Решение № 44 от 22.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Т. М. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601184 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от Т. И. П., чрез упълномощения му защитник - адв. П.Ч. от АК-Бургас, против присъда № 260118 от 19.10.2021г., постановена по НОХД № 232/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с която първоинстанционният съд признал жалбоподателя-подсъдим за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 б. „а“ предл.второ вр. ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.120 ал.1 т.2 вр. чл.119 ал.4 от ЗДвП, осъществено на 21.02.2018г. в гр. Бургас, за което при приложението на чл.55 от НК му наложил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г от НК му наложил наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление, като на основание чл.304 от НПК го признал за невинен и съответно оправдан по обвинението да е извършил деянието в нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Със същия съдебен акт на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подс. П. да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 472.57 лева и сторените в съдебното производство такива в размер на 1559.66 лева по сметка на Районен съд-Бургас, ведно с дължимата държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно 1 издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба се иска отмяна на присъдата като незаконосъобразна, неправилна, поради превратно тълкуване на доказателствата по делото, а също и поради постановяването й при допуснати процесуални нарушения. Изразява се несъгласие с възприетия от съда извод, че деянието било осъществено върху пешеходна пътека.

Доказателствата по делото сочели, че Х. Т.пресичала встрани от пешеходната пътека, между отводнителната шахта и подземната улица, т.е. в частта от пътното платно, където спирали автомобилите. Буквалното тълкуване от съда на разпоредбата на чл.54, § 6 от ЗДвП било неправилно и водело до незаконосъобразност на постановения акт. Въз основа на изложеното се иска отмяна на присъдата, преквалифициране на деянието и освобождаването на подс. П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при приложението на чл.78а от НК.

Във връзка с подадената от подсъдимия жалба, по делото е постъпило становище от частния обвинител – Х. Т., с което се оспорва основателността на жалбата. Присъдата почивала на събраната доказателствена съвкупност, извършеният от районния съд анализ бил коректен, наказанието било справедливо определено и подс. П. следвало да понесе наказателната си отговорност, а не административна такава. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и справедлив. Фактическата обстановка по делото била правилна и съответствала на доказателствената съвкупност. Механизмът на настъпване на деянието бил изяснен изцяло, по категоричен начин. За извода си, че деянието било осъществено върху пешеходна пътека, районният съд бил изложил подробни съображения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. П., редовно призован, се явява лично и заедно със защитника си - адв. Ч., който поддържа жалбата изцяло. Настоява, че буквалното тълкуване на разпоредбата на т.54, § 6 от ПЗР на ЗДвП водело до юридически абсурд. От приложените по делото записи се установявало, че пострадалото лице пресичало встрани от отводнителната шахта, зад стоп-линията, тоест деянието не било осъществено на пешеходна пътека. Поддържа искането си, изложено в жалбата и моли деянието да бъде квалифицирано като такова по чл.343а ал.1 б. „а“, вр. чл.343 ал.1 б. „б“ от НК, след което подс. П. да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

В последната си дума подсъдимият П. признава вината си и изразява съжаление за стореното. Счита обаче, че пострадалата не пресичала пътното платно върху пешеходна пътека, поради което моли за преквалифициране на деянието и санкционирането му с административно наказание.

По отношение на подсъдимия производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.269, ал. 3, т. 3 от НПК, тъй като подсъдимият е участвал при първоначалното 2 разглеждане на делото пред Районен съд-Бургас, препис обвинителният акт му е бил връчен с разпореждане на съдията-докладчик, бил е редовно призован за съдебно заседание при настоящото разглеждане на делото пред районния съд и не е посочил основателни причини за неявяването си, а от приложената по делото справка било видно, че подс. П. бил напуснал страната на 02.08.2020г. и отсъствали данни, че същият се бил завърнал в Република България, като наред с това упълномощеният му защитник в съдебното заседание отправил изрична молба делото да се гледа в отсъствието на подсъдимия. По отношение на гореизложеното въззивната инстанция не установи наличие на процесуални нарушения, а напротив - районният съд е положил достатъчни усилия и е изпълнил задълженията си, предвидени в НПК, и след като се е уверил, че правата на подсъдимия са защитени предвид участието в производството на упълномощения от него защитник и обективната истина би била разкрита въпреки отсъствието на подс. П., правилно е дал ход на делото и е провел производството, позовавайки се на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подс. П. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както следва:

Подсъдимият Т. И. П. ЕГН ********** е роден в гр. ******* и живее в същия град на адрес: ж.к. „******“, бл.**, ет.*, ап.*. Той е *******, ****** гражданин, със ****** образование, *******, работи в **************************** и е *****. Към инкриминираната по делото дата - 21.02.2018г., П. бил правоспособен водач на МПС, категории „В“, „М“ и „АМ“, за което притежавал валидно свидетелство за управление № *******, издадено на 18.02.2015г. от МВР-Бургас. От приложената на л.94-л.95 от досъдебното производство справка за нарушител/водач е видно, че преди извършване на настоящото деяние спрямо него били издадени 5 влезли в сила наказателни постановления и е санкциониран с 3 фиша за допуснати от него нарушения на правилата в ЗДвП, за което му били наложени съответните административни наказания.

Към 21.02.2018г. подс. П. работел като таксиметров шофьор и управлявал лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с рег. № *****. В същия ден, в посока от ж.п.гараБургас към бул. „Сан Стефано“ в гр. Бургас, той управлявал споменатия автомобил в дясната лента за движение по бул. „Христо Ботев“, предвиден за двупосочно движение и състоящ се от по две ленти за движение във всяка посока. Времето било ясно, сухо и с добра, нормална видимост. Около 14.25 часа подсъдимият достигнал до кръстовището, образувано от ул. „Христо Ботев“ и ул. „Княз Борис I“, като пред него, в същата дясна лента за движение имало разположен неустановен по делото черен на цвят лек автомобил, преминаващ през кръстовището, завивайки надясно по ул. „Княз Борис I“ на разрешителен сигнал, светещ на монтираната на бул. „Христо Ботев“ от същата страна светофарна уредба.

3

Съгласно представената от Община Бургас схема, кръстовището било урегулирано с пътни знаци А18, указващ наличието на „пешеходна пътека“, поставени на около 50 метра преди самото кръстовище за двете посоки на бул. „Христо Ботев“ и с работеща светофарна уредба.

Според същата схема, на кръстовището, на всички образуващи го части от съответните улици следвало да има положена маркировка М8.2 „Пешеходна пътека“, а в частта от ул.

„Княз Борис I“ (след ул. „Гурко“ към Младежкия дом) – и положена маркировка М6 „Стоплиния“ пред средната и дясната лента за движещите се от ул. „Гурко“ към Младежкия дом, но поради избледняването им от атмосферните условия, казаните маркировки фактически липсвали изцяло. В същото време на кръстовището, по разположения вдясно на бул.

„Христо Ботев“ пешеходен тротоар, гледано от ж.п.гара-Бургас към бул. „Сан Стефано“, се намирала пешеходката Х. Т., за която също бил подаден разрешителен сигнал за движение на пешеходци, за да пресече ул. „Княз Борис I“ в същата посока, но изчаквала преминаващите през това време автомобили, идващи от бул. „Христо Ботев“ и завиващи надясно по ул. „Княз Борис I“. Непосредствено след като казаният по-горе черен автомобил преминал, Т. предприела пресичане пешком на пътното платно на ул. „Княз Борис I“, включващо три пътни ленти, гледайки напред и вървейки с равен ход по продължението на тротоара на бул. „Христо Ботев“, близо до решетката за отводнителната шахта, поставена напречно на ул. „Княз Борис I“ след мислената стоп-линия за автомобили, движещи се в посока от същата улица към „Младежкия дом“, гр. Бургас. По същото време подс. П., движейки се със скорост 13.5 км/час, навлязъл в кръстовището, докато траел разрешителният сигнал за автомобили, и предприел маневра завой надясно към ул. „Княз Борис I“. Първоначално подсъдимият не забелязал пресичащата в този момент Т., която била навлязла на около 2 метра в пътната лента за движение на П., но след като я възприел, докато извършвал казаната маневра, той задействал плавно спирачната уредба чрез натиск върху съответния педал, намалявайки скоростта си на движение до 4.8 км/час, но тъй като не успял изцяло и своевременно да преустанови движението си, последвал удар между крайната предна дясна част управлявания от подсъдимия л.а. *******“, с рег. № ******* и левия крак на пешеходката, вследствие на което Т. паднала на асфалта вдясно от превозното средство. Лекият автомобил на подсъдимия спрял на 0.9 метра от мястото на удара. Подс. П. незабавно излязъл от автомобила си, отишъл до пострадалата, помогнал да се изправи и предложил да я откара до УМБАЛ-Бургас. В същото време свид. К.Т., който се движел зад подсъдимия с личния си лек автомобил по ул. „Христо Ботев“, видял изправящата се от земята Т., преустановил движението си и отишъл при нея. Той възприел визуално, че тя била объркана и я попитал дали има нужда от помощ, но тъй като около нея имало други лица, които щели да ѝ помогнат, напуснал мястото на инцидента.

Подс. П. и пострадалата Т. се качили в автомобила на подсъдимия и потеглили към УМБАЛ-Бургас. Докато управлявал лекия автомобил, П. видял преминаващ по пътя полицейски патрулен автомобил. Спрял го и съобщил на намиращите се в него полицейски служители за настъпилото транспортно произшествие, след което откарал пострадалата в УМБАЛ-Бургас. Там, на място при тях, пристигнали свидетелите Л. Д. и М. С. полицейските служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, които с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабр. № АКВВ 0076 извършили проверка за алкохол на подс. П., но уредът не отчел наличие на алкохол в издишания от водача въздух.