явил и не е изпратил процесуален представител в откритото съдебно заседание на 01.04.2026 г., който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.

239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал отговор на исковата молба, не се явил и не е изпратил процесуален представител в проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същевременно предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което искът да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство разноски в общ размер на 654,45 евро – разноски за платена държавна такса и и платен адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ........, ДА ЗАПЛАТИ на А.

Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .......... по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 579,04 евро, с левова равностойност от 7 000,00 лева – непогасена главница по неформален договор за заем от 17.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2025 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ........, ДА ЗАПЛАТИ на А.

Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 654,45 евро – сторени разноски в производството по гр. д. № 44168/2025 г. на СРС, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2