Решение № 712 от 11.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110200750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. В. Б. с ЕГН ********** от гр.София, в качеството и на представляващ ДЗЗД „ ПРОСЕКИ 2020“ , БУЛСТАТ 180715971 срещу НП № 806316-F782625/08.01.2025 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че при опит за достъп и работа в Портала за електронни услуги на НАП с подновеното удостоверение за КЕП се оказало, че то трябва да бъде регистрирано, като за целта е подадено електронно заявление.Статуса на подаденото заявление е бил „ в процес на обработка“ и към момента на подаване на жалбата срещу наказателното постановление видно от извадка от страницата на НАП е, че „ задължени лица, на които сте законен представител, но нямате достъп към момента“. Твърди се, че Бановска е потърсила съдействие от органите на НАП но не получила указания и съдействие.Твърди се, че по тази причина жалбоподателя няма достъп до портала за електронни услуги на НАП.

В съдебно заседание,жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк А., която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

1

На

19.06.2024 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна административния орган е установил, че К. В. Б. с ЕГН **********, в качеството и на представляващ ДЗЗД „ ПРОСЕКИ 2020“ БУЛСТАТ 180715971- регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за данъчен период 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП Варна в законоустановения срок до 14.06.2024 г. Нарушението е извършено на 17.06.2024 г. / първи работен ден/.

Констатираното дало основание на св. М., инспектор в ТД на НАП Варна да приеме, че задълженото лице е осъществило състава на нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което и съставила АУАН № F782625/13.08.2024 .

Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя на осн. чл.40,ал.2 от ЗАНН.

АУАН е връчен на жалбоподателя на 28.10.2024 г.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН издаденото НП. са направени възражения идентични с изложените срещу

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, на осн. чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 500 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя М. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Посочва, че при телефонен разговор с жалбоподателката и е дала съвети, за да получи достъп. Посочва, че имало издаден електронен подпис, но ДЗЗД-то се управлявало освен от жалбоподателката и от друг съдружник, като за да може да бъде потвърдено трябвало и двамата да се явят в офиса във Варна.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. М. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –884/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

2

АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като въпреки връчването на покана по седалището на дружеството на служител на дружеството, представител не се явил в ТД на НАП в указания 7-дневен срок. Впоследствие на 28.10.2024 г. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателката, която го подписала без възражения.

Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – три имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. С направените възражения срещу АУАН, не са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ДЗЗД „ ПРОСЕКИ 2020“ БУЛСТАТ 180715971, чийто представляващ е въз. Б. е било регистрирано по ЗДДС лице, считано от 12.04.2022 г. В този смисъл, съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, за дейността на дружеството е следвало да бъдат подавани съответните данъчни декларация. За периода от 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. това задължение не е било изпълнено до 17.06.2024 г. и безспорно е било допуснато нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз.Б. в качеството и на представляващ ДЗЗД "Просеки 2020". Това дружество е неперсонифицирано и е създадено по ред, предвиден в ЗЗД. Дори в някой данъчни закони като ЗКПО и други, неперсонифицираните дружества да се приравняват на юридическите лица, то това се прави за целите на съответния закон. В случая, в ЗДДС няма такава изрична разпоредба, поради което и правилно е било прието, че представляващият дружеството е следвало да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност за неподаването на дължимите декларации в срок.

Правилно е била определена и санкционната норма – чл. 179 от ЗДДС, която предвижда санкция за физическо лице, което не е търговец, но което като е длъжно, не е подало справка-декларация по чл. 125 в предвидените срокове, каквото нарушение в случая безспорно е извършено.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическо такова ) и на неподаването 3 в срок на изискуемата СД.

Въпреки изложеното, състава на съда намира, че е налице условие за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че процесното задължение п о чл.

125, ал. 1 от ЗДДС за подаване на декларация по ЗДДС попада в обхвата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, а съгласно чл. 273 държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По правото на ЕС не са предвидени изрични санкции за деяние като процесното. Съгласно решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело С210/10 - т. 23, при липса на хармонизация на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията, предвидени в законодателството им в тази връзка, държавитечленки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, но при спазване правото на ЕС и общите му принципи, в това число принципа на пропорционалността.

Съгласно задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки следва да гарантират, че придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер – Решение на СЕС от 7 октомври 2010 г. по дело С-383/09. Когато по правото на ЕС няма по-точни правила за определяне на национални санкции, те не трябва да нахвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от националното законодателство цели и когато има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към наймалко обвързващата и причинените неудобства да не са несъразмерни на преследваните цели. Също според постоянната съдебната практика на Съда на ЕС (така, в Решението от 07.10.2010 г. по дело С-382/2009 г., S. Met SIA, т. 44), и както следва от принципа за лоялното сътрудничество по чл. 4, § 3 от ДЕС, когато правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби, посоченият принцип налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. Съдът подчертава, че като запазват дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, държавите-членки трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия, аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер.

Във връзка с последното, българският закон вече не предвижда санкции за неподадена декларация по чл. 92, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), когато не е осъществявана дейност, като именно последното обстоятелство подлежи на деклариране и проверка. Тази разпоредба касае пряко данъчно облагане, което попада в компетентността на държавите - членки. Тези принципи при налагането на санкции за нарушение на правото на ЕС са изцяло относими в случая, а спазването им се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН.

4

В случая принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните нарушения, извършени чрез бездействие.

Преследваната от чл. 179 ЗДДС цел е предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране на доставки, за постигането на която са регламентирани правилата за подаване на данъчни декларации и предвидени санкции за неизпълнение на задължението.

Налагането на настоящата санкция за неподаването им в срок, когато няма риск от загуба на данъчни приходи, надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел, посочена по-горе и относима към чл. 273 от директивата за ДДС. Не е опровергана постижимостта на тази цел по друг, по-малко обвързващ начин – с проверка на дейността на правния субект чрез проверка на документацията му, насрещни проверки на негови контрагенти или на данните в информационната система на НАП, декларирани от други лица по реда на ЗДДС.

В случая нарушението извършено от въззивника по смисъла на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е първо и единствено. Това обстоятелство е отбелязано и в НП, с посочване на смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на други нарушения на данъчното и осигурително законодателство.