Решение № 546 от 25.09.2018, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 546 гр.Плевен, 25 Септември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура–Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №514 по описа на Административен съд-Плевен за

2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на искова молба от М.Н.Н. с

ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.И.Ц. ***, офис 4, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Й.В.Гурко“ №5, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 350 лева, както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2017 год. на Н. е бил съставен АУАН серия А-2017 №240319 затова, че на 20.10.2017 год. около 16,35 часа в гр.Плевен, бул „Русе“ №122 в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на МПС на фирма „Викахи“ ЕООД, като председател на Комисия за извършване на периодични проверки на МПС е допуснал нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №35-0000033/31.01.2018 год., с което за констатираното нарушение , на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500лева. Н. е обжалвал НП пред съда, където е образувано анд №536/2018 год. поописа на РС-Плевен. С Решение №270/29.03.2018 год. съдът е отменил оспореното НП. Твърди, че във връзка с оспорването на НП пред съда, Н. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита по анд №536/2018 год. в размер на 350 лева, които вреди са в пряка връзка и са непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт-НП. Позовава се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли съда да бъде постановено решение, с което Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №35-0000033/31.01.2018 год. на Началник ОО“АА“-Плевен в размер на 350лева, както и да му бъдат присъдени направените разноски за водене на настоящото дело.

От ответника по делото е депозиран писмен отговор, в който оспорва предявената искова молба по основание и размер, като счита същата за неоснователна, необоснована и недоказана. Оспорва размера на претендираната имуществена вреда от 350 лева и твърди, че липсват доказателства, че поетата адвокатска защита по жалбата срещу издаденото НП действително е била осъществена, както и че действително е платена сумата за възнаграждение за наетия адвокат. Моли да се отхвърли исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Ц. с надлежно пълномощно на л.5, който поддържа депозираната искова молба, която счита за основателна и доказана .

Излага подробни съображения във връзка с нейната основателност.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Депозирал е чрез упълномощен юрисконсулт писмено становище, в което изразява становище за неоснователност на исковата молба, предвид, че липсват доказателства за плащане на договорената сума от 350 лева на упълномощения адвокат. Сочи, че сумата не е вписана като платена в представеното адвокатско пълномощно пред ПРС.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да бъде уважена.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление №35-0000033/31.01.2018 год.на Началника на Началник Областен отдел „АА“-Плевен, за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства №Н-32/16.12.2011 год., издадена от МТИТС, във връзка с чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата, на М.Н.Н. с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500лева. Против горното НП Н. ***, където е образувано анд №536/2018 год., който се е произнесъл с решение №270/29.03.2018г., с което е отменено Наказателно постановление №35-0000033/31.01.2018 год.на Началника на Началник Областен отдел „АА“-Плевен. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание на 6.03.2018г., в което Н. се е явил лично и е бил представляван от адв.И.Ц.. На л.18 от делото на РС-Плевен е приложено пълномощно за представителство пред РС-Плевен и Договор за правна защита и съдействие №00005276 от 6.03.2018г., сключен между М.Н. и адв.И.Ц. за осъществяване на защита и процесуално представителство по анд №536/2018 год. на РС-Плевен, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, като в графите „Платена сума“ и „от които в брой“ не е посочено нищо, графите не са попълнени. Упълномощеният адвокат е представил по делото пред РС-Плевен писмени бележки, приложени на л.23-26 от делото. Решението на РС-Плевен не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила на 17.04.2018 год., видно от отбелязването върху него на гърба на л.30.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София , съгласно чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози и чл.2 от Устройствения правилник на ИААА, е юридическо лице. Ето защо ИА“АА“-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Н..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд №536/2018 год. по описа на РС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба за присъждане на обезщетяване за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е неоснователен. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от

Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от