Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 14 от 13.03.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Наказателно дело от общ характер 143/2024
Вид
Присъда № 14
Подписан
13.03.2024
В сила
28.03.2024
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

Към присъда № 14 / 13.03.2024 година, постановена по

НОХД № 143/2024 година по описа на РС-Хасково

Районна прокуратура / РП / - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия С. Ю. И. с ЕГН:**********, роден на ***********, за това, че на ****** г., в гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно парична сума в размер на 700(седемстотин) лева, от владението на Х. В. А. от с.********, общ.Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои Престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а" от НК.

В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, както и с оглед самопризнанията на същия и събраните по досъдебното производство доказателства.

Прокурора иска от съда да бъде наложено на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 2 /две/ години преди редукцията на наказанието по чл.58а от НК или крайно наказание от 16 месеца.

Защитника на подсъдимия, адв.М. пледира, че подзащитният му признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт, като иска съдът да му наложи наказание в размера поискан от прокурора преди редукцията по чл.58а от НК. То щяло да изпълни генералната и лична превенция. Иска съдат да отхвърли предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият С. Ю. И. се признава за виновен, признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт, иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, съжалява за случилото се , като се присъединява към казаното от адвоката си, но иска минимално наказание.

По делото са предявени граждански искове за съвместно разглеждане. Първият е за нанесени имуществени вреди от подсъдимия на пострадалия, чрез извършеното престъпление за сумата от 700 лева от датата на деянието заедно с лихвата от тази датата до изплащане на сумата. Вторият граждански иск е за сумата от 1000 лева за причинени от подсъдимия на пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания от престъплението заедно с лихвата от датата на деянието до изплащане на сумата.

Пострадалият се конституира и като частен обвинетел.

Повереника на гражданският ищец и частен обвинетел, адв. В. Г. пледира съдът да признае за виновен подсъдимия като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок най-малко от пет години, моли съдът да уважи изцяло предявеният граждански иск.

Гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към казаното от повереника си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното: Свидетеля Х. В. А. живеел в с.**********, общ.Хасково, ул.

********. На ******* г. около 22:00 часа дошъл в гр.Хасково с такси. Носел в себе си, в джоба на панталона си, портфейл със 700 лева в банкноти от 100 лв. и 50 лв., сложени в един джоб на портфейла и още една банкнота от 50 лева и една банкнота от 10 лева, сложени в друг джоб на портфейла. От денонощен магазин до Автогарата в гр.Хасково пострадалия си купил кутия цигари за 5 лева, преди това бил платил и 15 лева на таксито.

1

Останали му 40 лева и 700-те лева. Бил изпил над десет бири и бил във нетрезво състояние.

Ходил до казино в центъра на града. След казиното, пострадалия се насочил към бул.

„Съединение" в гр.Хасково, към магазин „Пепи", където смятал да си вземе такси и да се прибере у дома си в с.**********, общ.Хасково, ул. ********. Било около 01:45 часа на ****** г.

По пътя, в близост да казиното, гражданският ищец и частен обвинител срещнал св.Г.

И. К., която била заедно с подс.С. Ю. И. и св.С. А. М.. След разговор на пострадалия със св.Г. И. К., тя се съгласила да прави секс с пострадалия срещу 20 лв. и всичките лица постр.А., св.Г. И. К., под.С. Ю. И. и св.С. А. М., отишли до изоставена сграда на ул.

„*******" в гр.Хасково, част от бивше военно поделение. В стая на въпросната сграда, св.Г.

И. К. си свалила дрехите, свалила и панталоните на св.А. и ги оставила настрани, на земята.

Докато пострадалия правел секс със св.И., която била обърната с гръб към пострадалия, и като същевременно св.И. правела фелацио („свирка") на св.С. А. М., подс.И. се възползвал от ситуацията и взел от джоба на панталона портфейла на пострадалия, като взел от него въпросните 700 лв., находящи се единия джоб на портфейла. След което, подсъдимия бутнал с ръка пострадалия, който правел сексуален акт със св.К., при което пострадалия загубил равновесие и паднал на земята, повличайки със себе си и св.К.. След това св.К. станала и се облякла и оставила в стаята пострадалия, сам. Двамата - подсдъдимия и св.М. били излезнали преди това от стаята. Вече навън, на тротоара пред бившата сграда на ДНА (Дома на народната армия), част от бившето военно поделение, св.К. видяла св.М. и подс.И. да ровят в портфейла на пострадалия, като подс.И. не казал на св.К. и св.М., че е бил взел парите (700 лв.) от портфейла на пострадалия преди това, които бил скрил в дрехите си. В портфейла имало останали 4-5 лв. и стотинки, като подсъдимия взел портфейла и отишъл до стаята, където бил пострадалия и му захвърлил на земята портфейла. Пострадалият, вече се бил облякъл, взел портфейла си от земята и видял, че няма пари, и попитал подсъдимия къде му са парите, той му казал, че няма пари, след което подс.И. напуснал сградата.

До училище „Н.Й.Вапцаров" в гр.Хасково, подс.И. се разделил със св.Г. И. К. и св.С.

А. М., без да им каже, че е взел 700 лв. от портфейла на пострадалия. През следващите дни изхарчил парите на пострадалия за храна, алкохол и за хазарт.

Пострадалият отишъл до автогарата в гр.Хасково, където таксиметрови шофьори по негова молба повикали полиция. Пострадалият завел дошлите полицейски служители при РУ на МВР-гр.Хасково, до стаята в изоставената сграда-до местопрестъплението. С първо действие по разследване - оглед на местопроизшествие, било започнато настоящето досъдебно производство.

По делото е установено, че подс.И. е многократно осъждан. С Присъда №47/28.06.2016 г. по НОХД №627/2016 г. на Районен съд- гр.Хасково, в сила от 13.07.2016 г. осъден на „лишаване от свобода" - 7 месеца при „строг" режим за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б" от НК. С Присъда №49/11.07.2016 г. по НОХД №777/2016 г. на Районен съд- гр.Хасково, в сила от 26.07.2016 г. осъден на „лишаване от свобода" - 2 години при „строг" режим за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.

„а" и б. „б" от НК. Районен съд-Хасково с Определение №292/02.09.2016 г. по ЧНД №932/2016 г., влязло в сила на 17.09.2016 г. е определил на осъждания С. Ю. И. едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №627/2016 г. и НОХД №777/2016 г., а именно „лишаване от свобода" за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим. На основание чл.24 от НК увеличава така определеното найтежко наказание с още два месеца, или 2 години и 2 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим. Наказанието изтърпяно на 09.07.2018 г.

Към инкриминираната по настоящото дело дата на извършване на престъпното деяние (****** г.) не бил настъпил петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване 2 на горепосоченото наказание.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал: обяснения на обвиняемия, показанията на свидетелите-Х.А., Г.К., С.М., Д.Д., А.А., И.А.; приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства - докладна записка, протоколи за оглед на местопроизшествие, справка- съдимост, характеристика и др., както и извършените по делото дактилоскопна, видео-техническа и съдебно-медицинска експертизи, както и самопризнанията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие.

Като взе предвид горното съдът намира, че подс. С. Ю. И. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл.29, ал. 1, б. "а" от НК.

От обективна страна, подс. С.И.: на ****** г., в гр.Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно парична сума в размер на 700(седемстотин) лева, от владението на Х. В. А. от с.********, общ.Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна, подс.С.И. е извършил процесното деяние с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1-во от НК. Съзнавал е, че отнема от владението на другиго чужди движими вещи и установява върху същите своя фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на собственика/държателя на вещите. Освен това от субективна страна деянието е извършено и с намерение за противозаконно присвояване на вещите.

Престъплението, осъществено от подс.И., следва да се квалифицира като престъпление, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а" от НК, тъй като е извършено на ******г., т.е. преди да изтече 5 годишният срок по чл. 30, ал.1 от НК. Налице е опасен рецидив по смисъла на чл. чл.29, ал.1, б. "а" от НК.

За да приеме, че подсъдимият е виновен в извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х.А., Г.К., С.М., Д.Д., А.А., И.А., Е.Р.. първите двама свидетели са категорични, че именно подсъдимият е отнел сумата от 700 лева от владението на пострадалия, докато той е осъществявал полов акт със св.К.. това се потвърждава и косвено от останалите свидетелски показания. Освен това и самият подсъдим в обясненията си по Дп и в съдебно следствие се признава за виновен, което още веднъж потвърждава извода на съда за това, че именно подс.И. е извършил престъплението за което е предаден на съд.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подс. С. Ю. И., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът отчете като смекчаващи вината му обстоятелства самопризнанията на подсъдимия, съдействието на разследващите органи при разследването на деянието и разкриването на обективната истина и съжалението за извършеното деяние. Отегчаващи отговорността обстоятелства са многократните му осъждания извън тези обуславящи правната квалификация на деянието, както и лошите характеристично данни на подсъдимия.

Поради горното и до колкото според настоящият състав на съда липсва основание за приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК, съдът определи наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, и прие, че то следва да е „Лишаване от свобода” в размер от 4 /четири/ години, което да се намали с 1/3 и като краен размер на наказанието определи „Лишаване от свобода” в размер от 2 /две / година и 8 /осем / месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

Така индивидуализираните по вид и размер наказания,наложени на подсъдимия, съдът счете,че ще съдействат за поправянето му и за постигане на поставените от закона превантивни цели,както по отношение на същия,така и по отношение на останалите членове 3 на обществото- чл.36 ал.1 от НК.

Съдът след като призна подсъдимия С. Ю. И., за виновен, счете предявеният от пострадалия И. граждански иск, за имуществени вреди , причинени в резултат на престъплението за доказан по своето основание. Налице са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимите. Постановената осъдителна присъда обосновава основанието на така предявеният от пострадалия граждански иск против подсъдимия. Установен по основание предявеният от Х. А., против подсъдимия С. Ю. И. граждански иск за обезщетяване на причинените имуществени вреди ,съдът намира за доказан до пълният им размер, която сума представлява причинените и невъзстановени щети от престъплението.