Решение № 6394 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6394 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100509004 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 12742 / 30.06.2025г., постановено по гр.д. № 5424 /2025 г. на Софийски районен съд, 62 - ри състав, ответниците Д. Й. Р., И. Д. Н., П. Д. Н., Й. Д. Н. и П. Д. Н. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: Д. Й. Р.: сумата 693,12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г. за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 259160, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 84,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.; сумата 33,86 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; а останалите ответници И. Д. Н., П. Д. Н., Й. Д. Н. и П. Д. Н. : сумата 198,34 лв., всеки един от тях, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.

05.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к.

****, аб. № 259160, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 24,12 лв., всеки един от тях, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 24.01.2025 г.; сумата 9,69 лв., всеки един от тях, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2024 1 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането.

Със същото решение са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу петимата ответници по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на главница за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер по отношение на ответницата Д. Н.а, за заплащане на мораторна лихва върху отхвърлената главницата за периода 15-09.2023г. – 24.01.2025г. по отношение на ответницата Д. Н.а, за заплащане цената на услугата дялово разпределение над уважения до предявения размер по отношение на ответницата Д. Н.а, и изцяло иска за заплащане на мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 17.07.2022г. – 24.01.2025г. по отношение на всички ответници.

Ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноските в исковото производство.

Срещу решението в неблагоприятната за тях част са постъпили въззивни жалби от ответниците Д. Й. Р. – Н.а, И. Д. Н.а – С., Й. Д. Н. и П. Д. Н., подадени чрез адв. К. П., техен особен представител назначен от съда, в които са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част и е отправена молба за неговата отмяна. Сочи се, че съдът не е съобразил направените в отговора на исковата молба възражения , и по конкретно че ответниците имат качеството на потребители. Посочва се, че липсват доказателства ответниците да са наследници на топлоснабдения имот, респ. да са приели наследството. Счита, че в резултат на това е неправилно определен размерът на дела на Д. Н.а. На следващо място се посочва, че съдът не е обсъдил възраженията му за идентичност на придобития от наследодателя имот и процесния топлофициран имот. Тъй като не са представени изравнителни сметки, то счита, че съдът неправилно е уважил исковете за заплащане на задължения за дялово разпределение . Моли съда да отмени решението в обжалваните части по отношение на неговите доверители.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорва се въззивната жалба. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

От третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е постъпило становище.

Ответникът П. Д. Н. не е подал въззивна жалба, не се е присъединил към въззивната жалба на останалите ответници, въпреки да е призован от въззивния съд. Същият е необходим другар на подалите въззивна жалба. След като не е упражнил правото си по чл.265 от ГПК най-късно в първото заседание пред въззивния съд, по отношение на него решението е влязло в сила от датата на заседанието - 7.10.2026г.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението в отхвърлителната част, като необжалвано, е влязло в сила.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

По същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

По делото е установено, че ответниците, четирима от които и въззивници, Д. Й. Р., И. Д.

Н., П. Д. Н., Й. Д. Н. и П. Д. Н. са наследници на Д.П. Н., починал на 22.03.1988г.

Ответницата Д. Й. Р. и наследодателя Д.П. Н. са придобили по време на брака си собствеността върху процесния топлоснабден имот – апартамент № 9 на ****, в ж.к.“Младост 4“, видно от договор за замяна от 28.10.1987г. Съпругът е починал през следващата 1988г. Партидата при ищеца е открита на името на съпругата Д. Р., номер на инсталация : 4000263291. През 2001г. Общото събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, е взело решение да се сключи договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване потреблението на топлинната енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода, и за издаване на обща и индивидуални сметки. На събранието е взето решение за определяне на 10% дял обща сградна инсталация от общото количество топлинна енергия за отопление на сградата. В този протокол е отразено, че Д. Й. Н.а, при кубатура за отопление 110 куб.м. има монтирани 6 радиатора, на които са монтирани 6 бр. разпределители.

Ищецът претендира вземания за неплатена топлоенергия за два отоплителни сезона за периода м.05.2022г. – м.04.2024г.

Съгласно приетата от съда СТЕ през процесния отоплителен период 01.10.2022г. – 30.04.2024г. за имотът е начислено отопление за 5 бр. отоплителна тела с ИРРО с дистанционен отчет. Извършен е отчет на топли водомери след края на всеки отоплителен сезон. Начислена е топлоенергия за отдадена от сградната инсталация. Няма начислена такса мощност. Според вещото лице изчисленията, извършени от третото лице - фирма за дялово разпределение са в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020г.

За да уважи предявените срещу ответниците искове, районният съд е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия. Договорното им правоотношение с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е настъпило по силата на закона /чл.153 ал.1 от ЗЕ/, и без наличието на двустранен писмен договор - когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота. Съдът е възприел заключението на вещото лице досежно стойността на доставената от ищеца топлоенергия.

3

Не е уважил възражението за изтекла давност по отношение на задълженията на ответниците за дължима главница. Приел е, че правата на ответниците, като собственици на имота, са различни от посочените от ищеца и е уважил исковете, съобразно възприетите в съдебното решение квоти.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че въззивниците са потребители на доставена топлинна енергия в процесния имот и дължат плащане на стойността й за процесните два отоплителни сезона..

Оплакването на въззивниците, че по делото липсват доказателства те да притежават вещно право върху имота, както и че не било доказано приемане на наследството на наследодателя им, е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че процесният имот е принадлежал на наследодателя Д.П. Н. и на първата ответница Д. Й. Р., като този факт е удостоверен с представения от ищеца акт за собственост.

От удостоверенията за наследници е установено, че петимата ответници, от които четирима са въззивници, са единствени наследници по закон на Д.П. Н.. СРС правилно е направил извод, че ответниците попадат в кръга на лицата, които отговарят за задълженията, свързани с имота, доколкото в процесния исков период именно те са лицата, на които принадлежи правото върху топлоснабдения обект. Възражението „няма доказателство за приемане на наследството“ не води до различен правен резултат в конкретиката на спора. Съгласно Закона за наследството приемането може да бъде изрично (с писмено заявление до районния съд) или мълчаливо – чрез действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане.

Същевременно отказът от наследство е формален акт, който подлежи на вписване и именно страната, която се позовава на липса на наследствено правоприемство като основание да не отговаря за задълженията, следва да ангажира доказателства за настъпило изключващо правото обстоятелство (напр. валиден отказ). Нормата на чл.48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриване на наследството до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство / в този см. Решение № 437/17.01.2012г., постановено по гр.д.№ 70/2011г. на ВКС, 3 г.о./ . Разясненията на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС относно режима „преди приемане или отказ“ изхождат от това, че наследникът придобива правото да приеме или да се откаже от наследството от момента на откриването му, а упражняването на правото на отказ е правно релевантното обстоятелство, което би изключило преминаването на наследствените права и задължения към него. В процеса въззивниците не са доказали да са извършили отказ от наследство, нито са установили друго обстоятелство, изключващо принадлежността на правото върху имота към техния патримониум за релевантния период. Наследството е открито преди 34 години, време достатъчно за наследниците да предприемат действия за отказ от него, в случай че са имали такива намерения. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел въззивниците за пасивно легитимирани ответници по предявените искове.

Въззивният съд споделя оплакването на въззивниците, че районният съд е определил неправилно дела на въззивницата Д. Й. Р.. Всъщност дяловете от правото на собственост 4 върху топлоснабдения имот на всички ответници са неправилно изчислени, а това е довело до неправилно изчисляване задълженията за заплащане на топлинната енергия в процесния период за всеки от ответниците. Въззивна жалба от ответника не е подадена, поради което, с оглед на правомощията си, въззивният съд ще се произнесе само по наведените в подадената от въззивниците оплаквания . Районният съд е приел, че е налице трансформация на лично имущество в собствеността на процесния имот по отношение на наследодателя Д.П. Н. за 13 507/21 565 ид.ч. , като за остатъка от 8 058/21 565 ид.ч. е възникнала съпружеска имуществена общност /СИО/ върху имота. Въз основа на определените по този начин ид.ч. районният съд е изчислявал правата на ответниците в съсобствеността в резултат на наследяването, респ. е уважил обжалваните размери задължения.