Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4813 от 18.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9585/2023
Вид
Решение № 4813
Подписан
18.09.2023
В сила
18.09.2023
Състав
Елена Андреева, Стилияна Григорова, Елена Маврова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4813 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20231100509585 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на Столична община – юрк. Ц. Златанова срещу постановление от 07.07.2023 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20237900401424 по описа на ЧСИ, рег. № 790 на Камарата на ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя от 400 лева. Действия, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, не са извършвани. Липсвали и данни адвокатският хонорар да е действително заплатен от възложителя.

Моли постановлението да бъде отменено, като се намали размерът на адвокатския хонорар и съответно таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Ответникът по жалбата ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, чрез адв. З. К. възразява срещу изложените от длъжника доводи, с които се обжалва отказът на съдебния изпълнител да редуцира адвокатския хонорар.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които 1 жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения. Не подлежала на намаляване и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като материалният интерес, върху който се определяла, включвал вземането по изпълнителния лист и разноските на взискателя.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20237900401424 по описа на ЧСИ рег. № 790 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. З. К. представител на взискателя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ молба на 05.07.2023 г., към която е приложен изпълнителен лист от 28.06.2023 г. по гр.д. № 16473/2023 г., според който длъжникът Столична община е осъден да заплати на застрахователното дружество сумите от 278.33 лева, ведно със законната лихва от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане и 790 лева разноски.

Представители на взискателя са упълномощили адв. З.Б.К. за представителство пред съдебните изпълнители за образуване на производство по принудително събиране на присъдените суми. Приложена е фактура № 0000000022/20.06.2023 г. за хонорар в размер на 400 лева за образуване и за водене на изпълнително дело за събиране на вземането по гр.д. № 16473/2023 г. Съгласно преводно нареждане от 20.06.2023 г., адв. З.К. е получила от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ хонорар от 400 лева съгласно фактура № 22 от 20.06.2023 г.

В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано изпълнение върху банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД.

На 05.07.2023 г. до „Общинска банка“ АД е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземания по сметка до размера на посочените в съобщението суми, а на длъжника - покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 278.33 лева, ведно със законната лихва от 9.80 лева за периода 30.03.2023 г. – 19.07.2023 г., 790 лева присъдени разноски, 400 лева разноски по изпълнителното дело и 315.90 лева такси и разноски по изпълнителното дело.

Поканата е получена от длъжника на 06.07.2023 г.

На 07.07.2023 г. длъжникът е подал молба за намаляване на адвокатския хонорар до размера на сумата от 200 лева.

Взискателят е възразил срещу това искане.

2

На 26.07.2023 г. от „Общинска банка“ АД е постъпил отговор, че пълният размер на сумата, посочен в запорното съобщение, е преведен.

С постановление от 07.07.2023 г. съдебният изпълнител е постановил отказ размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намален от 400 лева на 200 лева, както и съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 19.07.2023 г. е постъпила жалба срещу отказа на съдебния изпълнител, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата и превод на запорираната сума от „Общинска банка“ АД взискателят се е удовлетворил.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на взискателя, че му се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор на банкова сметка, и посредством този способ дължимата му сума е събрана от имуществото на длъжника.

3

Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото

Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с направено в нея искане за налагане на запор по банкова сметка на длъжника, не са извършвани.

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.

Относно начислените такси и разноски съдът констатира следното:

По изпълнителното дело липсва съставена сметка за дължими суми, както и за авансово внесени от взискателя такси, които се събират от длъжника. Не става ясно от книжата по изпълнителното дело как е формиран сборът от 315.90 лева такси и разноски, какви по вид вземания и в какъв размер се дължат на съдебния изпълнител и внесени ли са предварително от взискателя.

Разноски се дължат за тези суми, за които съдебният изпълнител е съставил сметки, съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ и за които са налице данни, че разходите действително са извършени. За да се начислят задължения за такси на Столична община, макар и несъбрани от взискателя ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, съдебният изпълнител следва да състави сметка, в която да посочи на какво основание и за какво действие се дължат сумите.

Що се отнася до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същата не се дължи.

Сметка за начисляването й не е съставена.

След връщане на делото съдебният изпълнител следва да съобрази, че основа за изчисляването е само сумата по изпълнителния лист – 1 078.33 лева, но не и адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.

По така изложените съображения постановлението от 07.07.2023 г. следва да се отмени в частта, в която са приети разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева и изцяло – относно начислените такси по изп.д. № 20237900401424 на ЧСИ, рег. № 790. Съдебният изпълнител следва да състави сметки за дължимите от Столична община суми за извършени изпълнителни действия, като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ изчисли върху главницата от 1 028.33 лева.

4

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.

№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител рег. № 790 да намали приетите по изп.д. № 20237900401424 разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство над сумата от 200 лева.

ОТМЕНЯ определената от ЧСИ, рег. № 790 по изп.д. № 2023790401424 такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5