Решение № 141 от 22.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Благоевград, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мирела Гълъбова в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600130 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI.

Образувано е по въззивна жалба от служебния защитник - адв. Г. К. от 22.11.2022 год. срещу присъда №906910 от 14.11.2022 год. по н.о.х.д.

№149/21 год. по описа на РС-Благоевград с искане да се оправдае подсъдимия Б. С. Л. по обвинението по чл. 215, ал.2, т.4 от НК вр. чл. 215, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, тъй като постановената присъда защитникът счита за неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните в хода на наказателното производство доказателства.

В допълнителните съображения към въззивната жалба отмяната на присъдата е поискана и поради липсата на убедителни доводи относно наличието на всички обективни и субективни признаци на деянието, за което е обвинен подсъдимия.

Сочи се и че проверката относно достоверността на доказателствата и тяхната взаимовръзка не обуславя категоричен извод, че подсъдимият Б. Л. е 1 извършил престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. чл. 215, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Служебният защитник е пледирал пред въззивния съд за оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за намаляване на наказанието.

Прокурорът, участващ във въззивното производство, настоява за потвърждаване на присъдата, поради правилност на правните изводи.

Подсъдимият не участва във въззивното производство, то е проведено в негово отсъствие, поради което от него не е изразено становище по същество на делото.

Благоевградският окръжен съд, в пределите на въззивната проверка, за да се произнесе съобрази следното:

С приоритет, поради процесуалните последици, се налага обсъждането на довода за недоказаност на обвинението. Той самият, като не е защитен с аргументи, е неоснователен, тъй като няма пропуск в мотивирането на нито един от решените въпроси по чл. 301 от НПК, нито липсва анализ на събрания доказателствен материал.

Според въззивната инстанция няма допуснати грешки в оценката за достоверност на доказателствата, а от тук и на изводите на районния съдия за фактите. При това, доказани и според въззивния съд са същите факти:

Подсъдимият Б. С. Л., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, осъждан, разведен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.“ №*.

Подсъдимият Б. Л. и свидетелката В. Д. били във фактическо съжителство и живеели в апартамент в гр. Б. Свидетелката В. Д. работела като продавач-консултант в магазин „БГ МАРКЕТ 4“ , намиращ се в гр. Б., ул. „С.“ №79. Във връзка със заеманата от нея длъжност на Д. й било възложено след приключване на смяната да прибира дневния оборот в каса, поставена в отделно помещение в магазина, за която каса й бил предоставен ключ.

На 16.10.2016 г. Д. била на работа нощна смяна за времето от 22:00 часа до 06:00 часа на 17.10.2016 г. Между 02:00 и 03:00 часа на 17.10.2016 г. взела съхраняваните в касата парична сума в размер на 8605, 18 лв. и 13 броя ваучери за храна на различна стойност с общ размер 113,00 лв. След това ги скрила в храстите в близост до магазина. Преди да приключи смяната си свид.

2

В. Д. отишла да остави оборота в касата и казала на свидетелите К. Т. и Н. Ц.

– нейни колеги, че липсват съхраняваните в касата пари и ваучери за храна.

След подаден сигнал служителите, работещи в магазина, били разпитани в 01 РУ Благоевград. След разпита Д. се върнала до мястото, където била скрила паричната сума и ваучерите, взела ги и се прибрала в жилището, където живеела с подсъдимия. Споделила му, че е откраднала пари и ваучери от металната каса на магазина и двамата заедно решили да скрият парите, като Д. предложила да ги скрият на таванското помещение на сградата, където живеела майка й.

Подсъдимият и Д. поставили парите и ваучерите за храна в стъклен буркан, който взели от дома си, и в метална кутия, която намерили, и ги скрили в таванското помещение на сградата на адрес гр. Б., ул. „М.“ № *. На следващия ден свид. Д. и подсъдимият били отново разпитани в 01 РУ Благоевград, като тя признала, че е взела парите и ваучерите за храна и посочила на полицейските служители къде са скрити.

При извършения на 18.10.2016 г. оглед на местопроизшествието – таванско помещение на адрес гр. Б., ул. „М.“ № * били открити и иззети стъклен буркан и метална кутия, в които се намирали банкноти с различен номинал и ваучери на храна на различна стойност. От стъкления буркан били иззети две годни за изследване дактилоскопни следи. Спрямо В. Д. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 201 от НК. Тя възстановила разликата в паричната сума, присвоена от нея и откритата при огледа, като част от сумата й била изпратена от подсъдимия, който работел по това време в чужбина. Наказателното производство спрямо нея е приключило с постигнатото споразумение между нея и РП Благоевград, одобрено с определение №9110/26.10.2017 г. по НОХД № 2036/2017 г. по описа на РСБлагоевград.

От назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се установява, че иззетата при огледа на местопроизшествие дактилоскопна следа №1 е от левия палец на подсъдимия Б. Л.. От назначената в хода на съдебното производство дактилоскопна експертиза се установява, че иззетата при огледа на местопроизшествие дактилоскопна следа №2 не е на свидетелката Д. или от лице, фигуриращо в системата “AFIS”.

3

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към датата на деянието подсъдимият Л. е осъждан неколкократно за тежки умишлени престъпления, за които е търпял и наказание „лишаване от свобода“. С присъда №71/17.02.2012 г., постановена по НОХД № 164/2012 г. по описа на Районен съд – П., влязла в законна сила на 07.03.2012 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години при строг режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 21.09.2016 год., когато той е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатък от наложеното му наказание в размер на осем месеца и 21 дни с изпитателен срок в същи размер.

Гореизложената фактическа обстановка е била обективно установена от районния съд по отношение на съществените признаци за време, място, начин на извършване, деяние и субект на престъплението. Същата се основава на обстоен анализ на информацията, съдържаща се, както в показанията на разпитаните свидетели, така и на становищата на експертите по назначените експертизи, както и на писмените доказателства и доказателствени средства.

Районният съд е обсъдил доказателствата по делото и се е мотивирал законосъобразно на кои от тях дава вяра и за кои факти и обстоятелства.

В този смисъл е кредитирал изцяло показанията на свидетелката В. Д., по отношение на основните обстоятелства, относими към предмета на делото, като ги е подложил на критичен анализ, предвид факта, че същата е имала качеството на обвиняем по досъдебно производство, спрямо която същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт - определение №9110/26.10.2017 г. по НОХД №2036/2017 г. по описа на РС-Благоевград.

Отчетени и отстранени са противоречията в показанията на Д., близките отношения между нея и подсъдимия и първоначалният й стремеж да не го уличи в извършване на престъпление, както и използването на глаголи в множествено число, издаващи участието на подсъдимия Л. в укриването на присвоеното от нея. Нейните показания се подкрепят и от заключението на назначената в досъдебното производство дактилоскопна експертиза и липсата на опровергаващи ги доказателства. Показанията на свидетелката съдът правилно намира за последователни, хронологично издържани и съдържащи 4 данни за всички съществени елементи от престъплението на Л. - време, място на извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.

Обясненията на подс. Л. са оценени като защитна теза, които не следва да се кредитират, защото се оборват от целия доказателствен материал по делото, вкл. от показанията на свид. Д. и заключението на назначената в досъдебното производство дактилоскопна експертиза . Районният съд кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, в частта, в която твърди, че той изпратил на свид. Д. част от парите, нужни за възстановяване в цялост на присвоената от нея сума. Те се подкрепят и от показанията на свид. В. П..

Правилно не са подложени на анализ показанията на свидетелите К. Т., И. Д. и Н. К., защото те не съдържат данни за престъплението на подсъдимия Л., а само за извършеното от свид. Д. длъжностно присвояване. При изграждане на правните си изводи районният съд с право не се основава и на показанията на свидетеля П. В., пред когото свидетелката Д. е направила признания за извършеното от нея длъжностно присвоявяне, която информация е свързана с образуваното впоследствие досъдебно производство, по което Д. е привлечена като обвиняем.

Прието е от субективна страна, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението при условията на пряк умисъл – единствената възможна форма на умисъл с оглед предвидената от закона специална цел, като е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно, че по този начин спомага да бъдат скрити чужди движими вещи без съгласието на собствениците, но е искал именно настъпване на този престъпен резултат – целял е да набави за себе си имотна облага.

Правилни са правните изводи за съставомерност на деянието като престъпление по чл.215, ал.2 , т.4 от НК .

Вещното укривателство е вторична престъпна дейност и предполага предварително извършено престъпление, в резултат на което друг е придобил по престъпен начин чужда движима вещ. В случая престъпното посегателство на подсъдимия Л. е осъществено след извършеното длъжностно присвояване от свидетелката Д.. То се обективира в изпълнителната форма „укриване“ представляващо активни действия, чрез които неправомерно придобитата от другиго вещ, се поставя в такова положение, че се затруднява откриването й 5 от собственика и от властта. Субект на това престъпление може да бъде единствено лице, което не е взело участие в престъплението, чрез което е придобита вещта – предмет на укривателството. При това престъпление до голяма степен не се засягат само отношенията на собственост, тъй като е свързано и с прикриването на предходно престъпление. По този начин вещното укривателство засяга и онези обществени отношения, свързани с реализирането на наказателната отговорност за съответния вид престъпление.

Ето защо вещното укривателство по чл. 215 НК следва да се разграничи от личното укривателство по чл. 294 НК. Също както вещното укривателство, личното предполага една предходна престъпна дейност, осъществена от друго лице, т.е. и личното укривателство има вторичен, субсидиарен характер.

Личното укривателство е престъпление против правосъдната система и поради това има по-тесен обхват на наказателно правна защита, докато вещното укривателство е престъпление против собствеността. Вещното укривателство винаги е користно престъпление - подсъдимият Л. е целял да набави за себе си или другиго имотна облага – да се ползва от предмета /паричните средства и ваучерите за храна/ на престъплението, извършено от свид. Д., а за осъществяване на основния състав на личното укривателство цел за набавяне на имотна облага не е необходима.

Точна е и преценката на районния съд, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив – деецът го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, а именно с присъда № 71/17.02.2012 г., постановена по НОХД № 164/2012 г., по описа на Районен съд – П., влязла в законна сила на 07.03.2012 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години при строг режим на изтърпяване. Не са налице визираните в чл. 30, ал.