Решение № 215 от 14.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. М., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20241600100519 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на " хх „ АД ,ЕИК 000694749 против Н. С. И., ЕГН:

590621327 от гр. л. обл. М..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. чл.430 във вр.чл.432 ТЗ,вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за следните суми: главница в размер на 21 557,05лева, , ведно със законната лихва върху главницата, считано 05.11.2025г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 6 566,37 лв.,дължима за периода 15.06.23 г.- 24.10.2024 г., мораторна лихва в размер на 3 668,91лева , дължима за периода: 15.06.2023г - 24.10.2024 г.

Ищецът твърди, че между ответницата и ответницата и „хх С.А., клон България" на 09.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит хх „хх" АД е придобило вземанията по настоящия кредит с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобИ.е на търговско предприятие на БНБ хх С.А, клон България. Отпуснатият размер на кредита за потребителски цели е в размер на 22 000 лв. при договорна лихва в размер на 5.91% и годишен процент на разходите 6.55%. Кредитът е разсрочен на общо 120 броя равни месечни вноски всяка в размер на 314, 64 лв., като падежът на последната месечна вноска е 15.11.2032г. По договора за кредит е сключен и застрахователен договор по сертификат № хх премията по който е в размер на 8527.20лв., като същата е включена в договора за кредит и е разделена съгласно месечните вноски по погасителния план. На дата 15.06.2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за възнаградителна лихва, като е изпаднал в забава. По този начин е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за възнаградителна лихва, считано от датата на изпадане в забава - 15.06.2023 г. С оглед на формираното просрочие за Банката са налице обстоятелства да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем,поради което и с настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита и обявяват същия за изцяло и прездрочно изискуем . Предвид горното моли съда да осъди ответника да заплати посочените по-горе суми,ведно със законните последици от това.

Ответникът чрез назначените особени представители е представил писмен отговор, в 1 който оспорва предявените иск по основание и размер . На първо място се твърди,че исковата молба е нередовна предвид обстоятелството,че не е налице представителна власт на адв.Ц. .На второ място оспорва активната легитимация на ищеца предвид липсата на доказателства относно правоприемството между „хх С.А., клон България и Юробанк .

Оспорва и наличието на договор между страните .В отговора се съдържат твърдения и относно наличието на неравноправни клаузи,като в тази насока са изложени подробни съображения . Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

По делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебноикономическа експертиза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че на 09.11.2022 г. „хх С.А., клон България“ е отпуснала на ответника Н. С. И. кредит за сумата 22 000 лева със срок за погасяване 120 месеца/ до 15.11.2032г на 120 равни месечни вноски, включващи 243,58 лв. лихва и главница и 71,06 лв. застрахователна премия, или обща месечна вноска:

314,64 лева (така посочена и в погасителния план).Псочен е лихвен процент за целия срок на кредита – 5,91%. Съгласно т.3 и т.11. от договора, лихвата се изчислява, като годината се брои на 365 дни, а лихвеният процент на ден е равен на 1/365 от определения такъв с договора. Съгласно т.5 от договора върху непогасените в срок вноски по кредита се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. В договора са включени Допълнителни условия, а именно застраховка „Защита на плащанията“ с дължима месечна застрахователна премия 0,323% (8527,20 лв. общо, 71,06лв./месечно) от одобрената по договора за кредит сума, със срок на действие – срока на кредита. ГПР, посочен в договора за кредит и в преддоговорната информация – 6,55% и обща стойност на плащанията: 37 756,80 лева.

От приетите в хода на производството съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) се установява, че кредитът е усвоен на 10.11.2022г. , като съгласно представено от платежно нареждане за преведени по сметка с IBANхх с титуляр Н. С. И. е преведена сумата 21560,00 лева (чиста, получена сума, след удържане на такса ангажимент в размер на 440,00 лв.).

Ответникът по делото е погасил напълно дължимите вноски по кредита, падежиращи до 15.05.2023г. След тази дата няма информация за направени плащания по заема. Или, кредитополучателят е изпаднал в забава на плащанията си от 15.06.2023г. (следващата падежна дата), а последното плащане по кредита е на 28.05.2023г.

От извършената СИЕ се установява, че към 24.10.2024г. дължимата сума по договор за банков кредит хх/ 09.11.2022 към 24.10.2024г. е: - непогасена главница: 21 201,75 лева; - Начислени и непогасени застрахователни премии: 355,30 лв; - Непогасена редовна лихва за периода от 15.05.2023г. до 24.10.2024: 1703,26 лв; - Непогасени лихви върху просрочена главница за периода от 15.06.2023г. до 24.10.2024: 330,94 лв; - Общо задължение към 24.10.2024г: 23 591,25 лв.Вещото лице е направило и втори вариант на експертизата, като е съобразило датата,на която исковата молба е връчена на особения представител към 16.06.2025г. Съгласно този вариант дължимите суми са както следва :непогасена главница21 201,75 лева; - начислени и непогасени застрахователни премии- 355,30 лв; непогасена редовна лихва за периода от 15.05.2023г. до 16.06.2025г. - 2395,26 лв; Непогасени лихви върху просрочена главница за периода от 15.06.2023г. до 16.06.2025- 703,99 лв . или общо задължение към 16.06.2025г: 24 656,30 лева.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Предявеният иск е с правно основание чл.430 ТЗ във вр.чл.432 ТЗ,вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да се уважи предявеният иск, ищецът следва да докаже съществуването на валидно договорно правоотношение, размерът на неизплатеното задължение, както и настъпилата предсрочна изискуемост.

С отговора на исковата молба особените представители на ответника са направили възражение ,че ищецът не е страна по представения договор.

От справка в ТР се установява,че на 06.06.23г. е извършено прехвърляне на търговско предприятие, като "хх С.А., клон България" е придобита от " хх „ АД ,ЕИК 000694749 .С това прехвърляне предприятието е придобито от ищеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,т.е е придобил и процесното вземане .Предвид горното направеното възражение е неоснователно.

В отговора се твърди също така,че представените договори не са автентични предвид факта,че подписите на клиент и кредитор се различават съществено по размер и по вид. В изпълнение на указанията на съда са представени оригиналите на всички документи, относими към договора за кредит .Действително, подписите на кредитора видимо се различават от подписа на ответника.Последният е подписал собственоръчно документа,а на лицето, представляващ кредитора и застрахователния посредник,подписът е като фотокопие.От това обаче по никакъв начин не може да се направи извод,че не е налице договор.Безспорно се установява от материалите по делото и от извършената експертиза,че ищецът е изпълнил договорните си задължения,като е превел по сметка на ответника договорената сума.Предвид горното съдът намира за безспорно ,че между страните е налице договорно отношение .

В отговора на исковата молба се твърди,че са налице неравноправни клаузи,поради което и ответникът дължи връщане само на чистата сума, получена по договора .Макар и твърде общо посочени,съдът намира,че такива не са налице по следните съображения:

Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител,по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са с еднакъв шрифт. В процесния договор е всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.Не е налице нарушение и при определяне на ГПР. Същият е в размера, определен в разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК ,дори и след включване на сумите ,определени като дължими по договора за застраховка ./По изчисления на експертизата ГПР, определен по формулата в ЗПК, с включени застраховка и такса ангажимент е в размер на 13,15%/.

Особените представители на ответника твърдят,че е налице прекомерно завишен лихвен процент.Това твърдение е неоснователно .Видно от договора, което се потвърждава и от заключението на експерта, лихвеният процент е в размер на 5,91%. / по т. 5. от договора върху непогасените в срок вноски по кредита се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва/

Твърди се в отговора,че в случая е налице нарушение на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП ,съгласно която неравноправна клауза в случая е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В настоящата хипотеза в договора не е предвидено въобще заплащане на неустойка, а обезщетението за забава е в законоустановените граници.

3

Предвид гореизложеното съдът намира,че в процесния случай не са налице неравноправни клаузи, поради което и не е необходимо да се обсъжда твърдението на защитата на ответника за нищожност на същите.

Както бе изложено по-горе, безспорно е установено,че ответникът е преустановил плащанията по договора на 28.05.2023г . ,като е изпаднал в забава на 15.06.2023г.

(следващата падежна дата).

Банката се е възползвала от правото си, регламентирано в чл.5 от договора / забавените вноски многократно надвишават регламентираното просрочие на повече от две вноски/ .Това неизпълнение е обусловило правото на кредитора да направи кредита пресрочно изискуем,което тя е направила с исковата молба .

Същата е връчена на особения представител на ответника на 16.06.2025г. , а съдебната практика е категорична,че това действие е валидно и поражда правни последици.

При настъпила предсрочна изискуемост ,съгласно т.2 от ТР №3/27.03. 2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №3/2017г.вземането на кредитора се определя в размер на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно мотивите към т.2 от ТР при предсрочната изискуемост договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен,при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план ,което изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви.След настъпване на предсрочната изискуемост върху главницата се дължи само законна лихва ,но не се дължи договорна лихва,както и санкционната наказателна лихва за забава. Предвид това искът следва да се уважи съобразно втория вариант от заключението на вещото лице ,съгласно което дължимата сума по договор за банков кредит хх/ 09.11.2022 към 16.06.2025г. е: Непогасена главница: 21 201,75 лева;

Начислени и непогасени застрахователни премии: 355,30 лв; - Непогасена редовна лихва за периода от 15.05.2023г. до 16.06.2025 - 2395,26 лв; - Непогасени лихви върху просрочена главница за периода от 15.06.2023г. до 16.06.2025: 703,99 лв; общо 24 656,30лв.

С оглед на това предявеният иск се явява основателен до сумата 24 656,30лв. Над този размер до предявения такъв от 31 792,33лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в общ размер на 5200 лв. / 3832,06 лв.адвокатско възнаграждение, ДТ 1272 лв., възнаграждение за особен представител 1000 лв.,депозит за вещо лице 600лв-общо 6704,06 лв. /, съразмерно с уважената част от иска.