Решение № 1120 от 17.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 17.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Х.а като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500773 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

С решение, постановено на 13.06.2023г., по гр. дело № 773/2023г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е отменено решение № 17 от 28.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2/2022г. по описа на СОС, ТО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. за неимуществени вреди, както и за разликата над 2400 лв. до 13 551 лв. за имуществени вреди, д.т. и разноските, като вместо това съдът е отхвърлил предявения от С. Л. Д. ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, съдебен адрес; София, ул.Проф.Н.Михайлов” 2, ет.3, aп. 11, чрез адв.Е. И. от САК срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, пл. „Позитано“ №5, иск за заплащане на разликата над 10 000 лв./десет хиляди лева/ до 20 000 лв.,/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени лично неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.12.2020г. на второкласен път № 81, км 30+600 /гр.София - гр.Монтана/ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2021г. до окончателното й заплащане, като неоснователен в тази част.

Едновременно с това е отхвърлен предявения от С. Л. Д. ЕГН ********** гр.***, ул.„***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, съдебен адрес; София, ул.Проф.Н.Михайлов” 2, ет.3, aп. 11, чрез адв.Е.

И. от САК срещу „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, пл. „Позитано“ №5, иск за разликата над 2400 лв./две хиляди и четиристотин лева/ до сумата от 13 791 лв. /тринадесет хиляди петстотин петдесет 1 и един лв./, обезщетение за причинени й имуществени вреди - нанесени щети на собствения й л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******, като неоснователен в тази част, както и изцяло претенцията за присъждане на законна лихва върху имуществени вреди от 2400 лв., считано от 07.01.2022г. до окончателното й изплащане.

В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

С молба от 22.06.2023г. С. Д. моли за допълване на решението, тъй като в мотивите на решението не е отразено изрично дали направените от нея разходи за репатриране на л.а. в размер на 240 лв. са й присъдени като имуществени вреди или не.

На 11.07.2023г. е връчен препис от молбата на застрахователя, но до момента няма постъпил отговор.

Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата за допълване на решението е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно константната съдебна практика, непълнота, която може да бъде отстранена по реда на чл.250 ГПК е налице само тогава, когато независимо от това дали искът (или възражението), по който съдът не се е произнесъл, е основателен или неоснователен, постановяването на допълнителното решение няма да доведе до промяна на постановеното вече решение и нарушаване на забраната на чл.246 ГПК (в този смисъл Решение № 102 от 27.11.2020 г. по гр.д.№ 819 / 2020 г. на ВКС, 2-ро ГО). На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение, (в този смисъл Решение № 220 от 16.07.2019 г. по т. д. № 645 / 2019 г. на ВКС, 2-ро тър. Отделение).

Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ - за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди - нанесени щети на стойност 13 551 лева върху собствения на ищцата л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с ДК № *******, участвал в горното ПТП и направени от ищцата разходи в размер на 240 лв. за репатриране на автомобила от гр. Годеч до гр. Монтана, в мотивите на САС е подробно разгледан в частта досежно наличието на тотална щета и стойността на л.а. към датата на деликта.

Именно в тази част решението е отменено. В останалата част е потвърдено общо /за което има постановен диспозитив/, но действително в мотивите не е изрично посочено, че сумата от 240 лв. е дължима, доказана изцяло по основание и размер. Ето защо адв.И. не е разбрала напълно смисъла и значението на диспозитива, поради което се налага тълкуване и допълване за по-голяма яснота. Затова след думите : ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част /а застрахователят обжалва изцяло осъдителната част/, следва да се добави включително за сумата от 240 лв. разходи за репатриране на л.а.

Що се отнася до искането за изменение на решението в частта за разноските, същото е 2 неоснователно, доколкото съдът е определил правилно размера на същите. Ищцата е освободена от заплащане на д.т. и разноски.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.И. сумата от 1516 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете без вкл.ДДС.

Водим от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА постановеното на 13.06.2023г. решение по гр.д.№ 773/2023г. по описа на САС, ГО, 14 състав, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 17 от 28.01.2023г. постановено по гр.д.№ 2/2022г. по описа на СОС, ТО, 4 състав, в обжалваната осъдителна част, включително по отношение на сумата от 240 лв./двеста и четиридесет лева/ представляващи направените от молителката разходи за репатриране на л.а.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК в частта досежно искането за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3