Определение № 6257 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6257 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502450 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 28118/29.01.2026 г. по описа на СРС, с вх. № по описа на СГС, депозирана от В. Т. П., ЕГН **********, чрез адв. Г.В., срещу Определение № 51244/16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 41465/2025 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е оставена без уважение искането на ищеца В. Т. П., за изменение в частта за разноските, присъдени с протоколно определение от открито съдебно заседание от 12.11.2025г. по гр.д.

№41465 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, като неоснователно.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение не е прекомерно единствено с аргумента, че същото е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поддържа се, че съгласно актуалната практика на Върховен касационен съд, съобразена с постановеното решение на Съда на Европейския съюз по дело C438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по посочената наредба и следва самостоятелно да прецени размера на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и положения труд.

Жалбоподателката излага, че делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност, като от страна на процесуалния представител на ответниците е извършено единствено процесуално действие – депозиране на кратък писмен отговор на исковата молба. Посочва се още, че производството е приключило още в първото по делото открито съдебно заседание, след като 1 ищцата е оттеглила предявените искове. При тези обстоятелства се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е несъразмерно високо спрямо действително извършената работа по делото и следва да бъде намалено.

С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да бъде определен по-нисък размер на присъдените разноски.

Насрещната страна – ответниците Л.Д.К.-К. и В.Д.К., не са депозирали отговор на частната жалба.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейния отговор, и прецени материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая производството по делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на В. Т. П. (след като заявлението й за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Л.Д.К.-К. и В.Д.К., в качеството им на наследници на Р.В.К., е било отхвърлено с Разпореждане от 17.06.2025 г. по ч. гр. дело № 32889/2025 г.) срещу Л.Д.К.-К. и В.Д.К., в качеството им на наследници на Р.В.К., за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 16000 лв., дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 21.07.2024 г. с падеж 30.08.2024 г. и място на плащане : гр.

София ул. „********, както следва – Л.К.-К. да заплати на ищцата сумата от 8000 лв. заедно със законна лихва от 02.06.2025 г. – дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до окончателното плащане и В.Д.К. да заплати да заплати на ищцата сумата от 8000 лв. заедно със законна лихва от 02.06.2025 г. – дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заявена е претенция за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който са навели възражение, че са извършили отказ от наследството на своята наследодателка, както и са претендирали присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 12.11.2025 г. първо открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил изявление за оттегляне на предявените искове на основание чл. 232 ГПК. С протоколно определение съдът е прекратил производството по делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил ищцата да заплати на ответниците сумата от общо 1 200 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско 2 възнаграждение, като е поискала или да не се присъждат разноски или да се присъдят в минималния размер от 300 лв., което съдът е намерил за неоснователно, като е приел, че претендираният размер не надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248 ГПК ищцата е подала молба за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като е поддържала, че присъденият адвокатски хонорар е прекомерен с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия.

С обжалваното определение № 51244 от 16.12.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение подадената молба.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като присъденият адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. не надвишава минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който според съда възлиза на 1840 лв., поради което не са налице основания за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав намира този извод за неправилен.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. В случая производството е прекратено поради оттегляне на исковете от страна на ищцата в първото по делото открито съдебно заседание, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата дължи на ответниците сторените по делото разноски.

Спорът между страните се свежда до това дали присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно практиката на СЕС, изразена в решението по дело C-438/22, както и в последващата практика на Върховен касационен съд, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г., като същите имат ориентировъчен характер. Следователно обстоятелството, че претендираното възнаграждение не надвишава минималния размер по наредбата, не изключва възможността същото да бъде намалено при направено възражение за прекомерност.

При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да съобрази вида на спора, материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото, обема и характера на извършената процесуална дейност, както и стадия на производството, в който делото е приключило.

В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Защитата на ответниците се е изразила в депозиране на писмен отговор на исковата молба и участие в едно открито съдебно заседание.

Производството по делото е приключило още в първото открито съдебно заседание поради оттегляне на исковете от страна на ищцата и без да бъде 3 разглеждан спорът по същество.

При тези обстоятелства обемът на осъществената процесуална защита е ограничен и не обосновава присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лв. е прекомерен спрямо действително извършената процесуална дейност и следва да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Като съобрази характера на спора, материалния интерес, обема на извършената работа и обстоятелството, че делото е приключило в самото начало на съдебното производство, съдът намира, че справедлив и съответстващ на положения труд размер на адвокатското възнаграждение е сумата от 300 лв., което е с равностойност в размер на 153.39 евро.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а прекратителното определение – изменено в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 51244/16.12.2025 г., постановено по гр. дело № 41465/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, и вместо него постанови:

ИЗМЕНЯ постановеното в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. протоколно определение по гр. д. № 41465/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на ответниците Л.Д.К.-К., с ЕГН ********** и В.Д.К., с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение от 613.55 евро (1200 лева) на 153.39 евро (300 лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4