Определение № 206 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Частно касационно търговско дело № 20248003902650 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., процесуален пълномощник на Р. Г. Р., срещу определение № 503 от 14.10.2024 г. по в. гр. д.

№ 261/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка по чл. 248 ГПК за изменение на р ешение № 153 от 18.07.2024 г. по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че въззивният съд правилно е присъдил на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, но неправилно е определил размера му. Излагат се доводи, че в случая не следва да бъде съобразявано решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, тъй се касае до предоставена безплатна правна помощ на материално затруднено лице, не е налице сключен договор, по силата на който да е уговорено адвокатско възнаграждение, следователно не е налице хипотеза на нарушаване на свободата на договаряне и конкуренцията по смисъла на горепосоченото решение на СЕС. Частната жалбоподателка сочи, че следва да й бъде определено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер, който съответства на 1 предвиденото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията след измененията с ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.

Поддържа, че апелативният съд неправилно е намалил размера на адвокатския хонорар, без да е налице възражение за прекомерност от страна на застрахователя и искане за прилагане на решение на СЕС по дело C-438/22.

Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД, гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решението по в. гр. д. № 261/2024 г. на Бургаски апелативен съд, като е съобразил изхода на спора /потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, с която „Застрахователна компания Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Р. Г. Р. обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП над сумата от 110 000 лв. до сумата от 300 000 лв./ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА съдът е присъдил в полза на адвокат П. К. сумата от 6000 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ във въззивното производство.

Отказът на Бургаски апелативен съд да измени решението си в частта за разноските, обективиран в обжалваното определение, е мотивиран с обстоятелството, че в случая е защитен успешно материален интерес от 190 000 лв., както и с ограничения обем на извършената работа по защитата на ищеца във въззивното производство, ниската правна сложност на спора и липсата на всякакви процесуални усложнения пред въззивната инстанция.

Като се е позовал на решение на СЕС по дело C-438/22 и последвалата го практика на ВКС, съдът е посочил, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Законосъобразен и обоснован е отказът на Бургаски апелативен съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъденото на 2 адвокат К. възнаграждение от 6 000 лв. на 14 700 лв.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

3

С оглед изложеното настоящият състав счита, че отсъства основание да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита във въззивното производство на ищеца въззиваем Р. Г. Р. – 6000 лв. Този размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от единствения спорен въпрос във въззивното производство относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания вследствие ПТП, на защитавания интерес, както и на обема на осъществената работа от процесуалния представител на въззиваемия в производството пред Бургаски апелативен съд при съобразяване на проведеното едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 503 от 14.10.2024 г. по в. гр. д. № 261/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4